Определение № 851 от 19.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 351/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на всяка от страните по спора - Г. А. Г. / ищец / и ДП „ Държавно ловно стопанство – К. „ [населено място], с правоприемник ДП „ С. държавно предприятие „, против решение № 2 / 25.01.20112 год. на Силистренски окръжен съд, Гражданска колегия, по т.д.№ 344 / 2011 год., съответно: 1/ Г. А. Г. обжалва въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 162 / 19.10.2011 год. по гр.д.№ 45 / 2011 год. на Дуловски районен съд, в частта му с която е признато вземане на ищеца - земеделски производител, към ДП „ Държавно ловно стопанство - К. „ [населено място], в размер на 2 121,92 лева - мораторна лихва върху главница в размер на 12 450 лв., за периода 11.05.2009 год. – 23.11.2010 год., в която част производството е прекратено .Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - произнасяне по доводи, невъведени с въззивната жалба, в противоречие с чл.269 предл. второ от ГПК и изобщо невъведени като предмет на спора с възраженията на ответника в хода на първоинстанционното производство, изхождайки от факта ,че същият не е оспорвал размера на претендираната мораторна лихва. Сочи нарушение и на чл.270 ал.3 предл. трето от ГПК, тъй като след обезсилването на първоинстанционното решение съдът е бил длъжен да върне делото за ново произнасяне от първоинстанционния съд. 2/ ДП „ Държавно ловно стопанство - К. „ с правоприемник ДП „ „ С. държавно предприятие „ обжалва въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, за установяване дължима главница от 12 450 лева - продажна цена на закупен от ответника посадъчен материал / фиданки – акация /. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие със закона по възражението му за нищожност на сделката. Г. Г. оспорва касационната жалба на ДП „ Държавно ловно стопанство - К.„ като излага доводи само по неоснователността й. Касаторът - ответник не е депозирал отговор по касационната жалба на Г. Г.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, констатира че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и съдържат реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхождат от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт. По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.422 от ГПК, на основание издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на Г. Г. – земеделски производител срещу ДП „ Държавно ловно стопанство – К. „, за сумата от 12 450 лева – главница, съставляваща вземане от продажна цена на посадъчен материал / фиданки – акации /, за която е съставена фактура № 44 / 11.05.2009 год., както и за сумата от 2 121 лв. – мораторна лихва върху същата главница, за периода 11.05.2009 год. – 12 .06.2009 год.. Срещу заповедта е подадено възражение на длъжника по чл.414 ГПК, обусловило предявяването на исковете. Предвид извършено от длъжника частично плащане, преди подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение, претенцията за мораторна лихва в заявлението е разграничена в два периода: от 11.05.2009 год. до 12.06.2009 год. / датата на частичното плащане / върху главница от 14 940 лв., в размер от 168, 63 лв. и от 13.06.2009 год. до 23.11.2010 год. върху главница от 12 450 лева, в размер от 1953,49 лв.. Със заповедта е присъдена лихва с посочване единствено на първия период / за който е претендирана сума от 168,63 лв. /, но в размер кореспондиращ с дължимата мораторна лихва за двата периода / 2 121, 92 лв. /, коригиран спрямо претендирания от 2 490 лв., с оглед действително установимия от справките за начислима лихва размер. Формално произнасяне по претенция за лихва за период 13.06.2009 год. – 15.12.2010 год. заповедта не съдържа. Предявявайки исковете по чл.422 ГПК Г. Г. е претендирал главница от 12 450 лева и мораторна лихва за забава, в размер на 2 030,92 лв., изрично сочейки я дължима за период 13.06.2009 год. - 15.12.2010 год. / съвпадащ с втория посочен период и допълнителен период от 23.11.2010 год. до 15.12.2010 год. / датата на заявлението за издаване на заповедта /. Първоинстанционния съд, явно изхождайки от установимата очевидна фактическа грешка при издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение, е постановил решение, присъждайки главницата, ведно с мораторна лихва в размера, кореспондиращ с уважения по заповедта - 2 121,92 лева, за двата заявени периода - от 11.05.2009 год. до 23.11.2010 год., както и законната лихва върху главницата от 15.12.2010 година до окончателното й заплащане. За да обезсили частично първоинстанционното решение и прекрати производството, Силистренски окръжен съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън обхвата на заповедта за изпълнение, предопределяща предметния обхват и на производството по чл.422 от ГПК, присъждайки неприсъдена със заповедта мораторна лихва за периода след 12.06.2009 год., а също и в противоречие с петитума на иска - за мораторна лихва от 2 121, 92 лв., вместо претендираната с иска сума от 2 030,92 лева, при това за период 13.06.2009 год. – 15.12.2010 год., който в тези си граници не е бил предмет на заповедното производство / ограничено до 23.11.2010 год.. Коментирайки недопустимото разминаване между уважената в заповедната фаза претенция за мораторна лихва, въззивният съд изхожда от индивидуализацията и по период и по размер. Досежно главницата от 12 450 лева въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с препращане съгласно чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. В същите, във връзка с възражението за нищожност на сключената сделка, предявено от ответника, съдът е разгледал фактите, заявени по обосноваването му / непредставен сертификат за продавания посадъчен материал, като произведен в регистриран базов източник, съгласно Наредба № 5 / 05.02.2004 год.за производство и търговия на горски репродуктивни материали и непредставена регистрация на ищеца в публичния регистър по чл.57а от Закона за горите към Н. /, но не е намерил основание да я приеме за установена. Въззивният съд е допълнил мотивите, приемайки че извън количеството и единичната цена, договорени между страните, съгласно представената по делото фактура № 44 / 11.05. 2009 год., задължителни елементи на договора за продажба / предмет и цена /, други специфични договорености за изисквания към продаваната стока не са постигани, към каквато характеристика, а не като условия за действителност на сделката, въззивният съд е подвел наведените от ответника, неустановени по отношение на ищеца обстоятелства. В обосноваване допустимост на касационното обжалване никоя от страните не формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, нито от изложенията по чл.280 ал.1 от ГПК, възползвайки се от правомощието за уточнение и конкретизация, предоставени му от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав би могъл да изведе такъв. Касаторът Г. Г. формално сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с приложението на чл.269 предл. второ от ГПК, считайки че въззивният съд не е следвало да обезсили първоинстанционното решение, в частта относно претенцията за лихва, поради липса на съответен довод за това във въззивната жалба. Извън липсата на правен въпрос, следва да се съобрази, че преценката за недопустимост на съдебното решение, каквато въззивният съд е извършил, е негово задължение, съгласно чл.269 предл. първо ГПК, наред с проверка на валидността на постановеното решение. В този смисъл същата не е ограничена, респ. не е предпоставена от изричен довод за недопустимост във въззивната жалба. Касаторът твърди, че съдът е следвало да приложи чл.270 ал.3 предл. трето от ГПК, но тази възможност е предоставена в случай на констатиране предявена допустима претенция, по която липсва произнасяне. Позовавайки се на пълно разминаване на претенцията за мораторна лихва, уважена със заповедта за незабавно изпълнение и тази - предявена по исков път, по период / напълно несъвпадащ / и размер, както и от необходимото покриване в предметния обхват на заповедното и исковото производство по чл.422 ГПК, въззивният съд е отрекъл наличие на предявен иск с допустим, съгласно спецификата на иска по чл.422 ГПК предмет. Не се касае за вероятна недопустимост на въззивното решение: не е налице разлика между уваженото в заповедното производство вземане и предявеното с иска по чл.422 от ГПК, в който случай и съгласно константната съдебна практика, изхождайки от обстоятелствената част на иска съдът би бил длъжен да укаже привеждането на петитума в съответствие със същата, по реда на чл. 129 ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т. 5 ГПК. Касае се за липса на идентичност между предявената и уважена в заповедното производство претенция / в частта, която ищецът е предявил по исков път и в които граници, с оглед принципа на диспозитивното начало ,следва да бъде разгледан иска му - за втория период на мораторната лихва /, като допуснатата от съда в заповедното производство очевидна фактическа грешка не би могла да се преодолее в исковата фаза на производството. Касаторът ДП „ Държавно ловно стопанство „, с настоящ правоприемник ДП „ С. държавно предприятие „, в изложението си по чл.280 ал.1 ГПК по същество е обосновавал възражението си за нищожност на сделката, поради противоречие със закона - Закона за горите - чл. 41а вр. с Наредба № 5 от 05.02.2004 год. за производство и търговия с горски репродуктивни материали, задължителни изисквания, съгласно която Наредба се твърди, че ищецът, като производител на такъв материал, не е спазил, както и за нищожност на сделката поради невъзможен предмет, какъвто довод за нищожност не е въвеждан. Конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, свързан с произнасянето на съда по възражението за нищожност, обоснован в някоя от хипотезите за допускане на касационното обжалване, няма. Преценката за правилността на изводите му е предмет на производството по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Процесуалните нарушения / доколкото касационната жалба съдържа твърдение за непроизнасяне на съда по възражението за нищожност - с оглед преждеизложеното явяващо се невярно / съставляват основание за неправилност на решението, преценима по чл.281 т.3 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение