Определение № 50097 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Мира Й. Д., чрез пълномощника й адв. С. Г. от АК – Л., срещу решение № 45 от 17.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 491/2021г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е отменено решение № 260101 от 08.10.2021 г., постановено по гр. д. № 709/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево. С решението си Районен съд – Севлиево по иск на Мира Й. Д., е прогласил на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 15.09.2017 г. между С. П. Д., починала на 10.03.2019 г. – продавач, и З. А. И. – купувач, обективиран в нотариален акт № 10, том VI, рег. № 13643, нот. д. № 776/15.09.2017 г. на нотариус П. Д., рег. № 543 на НК, с район на действие: Районен съд – Севлиево, с който договор З. А. И. и Н. М. С. са придобили в режим на СИО собствеността върху Ѕ ид. ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65972.501.3023.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 6, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени имоти 65972.501.3023 и 65972.501.4920, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, заедно с прилежащите помещение № 5 и таван № 4, както и са придобили Ѕ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65972.501.3023.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлени имоти 65972.501.3023 и 65972.501.4920, с предназначение на обекта: гараж в сграда, заедно с 12,69 ид. ч. от общите части на сграда № 1. Вместо това Окръжен съд – Габрово е постановил друго решение, с което е отхвърлил предявения иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на гореописания договор поради противоречието му с добрите нрави, както и евентуално съединения иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на гореописания договор поради липса на основание. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. За допускане на касационното обжалване се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1/. Само нееквивалентността на насрещните престации ли следва да обсъди въззивният съд или цялостното поведение на страните, предхождащо и последвало покупко-продажбата на процесния имот, за да отговори на въпроса налице ли е нарушаване на добрите нрави?; Касаторът счита, че този въпрос, въпреки, че въззивният съд се е позовал на определение № 104 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 226/2016 г., на ВКС, II г. о., решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 119 от 22.03.2012 г. по гр. д. № 485/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 268 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение № 352 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 640/2021 на ВКС, III г. о., е решен в противоречие, решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3796/2019 г. на ВКС, IV г.о., 2/. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, приети по делото, както и тяхното значение в съвкупния анализ на доказателствата, при положение, че отменя първоинстанционното решение изцяло и вместо него постановява ново по съществото на спора?; Посочва, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр. д. № 2584/2015 г. на ВКС, I г. о. 3/. Следва ли съдът да изложи мотиви за значението на отчуждителната сделка от страна на ответника, извършена недълго след придобиването на имота, през призмата на обвинението против него за престъпление, за което се предвижда и наказание „конфискация на имуществото“ и така също и попадането на това престъпление в обхвата на дейността на КОНПИ във връзка с изследване на обстоятелствата за наличие на нарушение на добрите нрави, наред с нееквивалентността на престациите?; 4/. В контекста на предходния въпрос, следвало ли е въззивният съд да установи действителната цел на ответника да извърши процесната сделка и да прецени тази цел в съвкупността от фактическите положения, установени по делото, в цялостното обсъждане на доказателствата, подкрепящи или отхвърлящи наличието на нарушение на добрите нрави, по-конкретно допуснал ли е нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд, като не е обсъдил в частност доказателствата за здравословното състояние на С. Д.? Посочва, че този въпрос е решен в противоречие с решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ВКС, IV г. о.,; 5/. Следвало ли е съдът да укаже на ищеца в доклада си по делото по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за правоотношение между страните, оправдаващи сключването на договора при наличие на значителна неравнопоставеност на насрещните престации, като укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Касаторът счита, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 211 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 995/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № № 549 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 56/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 385 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1245/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 304/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1269/2009 г. на ВКС, IV г. о. и 6/. Допустимо ли е съдът да изложи обобщено в мотивите, че прави своите изводи въз основа на „останалите доказателства по делото“, без да ги конкретизира. Сочи по този въпрос противоречие с решение № 5061 от 11.04.2011 г. по адм. д. № 12500/2010 г. на ВАС, I отд., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Поради това касаторът моли касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита също, че поставените въпроси имат и значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Евентуално се позовава на очевидна неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответниците по касация – З. А. И. и Н. М. С., чрез пълномощника им адв. П. Д. от АК – Габрово, молят да не се допуска касационно обжалване на решението поради липса на законовите предпоставки за това. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да отмени първоинстанционното решение, Окръжен съд – Габрово е приел, че с договор за продажба от 15.09.2017 г. С. П. Д. е прехвърлила на З. А. И., който по това време се намирал в брак с Н. М. С., правото на собственост върху недвижимите имоти, подробно описани по-горе, за продажна цена от 9990 лв., при данъчна оценка в размер на 36 129,20 лв. Съдът е посочил, че при сключване на договора помощник-нотариусът е удостоверил, че страните сключват договора по добра воля, разбират смисъла и значението на акта, който извършват, като при изготвянето на нотариалния акт същият е бил предварително прочетен и след одобрението на всяка от страните е бил подписан от тях и нотариуса. С. Д. подписала и декларация, съхранявана по нотариалното дело, в която заявила, че условията по сделката нямат неизгоден характер за нея и че продажната цена от 9990лв. е действително договорената между страните. С. П. Д. е починала, като оставила двама наследници по закон – П. Й. И. и Мира Й. Д.. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, че към момента на сключване на сделката пазарната цена на процесните имоти възлизала на 78 520 лв. Приел е, че договорът не противоречи на добрите нрави, тъй като страните са свободни съгласно чл. 9 ЗЗД да уговорят размера на продажната цена, а и законодателят допуска тази цена да е по-ниска от данъчната оценка, като в този случай таксите се заплащат именно въз основа на данъчната оценка. Съдът е посочил, че, за да е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави, е нужно неравностойността на престациите по една сделка да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В случая едната престация се отклонява от обичайната, но това несъответствие според въззивния съд само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за накърняване на добрите нрави. Съдът е изложил, че преценката за нищожност при нееквивалентност на престациите обхваща не само съпоставка на уговорените насрещни престации по договора, но и на всички останали установени по делото обстоятелства от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително мотивите на страните да сключат договора, преследваната цел при сключване на сделката и дали постигнатия краен резултат съвместим с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност. В тази връзка въззивният съд е обсъдил твърденията на ищеца, че през 2017 г. ответникът И. е предоставил парични заеми на М. А., с когото ищцата се намирала във фактическо съжителство, и че ищцата убедила майка си С. Д. да предостави жилището си като обезпечение за връщане на заемите в полза на И.. Прието е, че по делото тези обстоятелства не се установяват нито от представената бележка, съдържаща единствено математически пресмятания, но не и автор и данни за възникнали права и задължения, нито се установяват от показанията на св. И.. Съдът е приел, че от показанията на св. С., удостоверил сключването на процесната сделка, следва, че нито една от страните не е дала повод за съмнение относно съществуването на пълна запознатост с вида и правните последици на договора, както и че е изразено съгласие с предвидените условия, вписани в съдържанието на договора и разяснени от помощник-нотариуса. Според съда не може да бъде пренебрегнат и фактът, че С. Д. е продължила да обитава имота до настъпване на смъртта си, тоест близо година и половина след прехвърлянето на собствеността в полза на ответника. Въззивният съд е посочил, че първата инстанция не е изследвала всестранно и в пълнотата всички обективни предпоставки, обуславящи твърдяната нееквивалентност между уговорените престации по сделката. Поради това решението е отменено и вместо него съдът е отхвърлил иска за нищожност поради накърняване на добрите нрави. Предвид възстановяването на висящността на евентуалния иск за нищожност на сделката поради липса на основание, съдът е приел, че не са ангажирани доказателства за оборване на презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЗД. Изтъкнато е, че от писмените доказателства и от свидетелските показания не се установяват данни за съществуване на цел у продавача, различна от присъщата на покупко-продажбата. С тези аргументи съдът е отхвърлил и евентуалния иск. Според настоящия състав на съда не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че определения по чл. 288 ГПК и решения на Върховния административен съд, каквито има посочени в касационната жалба, не биха могли да послужат при обосноваването на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Първият и четвъртият въпрос на касатора не са решени в противоречие с практиката на ВКС. От една страна, съдът се е съобразил с трайната практика на ВКС че, за да се обоснове нищожност на една сделка поради нееквивалентност на престациите, следва