Определение № 8 от 13.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6423/2013 г.

Образувано е по касационна жалба на Ф. М. С. и В. М. С. срещу въззивно решение № 64 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 108 /2013 г. на Силистренския окръжен съд, г.о., І. с което е обезсилено решение № 19 /05.03.2013 г. постановено по гр.д. № 661 /2012 г. по описа на Силистренския районен съд І.1. В частта, с която по искове по чл.109 ЗС съдът е постановил диспозитив, с който установява правото на собственост на ищците Ф. М. С. и В. М. С. по отношение на Ж. Т. Ж. върху цех за производство и продажба на закуски с площ 32.5 кв.м., находящ се в [населено място], индивидуализиран в решението; І.2. В частта, с която съдът се е произнесъл по искове по чл.45 ЗЗД за обезщетение и лихви върху тях за период след предявяване на исковата молба: с която Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. са осъдени солидарно да заплатят на всеки един от двамата – на Ф. М. С. и на В. М. С. сумите над 4 483.75 лева – по 156.13 лева на месец за периода от 01.04.2012 г. до 21.03.2013 г., както и законната лихва върху тази сума от първо число на месеца, следващ месеца, в който сумата се дължи; ІІ. С което решение № 19 /05.03.2013 г. постановено по гр.д. № 661 /2012 г. по описа на Силистренския районен съд е отменено в частите, с които: ІІ.1. е уважен иск на Ф. М. С. и В. М. С. срещу Ж. Т. Ж. с правно основание чл.109 ЗС: Ж. Т. Ж. е осъден да възстанови нормалното функциониране на отводнителна канализация, като отпуши отводнителния му канализационен клон в точката му на включване в общата канализация, която се намира в притежавания от него магазин за хранителни стоки (под цеха на ищците) и вместо това искът е отхвърлен като погасен чрез изпълнение; ІІ.2. с която са уважени искове по чл. 51 вр. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД: Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. са осъдени солидарно да заплатят на всеки един от двамата – на Ф. М. С. на В. М. С. сумата по 4 483.75 лева – обезщетение за претърпените от всеки от ищците вреди в резултат на невъзможността им да използва притежавания от тях цех за производство и продажба на закуски за периода от 01.06.2010 г. до 01.04.2012 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 01.07.2010 г. до 01.04.2012 г. в размер на по 439.69 лева и ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и вместо това исковете са отхвърлени. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно в обжалваните части и искат да бъде допуснато до касационно обжалване, като сочат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Третото лице – помагач на ищците Г. Г. М. твърди, че касационната им жалба е основателна. Насрещните страни Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира следното: Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че Установителен иск не е предявен, няма спор по собствеността на ищците, следователно решението е недопустимо в частта по установителния диспозитив, поради което и на основание чл.270,ал.3 ГПК следва да се обезсили в тази част; Производството е недопустимо и в частта, с която първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за пропуснати ползи за бъдещ период – след 01.04.2012 г. до 21.01.2013 г., както и законна лихва върху тези обезщетения; Искът по чл. 109 ЗС (срещу Ж. Ж.)е неоснователен, защото искът е погасен чрез изпълнение в хода на производството – отводнителната тръба е отпушена; Правилно е отхвърлен искът по чл.109 ЗС и срещу втория ответник, защото той не е собственик на съседния магазин; Исковете по чл. 51 вр. 45 ЗЗД са неоснователни, защото пропуснатите ползи трябва да са настъпили; Ищците не са доказали, че са опитвали да отдават имота под наем, но не са успели поради проблеми с отводнителната система, освен това – те са собственици, но не са ползватели, такава е майка им – третото лице помагач, и само тя търпи вреди, в това число и пропуснати ползи; не се твърди и не се доказва, че ищците са лишени от някаква печалба, която да са реализирали при производството и продажбата на закуски. Следователно тези искове и тези за акцесорни лихви са неоснователни. Жалбоподателите извеждат процесуално – правни въпроси, уточнени от настоящия състав по реда на т.1 от ТР 1 / 2010 г. на ВКС, ОСГКТК: Относно иска с правно основание чл.109 ЗС: Дали по иск с правно основание чл.109 ЗС, при който ответникът не оспорва собствеността на ищеца, съдът следва да установи собствеността. Въпросът не е обуславящ, т.