Определение № 495 от 28.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 458/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агро-Финанс-Консулт“ЕООД ,приподписана от ю.к.С., срещу решение №83 от 24.10.2019г г. по в.гр.дело № 255/2019г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение №198/30.04.2018г на Видински районен съд. Уважен е иска на Г. Б. Г. и Перка Б. П., двамата конституирани като приемници на първоначалната ищца Л. Д. от [населено място], предявен срещу Т. А. Т. и „Агро-Финанс-Консулт“ЕООД, последните сключили договор за аредна на притежавана в съсобственост земеделска земя в землището на [населено място], общ. Видин, за нищожност на този договор поради накърняване на добрите нрави. Устаноено е,че ищците и първата ответница са от кръга наследници и съсобственици по реституция на земеделска земя,възстановена на наследниците на братя Ч. в землището на [населено място] общ Видин, когато през 2016г.ответницата Т. и нейната сестра Л. Т. са били консултирани от „Омега Агро Инвест“относно продажба идеалните им части., каквато продажба двете възнамерявали да осъщестят. В резултат на това, на 09.11.2016г пред нотариус в [населено място] са осъществени последователно три сделки .Първата е процесния договор за аренда,сключен от Т. А. Т. в полза на ответното дружество Агро-Финанс-Консулт“ЕООД като арендатор, за цялата площ -земеделската земя от 90,375 дка ,за срок от 15 стопански години, при цена 12,27 евро на декар. Втората сделка е договор за дарение от Т. А. Т. на нейни 1/160 ид част от земеделските имоти в полза на „Омега Агро Инвест“ЕООД.Третата сделка е покупко-продажба на останалите притежавани от Т. А. Т. и нейната сестра Л. Т. 19/160 ид.части, с купувач същото дружество/вече съсобственик,предвид дарението/за сума,заявена от прехвърлителките като получена. Въззивният съд на свой ред е приел договора за аренда за накърняващ добрите нрави.Накърнени са изискванията за еквивалентност,предвид условията при които е сключен и преследваната от страните цел, след оценка свързана ли е тя с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес в смисъла на разясненията в Решение №153/24.07.2015г. по гр.д.№3014/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.и Решение №277/26.01.2015 г., по гр.д.№1962/2014 г., ІІІ г.о., ВКС, изтъкнати от ВОС като установена съдебна практика. Било е установено по безспорен начин, включително от показанията на свидетели, че ответницата Т. не живее в България. Посетила е офиса на ответника -юридическо лице с намерение да продаде своя дял от наследствените земеделски земи,като й е обяснено,че за да извърши продажбата следва да сключи и договор за дарение, /за да се заобиколи разпоредбата на чл.ЗЗ от ЗС/. В този офис са развивали дейност и двете дружества,които не извършват една и съща дейност – едното извършва дейност по продажба на земеделски земи, другото (ответникът – касатор ) - по аренда на земеделски земи. Техни представители са подпомагали продавачите при снабдяването с документите, като видно от свидетелските показания Продавачите не са различавали консултантите на едното и другото дружество. Ответницата Т. е подписала множество документи, включително и договора за аренда, без да подозира това, като се е доверила на добросъвестността на купувача. Същата не е имала намерение да сключва процесния договор и не е разбрала, че го подписва между другите над 20 документа в кантората на нотариуса.Арендаторът се е възползвал от лекомислието и неопитността,от доверието й към консултанта и представител на купувача и на нотариуса. Така Т. е прехвърлила своя дял, не е собственик на процесната земя, а сключва договор за аренда.Тя не получава нищо по него. В случая,с действието си е упражнила правото да сключи договор, задоволявайки не своите,а на арендодателя интереси, с което са нарушени принципите за добросъвестност и еквивалентност на престациите-чл.12 ЗЗД и чл.8, ал.2 изр.първо.ЗЗД.Сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до извод за неоправдано разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба и има основание да се счита,че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави.Съгласно мотивите на въззивния съд накърнен е и принципа на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се защитава всеки признат от законовите разпоредби интерес. Към касационната жалба се постъпили две приложения,като второто е в корескция и допълнение на на искането за допускане до касационно обжалване, с характер на изложение. Касаторът сочи основанията на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.1 т.2 ГПК /в отменената редакция на закона ДВ бр.47/2009г/ като без да формулира правен въпрос изтъква противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по отношение на решаващия извод ,че процесния договор за аренда е нищожен поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в проявено лекомислие и лековерие и при наличие на пълна нееквивалентностна на насрещните престации, изразяваща се в неполучаване на арендно възнаграждение, поради разпореждане с притежаваните от същото идеални части ,което нарушава принципа на справедливостта ,изискващ да се закриля и защитава всеки интерес. Касаторът изтъква противоречие на така приетото от въззивния съд, с реш. № 88/2010г по т.д №911/2009г,реш. №4/2009г по т.д №395/2008г, двете на 1-во отд.на ТК и опр. №794/2011г на 2-ро отд ТК ,от която практика на ВКС тези и други принципни съображения са изводими, но не за действия, при който едно зряло, опитно ,самостоятелно лице е договаряло лично. Изтъква се противоречи и с реш. № 452/2010г и реш. №119/2011г, двете на 1-во г.