да се вземе в предвид и принципа на свобода на договаряне, и несъответствието между двете престации трябва да е такова, че едната престация да е пренебрежимо малка, практически нулева (решение № 241 от 15.01.2021 г. по гр. д. № 3796 / 2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 29 от 22.03.2017 г. по гр. д. № 2955 / 2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 24 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 2419 / 2015 г. на ВКС, III г. о. ) В тази връзка е изследвана разликата между пазарната и уговорената цена. От друга страна, въззивният съд се е съобразил и с трайната практика на ВКС, според която преценката за нищожност при нееквивалентност на престациите обхваща не само съпоставка на уговорените насрещни престации по договора, но и на всички останали установени по делото обстоятелства от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително мотивите на страните да сключат договора, преследваната цел при сключване на сделката и дали постигнатия краен резултат съвместим с общоприетите житейски норми на справедливост и добросъвестност (решение № 128 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 3170/2017 г. на ВКС, I г. о., решение № 268 от 12.06.2019 г. по гр. д. № 1511/2018 г. на ВКС, IV г. о). В съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил доводите на ищеца, че през 2017 г. ответникът И. е предоставил парични заеми на М. А., с когото ищцата се намирала във фактическо съжителство, и че ищцата убедила майка си С. Д. да предостави жилището си като обезпечение за връщане на заемите в полза на И.. Освен това съдът се е позовал на факта, че продавачът С. Д. е продължила да обитава имота до настъпване на смъртта си, тоест близо година и половина след прехвърлянето на собствеността в полза на ответника. Не на последно място, в решението са изложени мотиви, че нотариусът е прочел на С. Д. текста на договора, като тя не е дала повод за съмнение относно съществуването на пълна запознатост с вида и правните последици на същия, както и е подписала декларация, с нотариална заверка на подписа, че посочената в нот. акт продажна цена е действително договорената. По този начин са дадени отговори на всички доводи на ищеца, които биха могли да имат значение за изхода на делото. Вторият и шестият въпрос на касатора също не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Няма съмнение, че въззивният съд има задължение да изложи собствени мотиви, когато отменя първоинстанционното решение и постановява ново по съществото на спора. В случая Окръжен съд – Габрово е изложил подробни мотиви както по главния, така и по евентуалния иск. Обсъдил е всички релевантни за спора доказателства и е направил съответните изводи. Нужно е да се посочи, че задължението за обсъждане на доказателствата по делото от въззивния съд касае само относимите и допустими доказателства (решение № 145 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 1178 / 2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871 / 2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 445 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 2535 / 2015 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Несъгласието на касатора с конкретните изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. По третия въпрос на касатора не е представена съдебна практика, в противоречие на която да се е произнесъл въззивният съд, тоест липсва специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи, че сочените от касатора обстоятелства за това, че са неотносими към спора. Безспорно е, че нищожността се преценява към момента на сключване на сделката, а не с оглед последващи обстоятелства. Петият въпрос на касатора не е обусловил волята на въззивния съд, тъй като пред него не е направено възражение във връзка с разпределението на доказателствената тежест в доклада от първата инстанция. Освен това изречението, на което се позовава касаторът, е част от преразказа на мотивите на първоинстанционното решение, а не е извод на въззивния съд. Настоящият състав счита, че е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът бланкетно е посочил, че поставените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не е изложил мотиви в тази връзка. Това само по себе си представлява пречка за допускане на касационно обжалване (определение № 156 от 11.02.2016 г. по гр. д. № 5796 / 2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 57 от 04.02.2014 г. по гр. д. № 6326 / 2013 г. на ВКС, I г. о., определение № 296 от 20.04.2011 г. по т. д. № 168 / 2011 г. на ВКС, I т. о., и др.). Освен това по поставените въпроси е налице съдебна практика, част от която е и цитираната по-горе. Тази практика не се нуждае от допълване или коригиране. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт, с който законът е приложен в неговия обратен, т. е. противоположен смисъл, или е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти, което в случая не е налице по отношение на въззивното решение. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Право на разноски имат ответниците. Те са направили искане за присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който се съдържа отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора. Поради това искането за присъждане на разноски е основателно. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.