Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3191/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. С. срещу определение № 260255 от 27.04.2021 г. по в. ч. гр. д. № 128/2021 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260295 от 01.03.2021 г. за прекратяване производството по гр. д. № 1343/2019 г. на Кюстендилски районен съд на основание чл.129, ал.3 ГПК, в частта по предявените от жалбоподателя срещу Е. И. С., Г. И. С. и Г. Г. С. насрещни искове за осъждане на ответниците да му заплатят сумата 18 000 лв., представляваща стойността на извършени от него подобрения в процесния недвижим имот. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроси, които обобщени се свеждат до възможността да бъде върната насрещна искова молба при положение, че са изпълнени указанията за отстраняване на нейните нередовности и обвързаността на въззивната инстанция от констатациите на първоинстанциония съд за съществуването на нередовност на исковата молба. Останалите въпроси са относими към редовността на първоначалната искова молба и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Кюстендилски окръжен съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Производството по гражданско дело № 1343/2019 г. на Кюстендилски районен съд е образувано по искова молба, с която Е. И. С., Г. И. С. и Г. Г. С. са предявили искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. С., че ищците са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ ** в кв. 19 по плана на [населено място], заедно с построените в него сгради. С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск за заплащане на направените подобрения в процесния имот, изразяващи се в ремонтни дейности, за периода от месец март 2002 г. до 14.10.2019 г., както и за признаване на право на задържане до заплащане на тяхната стойност. С разпореждане от 17.12.2019 г., връчено на жалбоподателя на 27.01.2020 г., насрещната искова молба е била оставена без движение с указания за отстраняване в едноседмичен срок на следните нередовности: да се посочат обстоятелствата, на които се основава претенцията; какви конкретно по видове подобрения и ремонтни работи са били извършени; времето на извършването им; знаели ли са за същите праводателите на страните или ответниците и дали ли са съгласие за тяхното извършване; каква е стойността на всеки вид дейност; да се посочи цената на иска; да бъде заплатена дължимата държавна такса. С молба от 13.02.2020 г. ищецът по насрещния иск е уточнил стойността на претендираните подобрения, техния вид и време на извършване, както и че същите са извършени със знанието и съгласието на ответниците. С разпореждане от 20.02.2020 г. насрещната искова молба отново е оставена без движение, като са дадени указания за конкретизиране на претенцията по отношение на всеки от ответниците и за внасяне на държавна такса в общ размер от 720 лв. С молба от 06.03.2020 г. претенцията е уточнена по отношение на всеки ответник, като е посочено, че се претендира сума в размер на 6 000 лв. от всеки от тях. Направено е и искане за освобождаване от държавна такса. С последващо разпореждане от 12.03.2020 г. насрещната искова молба е оставена без движение, като е посочено, че видовете подобрения са описани в приложение, както и че е налице несъответствие между посоченото, че ответниците не притежават права в собствеността и искането за заплащане на припадащата се част от стойността на подобренията. Молбата за освобождаване от държавна такса е оставена без движение. В уточняваща молба от 04.05.2020 г. ищецът е уточнил, че предявява насрещният иск при условията на евентуалност /в случай че съдът признае правото на собственост на ответниците върху 1/2 ид. ч. от процесния имот/. С разпореждане от 02.07.2020 г. ищецът по насрещния иск е освободен от внасяне на държавна такса и е констатирано, че част от дадените предходни указания не са били изпълнени. Посочено е, че не е уточнено дали се поддържа искането за заплащане на законна лихва, дали се претендира заплащане на сумата от 18 000 лв. солидарно от всички ответници, като е дадено указание за формулиране на ясен и пълен петитум, включващ пълна информация относно това какво се иска, от кого, на какво правно основание и за какъв период /уточненията по предходните молби не са били обобщени/. Кюстендилски районен съд е констатирал, че определеният с разпореждането от 02.07.2020 г. едноседмичен срок е изтекъл, към която дата ищецът не е изпълнил изцяло дадените указания за отстраняване на нередовности. По тези съображения, с определение от 01.03.2021 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по гр. д. № 1343/2019 г. на основание чл.129, ал.3 ГПК, в частта по предявения насрещен иск. За да потвърди определението на районния съд, Кюстендилски окръжен съд е приел, че дадените указания за отстраняване на нередовности са законосъобразни, ясни и изчерпателни. В обжалвания акт не е посочено конкретно кои указания не са били изпълнени, с оглед на което да са налице предпоставки за връщане на насрещната искова молба. Изложени са съображения, че последните указания са след отстраняване нередовността на първоначалната искова молба /за нейното вписване/, поради което и насрещната искова молба е следвало да бъде приведена в съответствие с разпоредбите на чл.127 и чл.128 ГПК. По въпроса дали при проверка на законосъобразността на разпореждане за връщане на искова молба въззивната инстанция е обвързана от констатациите на първоинстанционния съд за съществуването на нередовностите на исковата молба, са налице общата и специалната предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, с оглед констатираното противоречие на приетото в обжалвания акт с разрешението дадено в определение № 411 от 22.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2626/2017 г. на ВКС, IV г. о. Въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка дали тези нередовности съществуват или не, както и за това дали се е налагало да бъдат давани указания за отстраняването им. Необходимо е да се провери и правилността на изводите на разпоредилия връщането съд за това, че нередовностите не са отстранени. В случая не е била извършена преценка за наличието на конкретни нередовности на исковата молба, които не са били отстранени, въпреки дадените от районния съд указания. Тези указания са били изпълнени, като не е било необходимо депозирането на молба, която да обобщава уточненията, направени в предходните молби, с които нередовностите са били отстранени. Частната касационна жалба по същество е основателна. С уточняващите молби дадените от районния съд указания за отстраняване нередовностите на насрещната искова молба са били изпълнени, поради което на жалбоподателя - ищец по насрещните искове не са се дължали указанията, дадени с разпореждане от 02.07.2020 г. за тяхното повторно отстраняване, като съответно неизпълнението им не е основание за нейното връщане. Поради изложените съображения обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, следва да бъдат отменени като постановени в нарушение на съдопроизводствените правила и делото – върнато на Кюстендилския районен съд за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,