Определение № 646 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1280/2012 г.

Софийският окръжен съд с решение от 01. 06. 2011 г. по гр. д. № 708/2010 г. е отнел в полза на държавата от О. Г. от [населено място] товарен автомобил „М.”, конкретно описан, недвижим имот – първи етаж от масивна жилищна сграда в [населено място], конкретно описан и от В. Г. от [населено място] – втори етаж от масивна жилищна сграда в [населено място]. С решението е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва: от О. Г. – дворно място от 682 кв.м., парцел VІІІ-2079 в кв. 166 по плана на [населено място], парични суми по банкови сметки, парични суми за стойността на бракувани автомобили и ремарке и парична сума от продажба на товарен автомобил; от Г. Г. – двустаен апартамент в [населено място]. Софийският апелативен съд, с въззивно решение от 02. 07. 2012 г. по гр. д. № 3225/2011 г., е потвърдил първоинстанционното решение на Софийския окръжен съд в частта за отхвърляне на искането на К., отменил решението в частта за уважаване на искането и отхвърлил иска на К. за отнемане на товарен автомобил „М.” и първи етаж от масивна жилищна сграда в [населено място] от О. Г. и за отнемане на втори етаж от масивна жилищна сграда в [населено място] от В. Г.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от К., към която са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и решения на различни съдилища. Ответниците О. Й. Г., В. О. Г. и Г. О. Г., тримата от [населено място], не са взели становище. След проверка, касационният съд установи следното: Искането на жалбоподателя К. за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Посочено е, че в противоречие с практиката на ВКС и практиката на други съдилища, въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за наличие на пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност, установена с влязъл в сила съдебен акт – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 2 ГПК. Жалбоподателят счита, че във връзка с точното прилагане на закона и поради липса на съдебна практика, следва да се допусне касационно обжалване и по разрешения от въззивния съд въпрос, че имущество, придобито преди приемане на наказателна отговорност за престъпленията, предвидени в чл. 3, ал. 1 от закона, не подлежи на отнемане по ЗОПДИППД – основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е постановил отхвърляне на иска по чл. 4 и следващите от закона, като се е позовал на две обстоятелства - осъдителната присъда /споразумение/ спрямо ответника О. Г. от 16. 02. 2009 г. е за извършено от него престъпление, от посочените в чл. 3, ал. 1 от закона, за което престъпление е въведена наказателна отговорност с влизане в сила на ЗИДНК от 12. 09. 2006 г., а имуществото, чието отнемане се претендира – недвижими имоти, моторни превозни средства и част от парични суми по банковите сметки, са придобити преди тази дата, а другата част от сумите по банковите сметки нямат значителна стойност. Решаващият извод на въззивния съд е, че липсва причинна връзка между придобитото имущество и престъплението за което е осъден ответника Г.. Този извод е в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС. С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение по гр. д. № 863/2010 г., ІІІ г. о. и решение по гр. д. № 875/2010 г., ІV г. о., е прието, че законът не изисква връзка между придобиване на имуществото и конкретната престъпна дейност, за която лицето е осъдено. Когато това лице е придобило имущество, за което не е установен законен източник, законът предвижда основателно предположение, че придобитото е резултат на престъпна дейност на лицето, без да я конкретизира и идентифицира с деянието, за което лицето е осъдено. Това разрешение се споделя изцяло от настоящия състав и докладчик по съображения, изложени в определение по гр. д. № 1055/2012 г., ІV г. о.. С тях е прието, че осъждането за престъпление по чл. 3 от закона индивидуализира лицето, което е легитимирано да отговаря по иска за отнемане на имущество в полза на държавата, а прилагането на санкцията е обусловено от две обстоятелства – придобитото имущество да е със значителна стойност и да не е установен законен източник за придобиването му, което законът определя като основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност, независимо от нейното естество – чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД. Същите съображения важат и за поставения от жалбоподателя въпрос за момента на придобиване на имуществото - дали придобиване, което предхожда приемането на наказателна отговорност за престъплението, за което е осъден ответникът, е изключено от действието на ЗОПДИППД. Такова изключване законът не предвижда, защото не се прави връзка между придобиването на имущество и конкретното престъпление, извършено от ответника. Законът регламентира само връзка между придобитото имущество и престъпна дейност изобщо и приема, че такава дейност е налице, ако не се установи законен източник на придобитото. Върховният касационен съд