к при липса на такъв довод за неправилност във въззивна жалба въззивният съд не е следвало да се занимава с въпроса дали ищците са собственици, той само е установил при преценка на допустимостта, че по този релевантен факт няма спор. Дали по иск с правно основание чл.109 ЗС, при който ответникът не оспорва собствеността на ищеца, постановяване на изричен диспозитив за правото на собственост на ищеца обуславя недопустимост на решението, за който твърдят, че е разрешен в противоречие с приетото в решение № 1128/15.10.2008 г. по гр.д. № 5478 /2007 г. на ВКС, ІV г.о.. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с това решение, в което е изказано твърдяното от жалбоподателите съждение, но доводът за недопустимост на решението е намерен за неоснователен поради това, че касационният жалбоподател няма правен интерес да обжалва решението в тази част, т.к. по отношение на него няма постановен диспозитив. Относно исковете с правно основание чл.45 вр. чл.51 ЗЗД и исковете за изтекли лихви върху обезщетенията: Дали иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за вреди от пропуснати ползи от невъзможността да бъде експлоатиран търговски обект за период след предявяване на исковата молба, е отделен от иск за обезщетение на такива вреди за период до подаване на исковата молба (дали исковете за обезщетения за настъпили и бъдещи вреди следва да се предявяват с отделни искове).. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, с посочените от жалбоподателите съдебни решения: № 550 /12.02.2010 г. по гр.д. № 3387 /2008 г., на ВКС, ІІ г.о.; № 499 /30.06.2010 г. по гр.д. № 647 /2010 г. на ВКС, ІV г.о.; № 403 / 18.10.2011 г. по гр.д. № 758 /2010 г. на ВКС, ІV г.о.; № 317 /01.07.2011 г. по гр.д. № 1553 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., № 215 /26.05.2011 г. по гр.д. № 874 2010 г. на ВКС, І г.о., № 66 /14.06.2011 г. по гр.д. № 1725 /2009 г. на ВКС, ІV г.о., в които не е прието обратното: че предявяването на претенции за обезщетение за претърпени и бъдещи вреди, настъпили през различни периоди от време – преди и след датата на предявяване на исковете, се извършва с един иск. Приетото от въззивния съд, че за периодите преди и след исковата молба са предявени различни искове за обезщетение на различни пропуснати ползи, е в съответствие с приетото в решения № 499 /30.06.2010 г. по гр.д. № 647 /2010 г. на ВКС, ІV г.о.. и № 317 /01.07.2011 г. по гр.д. № 1553 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., в които се разграничават настъпили от бъдещи вреди. Настоящият състав намира за обуславящ материалноправния въпрос: дали основателността на претенцията с правно основание чл.45 вр. чл.51 ЗЗД за вреди от пропуснати ползи от невъзможността да бъде експлоатиран търговски обект в размер на средния пазарен наем за определен период от време (сбор от месечни наемни цени), е обусловен от намерението и усилията на собствениците да отдадат обекта под наем. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото решение № 969 /2011 г. по гр.д. № 930 /2011 г. на САС, г.о., І с-в., с което по иска с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи, съединен с иск по чл.109 ЗС, е прието, че: предпоставките по чл.45 ЗЗД включват: а) извършване от ответника противоправно действие (прекъсване на водопроводно отклонение и заваряване на водопроводна шахта в нарушение на установени нормативни изисквания); б) причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността в процесния период (определен чрез начална и крайна дата) да ползва собствената си сграда по предназначение като търговски обект; в) причинна връзка между противоправното поведение и вредата; г) установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на процесната сграда за посочения период, изчислена на базата на средната пазарна наемна цена. Видно от представеното определение на ВКС № 181 /21.03.2012 г. по гр.д. № 150 /2012 г. на ВКС, ІІ г.о. това решение е влязло в сила. С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК – в частта на решението по исковете за обезщетения за пропуснатите до датата на исковата молба ползи и лихвите върху тях. Ф. М. С. и В. М. С. следва да заплатят на ВКС по 98.47 лева държавна такса за разглеждане на касационните им жалби. Воден от изложеното съдът