Определение № 3307 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. П. С. - вещо лице от утвърдения списък на Бургаския окръжен съд, против определение № 140 от 18.03.2026г., постановено по ч.гр.д № 86/2026г. на Бургаския апелативен съд. С това определение е оставена без уважение частната жалба на С. против определение №370 от 06.02.2026г. по ч.гр.дело № 139/2026г. на ОС-Бургас. С последното е оставена без разглеждане, като недопустима, частната му жалба против разпореждането на Председателя на РС-Бургас от 25.11.2025г., определящо възнаграждение на С., като вещо лице по гр.дело № 3814/2023г. на РС-Бургас в размер 2 337,40 лева. Частният касатор излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението на апелативния съд и иска отмяната му. В изложението по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК сочи наличие на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на оспорвания съдебен акт, както и на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, установи следното: Д. П. С. е назначен за вещо лице по гр.д. № 3814/ 2023г. на Бургаския районен съд. С протоколно определение № 3877/ 12.11.2025г. съдът приел изготвеното от С. заключение на съдебно икономическа експертиза. Във връзка с искането му за плащане на сумата 5705,05 лева, като възнаграждение за положения труд, съдът постановил изплащането на възнаграждение 200 лева от внесения за целта депозит; задължил ответника да доплати сумата 1 000 лева и разпоредил от бюджета на съда плащане в размер 500 лева (общо 1700лв.). За разликата 4 005,05 лева (до поисканите от експерта 5705,05 лева) съдът разпоредил делото да се докладва на Председателя на РС-Бургас за утвърждаване. На 25.11.2025г. с разпореждане административният ръководител на РС-Бургас коригирал размера на възнаграждението на вещото лице до сумата 2 337,40 лева. С три молби от 05.12.25г., 10.12.25г. и от 15.12.25г. С. поискал административният ръководил да определи по-висок размер на възнаграждение. Искането не е удовлетворено. Отказът на административния ръководител, включително и разпореждането му от 25.11.2025г. са обжалвани от вещото лице С.. С определение №370/06.02.2026г. ОС-Бургас намерил жалбата за недопустима-подадена от ненадлежна страна против акт, който не подлежи на инстанционен контрол и е постановил оставянето й без разглеждане, като прекратил производството по делото. Сезиран с частна жалба от С. съставът на АС-Бургас потвърдил обжалваното пред нето определение на окръжния съд, като съобразил, че предмет на жалбата е разпореждане на съд, определящо възнаграждение на експерт при коригиране на поискания размер, каквато принципна възможност е предвидена в чл.27, ал.4 и чл.29 от Наредба Н-1/2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Разпореждането от 25.11.2025г. на РС-Бургас не е преграждащо за процеса и обжалването му не е предвидено изрично нито в цитираната Наредба Н-1/2023г., нито в ГПК. Следователно самостоятелното обжалване на разпореждането е недопустимо. При тези данни, ВКС намира частната касационна жалба на Д. С. за процесуално недопустима-подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С ТР № 2/23.06.2022г. по тълк. дело № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Апелативните съдилища в хипотезата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. Поради това, в случая частната касационна жалба е недопустима за разглеждане, тъй като с произнасянето на апелативния съд е изчерпана възможността за инстанционен контрол. По изложените съображения частната касационна жалба на Д. С., като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на ІV ГО