о на ВКС, относно констатираната от съда неравностойност, която в случаите на отклонение от пазарната стойност не обосновава нищожност поради нарушение на „добрите нрави“ за разлика от случаи,практически сведени до липса на престация.В конкретния случай е било уговорено арендно плащане,което ще получава дружестото преобретател,което ще встъпи в права.Изтъква се въззивно реишение по гр.д №156/15г на ОС Добрич, в което касаторът вижда подкрепа на оплакванията си. Отговори с идентично съдържание са постъпили от пълномощника на двамата ищци по делото. Изтъква се липсата на формулиран въпрос Не е налице противоречие с изтъкваната практика на ВКС, касаеща случаи на нищожно договорени неустойки,поради липса на сходство по фактите. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Предпоставките за това са касаторът да обоснове наличието на общо и допълнително основание ,съгласно чл. 280 ал.1 ГПК .Общо основание за допускане на касационно обжалване е формулирането на правен въпрос в изложението, който да е включен в предмета на делото, решаващо произнесен от съда и обуславящ за изхода на спора .Специално основание, включително по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не може да се обоснове без да е изтъкнат конкретен правен въпрос .Основание за допускане до касационно обжалване поради противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос/изтъкнатият чл. 280, ал.1 т.2 ГПК в ред. ДВ бр.47/2009г/,законът понастоящем не съдържа. Не е формулиран правен въпрос от касатора. Върховен касационен съд не следва да извежда правния въпрос от касационни оплаквания,както е разяснено в ТР №1/2010г по т.д №1/2009г ОСГТК. От съдържателната част на настоящето изложение, предвид тезата за противоречие с посочените решения от практиката на ВКС,конкретен правен въпрос не може да бъде изведен по подразбиране, при така поддържаната от касатора обосновка на основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Мотивите на въззивната инстанция се коментират и въприемат от касатора превратно и противно на вложеното в тях съдържание. Въззивният съд не е приел противоречие с добрите нрави и нищожност на договора за аренда,за да брани едната страна от проявено лекомислие при неговото сключване.Не на това обстоятелство е основал и решаващите си изводи, а е взел предвид съчетаната проява на доверието от страна на ответницата Т. А. Т. към дружеството- консултант и в последствие купувач по продажбата на нейния дял,подготвило за изповядване пред нотариус три последователни сделки с необходимите формалности, които Т. сключва без да е била запозната и да е наясно с една от тях която се оформя преди другите две прехвърлителни сделки ,за които е била консултирана и подготвена Касае се за договор за аренда от същата дата,вписан преди двете други сделки ,замислен и реализиран в полза на ответника по иска така, че да злепостави интереса на неучастващи в прехвърлянето съсобстеници/сънаследници и възможността те да получават занапред спредливата пазарна цена от ползването на земеделската земя,т.е въззивният съд съвкупно е преценил и недобросъвестността на насрещната страна по арендния договор, осигуригурила си един противен на добрите нрави начин за облагодетелстване в своя полза, в ущърб на правно защитения интерес на собствениците за земя,при явно занижен размер на арендната вноска, с който последните се оказват обвързани за години напред.За ответницата Т., формално сключила договора за аренда непосредствено преди да се разпореди със своята част от собствеността ,липсва очакване да получава в бъщеще доходи от имот,който разпорежда,но нееквивалентността се проявява в липсата на съвместим с добрите нрави интерес при нея и насрещната договоряща страна изобщо да сключат този договор ,с последици за неучастващите собственици и интересите им. В тази връзка е преценена и нееквивалентността - комплексно и с оглед крайния резултат от сделката,съвместимостта на този резултат с общопиетите принципи за справедливост и добросъвестност,което е и водещото указание в установената съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 26,ал.1 предл трето ЗЗД ,включително в изтъкваните от защитата няколко съдебни решения и определения на състави на ВКС.Накърняване на добрите нрави е налице когато се нарушава правен принцип: на справедливостта ,на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава значимост на нарушението на добрите нравии с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект /реш. № 4/2009г, 1-во т.о на ВКС /и не само в интерес на някоя от договарящите страни /реш. №88/2010г 1-во т.о на ВКС/. Страните имат свобода на договаряне, но тя е рамкирана от приложимите законови разпоредби и от добрите нрави, нарушаването на този коректив води до нищожност на сделката /реш. №452/2010г на ВКС/ .Конкретно се преценява дали поведението на правния субект съставлява действие, което накъртява добрите нрави, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, при което договорът е нищожен / /опр.№794/2011г 2-ро т.о на ВКС /. Горните указания са съобразени изцяло при решаващата дейност на съда,постановил обжаваното въззивно решение. Следва да се присъдят поисканите от ответника по жалбата Г. Б. Г. разноски, установени в размер на 750 лева по договор за правна помощ и разноските на Перка Б. П. в размер на 750 лева платени по договор за правна помощ Предвид горното Върховен касационен съд ІІІ г.о