Определение № 602 от 25.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 29/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция по приходите [населено място] срещу определението на Пловдивския апелативен съд № 1376/31.08.2012 год. по т.дело № 888/2012 год. С това определение е потвърдено постановеното от Кърджалийския окръжен съд решение № 88/06.04.2012 год. по т.дело № 87/2011 год. в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на [фирма] по предявените от Национална агенция по приходите: иск по чл.647, т.3 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите по несъстоятелността на сключената с нот.акт № 81, том ІІ, рег.№ 3146, дело № 279/2009 год. разпоредителна сделка, с която [фирма]/в несъст./ продава на О. А. Т. от [населено място] недвижим имот – апартамент в груб строеж в новопостроена жилищна сграда, върху който имот е вписана договорна ипотека в полза на банката, както и по искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който е изповядана разпоредителната сделка и нотариалния акт, с който е учредена договорната ипотека в полза на [фирма]. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение поради неговата незаконосъобразност, изразявайки несъгласие с изразеното от съда становище за недопустимост на предявения иск по чл.647, т.3 ТЗ и съединения в това производство иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт за сделката като последица от предявения иск за обявяване недействителността на разпоредителна сделка с имущество на обявеното в несъстоятелност търговско дружество. Позовава се на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липса на съдебна практика по поставените в тази връзка процесуални въпроси. Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и провери данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС допускането до касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Видно от данните по делото производството по гр.дело № 87/2011 год. е образувано пред Кърджалийския окръжен съд по искова молба на НАП срещу [фирма]/в открито производство по несъстоятелност/, [населено място], О. А. Т. от [населено място] и [фирма], [населено място], с която са предявени в обективно и субективно съединение иск по чл.647, т.3 ТЗ за обявяване за недействителна по отношение кредиторите по несъстоятелността на сключената на 18.03.2009 год. между търговското дружество и физическото лице възмездна сделка с нот.акт № 81/продажба на недвижим имот-апартамент в груб строеж в новопостроена жилищна сграда, върху който е учредена договорна ипотека с нот.акт № 82 в полза на банката от купувача в качеството му на солидарен длъжник по договор за банков кредит/, както и иск на основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който е изповядана разпоредителната сделка и нотариалния акт за учредената договорна ипотека. С обжалваното определение – предмет на частната касационна жалба апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, имаща характер на определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на ответника „У. Б.” поради недопустимост на предявените искове. Изложени са съображения, че банката не е легитимирана да отговаря по иска по чл.647, т.3 ТЗ, по който ответници са страните по разпоредителната сделка – това са продавача и купувача на процесния недвижим имот. Съображенията за недопустимост на иска по чл.537, ал.2 ГПК срещу банката съдът е обосновал с извода, че възможността да се иска отмяна на издадения охранителен акт е обусловена от уважаването на иск, разрешаващ гражданско правния спор между трето лице и лицата ползуващи се от акта, а по конкретното дело иск за разрешаване на такъв спор, свързан с действителността на договора за ипотека, не е предявен. При тези фактически данни настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС по поставените правни въпроси, която е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС по въпроса, че легитимирани ответници по иска по чл.647, т.3 ТЗ са страните по сделката, чиято недействителност се иска да бъде обявена. В случая, с оглед данните по делото, това са обявеното в несъстоятелност търговско дружество-продавач и физическото лице-купувач на процесния недвижим имот. Банката не е страна по отчуждителната сделка и в тази връзка не се явява легитимирана страна-ответник в това производство, поради което така предявения иск по чл.647, т.3 ТЗ по отношение на нея е недопустим. Обжалваното определение е в съответствие с константната съдебна практика на ВКС. Вторият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявеният срещу [фирма] иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издадения нотариален акт за учредената договорна ипотека върху процесния имот е релевантен по делото, предвид направения от съда извод, че такъв иск не може да бъде предявен самостоятелно, а само като последица от разрешен гражданскоправен спор между третото лице и лицата ползуващи се от охранителния акт. По въпроса свързан с приложението на чл.537, ал.2 ГПК /съответствуващ на чл.431, ал.2 от отменения ГПК/ е налице трайноустановена задължителна практика на ВКС, според която отмяната на нотариалния акт не е предмет на самостоятелен иск, а само изрично уредена законна последица от уважаване на иск за защита на засегнатото с издаването му материално право /ТР № 178 от 30.06.1986 год. на ОСГК на ВКС/. Произнасянето на съда по чл.537, ал.2 ГПК не може да влезе в сила самостоятелно без да е влязло в сила решението по предявения иск, чиято последица е. Съгласно последната задължителна практика на ВКС, обобщена в ТР № 3/29.11.2012 год. на ОСГК на ВКС, съответстваща и на възприетото становище в цитираното ТР № 178/30.06.1986 год. на ОСГК на ВКС, на отмяна по чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижими имоти, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд е в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд