Определение № 39 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50219/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л.РД/наименование/, представлявано от председателя на Управителния съвет Г. С., подадена чрез процесуалния представител адв.И. И. от АК-Я. срещу решение № 167 от 14.10.2015 г, постановено по гр.дело № 292/15 г на Ямболски окръжен съд, Гражданско отделение, 1-ви състав, с което е отменено решение № 344/4.6.2015 г на Ямболски районен съд по гр.дело № 3114/14 г, в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. „Т.“ [населено място] против Л. „К.-2001-ММПГМ“, [населено място] иск по чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД иск като вместо него е постановено друго, с което е прогласен за нищожен договор от 23.8.2010 г за предоставяне стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД, с който ЗЛС „Т.“ [населено място] е възложило на Л. „К.-2001-ММПГМ“ [населено място] да извършва стопанисването и ползването на дивеча в ловностопански район Г. М.. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и след отмяната му, постановяване на друго по същество на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът по касационната жалба ТП ДГС „Т.“, [населено място]-териториално поделение на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, представлявано от директора инж.Н. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител адв.Д.Ч. от АК-Я..Счита ,че не са налице основания за допускане на въззвивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство. Предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че в чл.29 ал.2 ЗЛОД и чл.29 ал.10 и чл.31 ал.4 ППЗДЛОД са въведени императивни изисквания в един ловнорибарски район да се формира само една ловна дружина, чийто ловностопански район да се ползва на договорно основание само от ловното сдружение, чийто член е ловната дружина.Сключването на втори договор за ползване на ловностопански район, в който има сформирани повече от една ловни дружини е нищожен, какъвто е и процесния от 23.8.2010 г. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулиран е следният въпрос: Наличието на две и повече сформирани в един ловностопански район дружини води ли до опорочаване на процедурата по пряко договаряне за стопанисването и ползването на отделен район по реда на чл.29 ППЗЛОД. Въпросът е относим съм решаващите изводи на съда и е обусловил същите.По него липсва задължителна съдебна практика поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение