Определение № 95 от 25.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 37/2013 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК. Образувано е частна жалба подадена от В. И. А. и Е. Ц. А. срещу определение № 397 от 07.11.2013 г. по гр. д. № 812/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. К. довод е за необоснованост на извода за недопустимост на подадената касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. №12568/2010 г. на СГС поради това, че цена на иска е под 5000 лв. Поддържа се, че тя е определена при липса на доказателство за този факт. Ответниците по жалбата не са взели становище. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното: За да остави без разглеждане подадената от жалбоподателите касационна жалба срещу въззивно решение по гр. д. № 12568/2010 г. на СГС, съдът е приел, че цената на иска, предмет на делото, е под 5000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК то не подлежи на касационната проверка. Изводът съответства на данните по делото. Срещу касаторите е предявен ревандикационен иск за апартамент, намиращ се на втория етаж в четири етажна сграда, построена в [населено място], с административен адрес [улица]. Предметът на иска е уточнен с молба от 15.02.2008 г. по гр. д. № 487/08 г. на СРС, подадена в изпълнение указанията за отстраняване нередовността на исковата молба. Със същата молба е представено и удостоверение за данъчната оценка на имота, която е възлиза на сумата 17176.40 лв. Въз основа на това съдът е определил цената на иска по правилото на чл. 55, ал. 1, б. б ГПК отм., който е бил в сила при предявяване на иска, която възлиза на сумата 4294.10 лв. и е оставил без движение исковата молба до внасяне на държавна такса в размер на 171.76 лв. Това указание е изпълнено, което се установява от представената вносна бележка от 27.02.2008 г. С това процедурата за определяне цената на иска от ищеца по чл. 56, ал.1 ГПК отм. е приключила. При тези данни изводът за недопустимост на касационната жалбата е обоснован и законосъобразен. Неоснователен е доводът, че жалбоподателите са осъдени да предадат жилище на площ от 110 кв. м., а пред съда е представено удостоверение за данъчната оценка на жилище с площ от 60 кв. м. Въпросът за цената на иска може да бъде повдигнат от ответника най-късно в първото съдебно заседание. То е проведено на 16.02.2008 г. по гр. д. № 487/08 г. на СРС. В това заседание ответниците, сега жалбоподатели, не са упражнили процесуалното право по оспорване цената на иска, посочена от ищеца, поради което това право е преклудирано. Частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.