Определение № 280 от 20.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1657/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 179 от 24.06.2020 г. по в.т.д. № 147/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 4 от 06.01.2020 г. по т.д. № 407/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив за осъждане на касатора да заплати на МБАЛ „Централ Онко Хоспитал” ООД сумата 1 011 033 лв. /общ размер на дължима и незаплатена от НЗОК стойност на извършена от ищеца болнична помощ по клинични пътеки в периода: м. април 2015 г. – м. март 2016 г. по сключения между страните договор № 162313/19.02.2015 г., съобразно дебитни известия към фактури/, ведно със законната лихва от 29.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 263 856.67 лв. /сбор от дължимата законна лихва върху неплатените главници по дебитните известия, изчислена от датата на падежа на плащане за извършените и отчетени медицински услуги до датата преди предявяване на исковата молба – 28.05.2018 г./. Касаторът релевира всички основания за неправилност по чл.281 т.3 ГПК. По подробно изложени съображения моли въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените против него искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ, когато става дума за разходване на лимитирани бюджетни средства; 2. Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична медицинска помощ и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и по отношение на стойностите, разпределени на отделните изпълнители; 3. Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол; 4. Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване, клаузите на сключен на основание чл.59 ал.1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия по посочените в приложение 2 към договора стойности. Поддържа се, че по посочените въпроси е налице допълнителното основание по чл.280 ал. 1 т.3 ГПК, тъй като се разрешават противоречиво от съдилищата и се предлага тълкуване, което според касатора съответства на чл.52 ал.1 КРБ. Твърди се и противоречие на обжалваното решение с решение № 2 от 22.02.2007 г. по к.д.№ 12/2006 г. и решение № 3 от 08.03.2016 г. по к.д.№ 6/2015 г. на Конституционния съд на РБ по въпроса, дали уговорките за месечни лимитни парични стойности освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена над тези стойностни лимити. Формулира се и процесуалноправният въпрос, дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява, обсъдила и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните, като се твърди, че същият е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В постъпил по реда на чл.287 ал.1 ГПК отговор, чрез процесуален пълномощник, МБАЛ „Централ Онко Хоспитал” ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – за правилност на атакуваното решение. Моли за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е взел предвид следното: В договора между страните /чл.40, изм. с § 2, т.13 от допълнителното споразумение № 5/19.02.2015 г./ е предвидено, че изпълнителят /лечебното заведение/ не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности / лекарствени продукти / медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложение № 2, както и че при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя за хоспитализация, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите, съгласно чл.22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ. Във връзка с посочените клаузи съдът е изложил съображения, че на основание чл.52 КРБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, работодателите, лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и ред, определени със закон. На задължително здравноосигурените лица /които не са страна по договорите между НЗОК и съответното лечебно заведение/ е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности – чл.2, чл.4, чл.33 ЗЗО; НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител; в бюджета на НЗОК за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който служат за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства – чл.25 и чл.26 ЗЗО, в който смисъл е и ЗБ на НЗОК за 2015 г. Решенията за корекция на стойностите са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приетите от него правила. Съдът е формирал извод, че посочените разпоредби са императивни, но от друга страна изпълнителите на болнична медицинска помощ както по закон, така и според договорите с НЗОК, нямат право да откажат предоставянето на тази помощ на нуждаещите се, в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица, на каквото и да било основание, в т.ч. поради изчерпване на средствата по разпределените им лимитирани бюджети. Разходването на предвидените бюджетни средства в по-ранен момент не лишава тези лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, пакет болнична медицинска дейност и не освобождава изпълнителя от задължението да оказва болнична медицинска помощ. В резултат на изложеното въззивния съд е заключил, че няма неизпълнение на индивидуалния договор от страна на ищеца с оглед оказаната медицинска помощ в превишение на установените месечни, респ. тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година. С превишаването на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, тъй като не НЗОК, а здравноосигуреното лице определя нейната натовареност, с оглед безусловно признатото му право на свободен избор на изпълнител. Следователно, превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени. Напротив, за заплащането им са били предвидени средства общо в размер на сумата 301 898 000 лв. от резерва по бюджета на НЗОК за 2015 г., вкл. за непредвидени и неотложни разходи, както и 316 620 000 лв. по бюджета за 2016 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка това да стане в рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане. Затова нарушението на чл.21 т.4 от Методиката – невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недължимост на плащането въобще. Съдът също е посочил, че в договора между страните не е предвидено при изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК, болницата да прекрати работа или да откаже извършването на възложените й дейности. Напротив, изрично е въведено изискване изпълнителят и всеки лекар, който работи в лечебното заведение, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ за здравноосигурени лица. Затова изводът е, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по приложение 2 на договора следва да бъде заплатена от възложителя. При така изложените в обжалваното решение мотиви, искането за допускане на касационно обжалване се преценява като неоснователно. Съгласно указанията по приложение на процесуалния закон, дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора – включен в предмета на делото и обусловил решаващата правна воля на съда, по отношение на който е налице и някоя от визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК допълнителни селективни предпоставки. В мотивите към т.1 на цитираното тълкувателно решение са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивното решение, като последните са извън предметните предели на производството по чл.288, ал.1 ГПК и не могат да обусловят достъп до касация, освен в изключението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В случая част от въпросите, поставени при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, са пряко относими към материалната законосъобразност и обоснованост на изведените от Апелативен съд – Пловдив изводи по спорното материално право. Отговорът им изисква извършване на същински касационен контрол на въззивното решение, което е недопустимо в настоящата фаза на касационното производство. Горното важи и за въпроса, формулиран в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, дали уговорките за месечни лимити освобождават НЗОК от задължението за плащане на болнична помощ, оказана и отчетена извън тях. От друга страна във въззивното решение липсва произнасяне по останалата част от формулираните въпроси, съответно въззивният съд не е извел решаваща за изхода на спора правна воля по тях, поради което същите не са обуславящи за резултата по делото. Следва да се отбележи и актуалното, постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 169 по т.д.№ 1916/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в смисъл, че клаузата за заплащане на извършената и отчетена дейност по клинични пътеки в рамките на стойностите по приложение 2 не е нищожна, но тя няма за последица отхвърляне на исковете за плащане на медицинската дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Напротив, нищожни са клаузите, които не позволяват на изпълнителя да отчита дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в приложение 2, и дават право на възложителя да не извършва плащане в тези случаи. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с посоченото разрешение на състав на ВКС, дадено именно в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което не са налице поддържаните от касатора допълнителни предпоставки за достъп до касация, основани на горната разпоредба. Процесуалноправният въпрос, формулиран при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, също няма значение за изхода по делото, т.к. при формиране на решаващите правни изводи съдът не се е основал на мотивите на първата инстанция, чрез препращане по реда на чл.272 ГПК. Поради неустановяване на основанията за допускане на касационен контрол, искането в този смисъл следва да се остави без уважение, а в полза на касатора да се присъдят сторените за защитата му в настоящата инстанция разходи в размер на 15 000 лв., представляващи договорено и надлежно заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение