Определение № 191 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4865/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от С. М. С. частна жалба срещу разпореждане № 579/02.11.2022 г. по в. гр. д. № 308/2022 г. на Сливенския окръжен съд, с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 233 от 26.09.2022 г., постановено по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като съдът незаконосъобразно е коментирал единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, без да съобрази, че касационната жалба е основана и на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради допуснати от първоинстанционния и от въззивния съд нарушения на разпоредбата на чл. 229, ал. 5 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата –М. С. Й., изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: С решение № 233 от 26.09.2022 г. по в. гр. д. № 308/2022 г. на Сливенския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното решение № 112 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 1085/2021 г. на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от частния жалбоподател осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от лъжливи показания на ответника. За да върне подадената срещу въззивното решение касационна жалба, администриращият въззивен съд е приел, че с оглед цената на иска, в размер на сумата 1 500 лева, решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Разпореждането е правилно. С нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК от касационен контрол са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Критерият, изключващ посочените граждански дела от обхвата на касационното обжалване, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на обжалване пред касационния съд и за съблюдаването й съдът, администриращ касационната жалба, следи служебно. С касационна жалба вх. № 5062 от 18.10.2022 г. подадена от С. М. С., се обжалва въззивното решение по в. гр. д. № 308/2022 г. на Сливенския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 112 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 1085/2021 г. на Новозагорския районен съд, е отхвърлен предявения от частния жалбоподател осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от лъжливи показания на ответника М. С. Й.. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, цената на искове за парични вземания е търсената сума. В конкретния случай цената на иска, определена в първоинстанционното производство, е 1500 лева. При тези данни следва да се приеме, че въззивният съд правилно е върнал касационната жалба на С. срещу своето решение. Предявеният иск е изключен от касационно обжалване, поради което и касационната жалба се явява процесуално недопустима и като такава не може да инициира надлежно касационно производство, в което да се изследва наличието на касационните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Ето защо, подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане № 579/02.11.2022 г. по в. гр. д. № 308/2022 г. на Сливенския окръжен съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение