Определение № 5985 от 20.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3249/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от И. В. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б. и от Н. Ж. В., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 279 от 17.03.2025г. по в.гр.д. № 1194 по описа за 2024г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 3954 от 5.12.2023г. по гр.д.№ 14620/2022г. на Районен съд Варна в частта, с която е определен режим на лични отношения и вместо това е постановено друго, с което е определен следния режим на лични отношения между детето Я. И. Д. и нейния баща И. В. Д.: 1.До навършване на 6-годишна възраст на детето:

• всяка четна календарна седмица от годината – от 17.00ч.в петък до 19.00ч.в неделя, с преспиване, като режимът се изпълнява само на територията на [община], в. т.ч.курортните комплекси на общината,

• всяка нечетна календарна седмица от годината – чрез видеовръзка по интернет и мобилни приложения като Вайбър, Месинджър и др., в дните вторник и четвъртък от 18.30ч. до 18.50ч., за съответния ден, за което майката се задължава да съдейства чрез осигуряване на технически средства и условия за провеждане,

• за рождения ден на детето /... .../ - всяка четна година от 16.00ч.до 20.00ч.на същия ден, а всяка нечетна година, на следващия ден след рождения ден на детето, също за времето от 16.00ч.до 20.00ч.на деня, като режимът се изпълнява само на територията на [община], в. т.ч.курортните комплекси на общината,

• по Коледните празници/ваканции – всяка четна календарна година, от 10.00ч.на 24.12.до 18.00ч.на 28.12., без ограничение на мястото на провеждане на режима,

• на Новогодишните празници/ваканции – всяка нечетна календарна година, от 10.00ч.на 29.12. до 18.00ч.на 2.01., без ограничение на мястото на провеждане на режима,

• през лятната ваканция – 10 дни през 2025г. и 14 дни през 2026г., които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. При липса на постигната договореност между родителите за конкретния период на летния режим, същият се провежда от 10.00ч. в понеделника на предпоследната седмица на м.юли до 19.00ч.в последния ден от периода, и в двата случая без ограничение на мястото на провеждане на режима,

2. След навършване на 6-годишна възраст на детето:

• всяка четна календарна седмица от годината – от 13.00ч.в петък, но не по-рано от края на редовните учебни занятия на детето в училище /не в детска градина, занималнята не се включва в тях/ до 19.00ч.в неделя, с преспиване, като режимът се изпълнява само на територията на [община], в. т.ч.курортните комплекси на общината, но веднъж месечно, за всеки последен полагаем се период /уикенд/ за съответния месец, режимът може да се провежда и в [населено място], при спазване на условията за пътуване и на всички други условия на режима, определен с настоящето решение,

• всяка нечетна календарна седмица от годината – чрез видеовръзка по интернет и мобилни приложения като Вайбър, Месинджър и др., в дните вторник и четвъртък от 18.30ч. до 19.00ч., за съответния ден, за което майката се задължава да съдейства чрез осигуряване на технически средства и условия за провеждане,

• за рождения ден на детето /... .../ - всяка четна година от 10.00ч.до 20.00ч.на същия ден, а всяка нечетна година, на следващия ден след рождения ден на детето, също за времето от 10.00ч.до 20.00ч.на деня. Ако денят е учебен на детето в училище режимът се изпълнява в съботата след него, като режимът се изпълнява само на територията на [община], в. т.ч.курортните комплекси на общината,

• по Коледните празници/ваканции – всяка четна календарна година, от 10.00ч.на 23.12.до 18.00ч.на 28.12., без ограничение на мястото на провеждане на режима,

• на Новогодишните празници/ваканции – всяка нечетна календарна година, от 10.00ч.на 28.12. до 18.00ч.на 2.01., без ограничение на мястото на провеждане на режима,

• през пролетната учебна ваканция на детето – всяка нечетна календарна година, от 10.00ч.на първия ден до 13.00ч.на последния ден, без ограничение на мястото на провеждане на режима,

• през лятната ваканция – три седмици, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. При липса на постигната договореност между родителите за конкретния период на летния режим, същият се провежда от 10.00ч. в понеделника на предпоследната седмица на м.юли до 19.00ч.в последния ден от периода, и в двата случая без ограничение на мястото на провеждане на режима,

При осъществяването на този режим и за двата периода:

-бащата следва да взема детето от дома на майката и да го връща там, освен при конкретна уговорка между майката и бащата предаването да бъда на друго конкретно удобно за родителите място,

• предаването се извършва от майката и/или бабата по майчина линия лично на бащата и по аналогичен начин детето се връща,

• режимът в празничните дни и пред ваканциите е с предимство пред ежемесечния режим /т.е. двата не се кумулират в рамките на календарната седмица/,

• изключение от последното е режимът по повод рождения ден на детето, който кумулира с всички други режими,

• при изпълнение на режима с пътуване на детето извън територията на [община] се забранява пътуване в диапазона 22.00ч.вечерта до 08.00ч. сутринта,

• при лежим за повече от 72ч., както и при изпълнение на режим с пътуване на детето извън територията на [община], майката има право да общува с детето по телефон или видеовръзка /по Вайбър, Месинджър и др./ най-малко веднъж на ден за не по-малко от 5 минути, за което бащата се задължава да съдейства чрез осигуряване на технически средства и условия за провеждане,

• определеният редовен месечен режим на бащата не се изпълнява със сигурност когато: 1. детето е хоспитализирано в лечебно заведение, удостоверено с медицински документ за приемане в болница с посочена диагноза и период на лечение в болницата, 2.на рождения ден на майката,

• така определеният режим е минимално задължителен и може да бъде разширяван свободно при общ уговорка между родителите.

Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за разликата между 300лв.и 400лв. и вместо това е постановил друго, с което е определен размер на дължима издръжка от 400лв., считано от 3.11.2022г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, като е потвърден поставения акт в останалата част досежно присъдената издръжка, както и в частите, с които е дадено от съда заместващо съгласие както на бащата, така и на майката за пътуване на детето Я. И. Д. до страни – членки на ЕС, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от 5 години от влизане на решението в сила, както и за издаване на международен паспорт за тази цел, като са определени следните ограничителни условия: 1. Не повече от един път годишно за всеки от двамата родители и не повече от два пъти годишно с всеки от двамата родители /след навършване на 6 години на детето/, 2.С продължителност на всяко пътуване до не повече от 10 календарни дни /девет нощувки извън България/ последователно, изчислявани считано от деня на заминаване до деня на връщане в България включително, 3.Предварително уведомяване на другия родител от планиращия пътуване родител най-малко две седмици преди началната дата на съответното пътуване, 4.Осъществяване на всяко пътуване с майката, така че да не се нарушава режима на лични отношения на бащата с детето във всичките му форми, определено с настоящето съдебно решение, 5.При осъществяване на всяко пътуване се спазва правото на майката на общуване с детето по телефон и/или видеовръзка /по Вайбър, Месинджър и др./, определено с настоящето съдебно решение. Посочените ограничения не се прилагат при изрично общо съгласие на двамата родители за всеки конкретен случай.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от оправомощено лице и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При постановяване на акта си, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е установил, че страните са родители на детето Я., [дата на раждане] /понастоящем на четири години и посещава детска градина/, като бащата живее в собствен апартамент в [населено място], а майката живее заедно с детето и нейната майка в къщата й в [населено място]. Приел е за установено, че отношенията между страните са „трайно и крайно влошени“ „до степен на пълен антагонизъм“, при „липса на какъвто и да е било конструктивен диалог между двамата във връзка с детето“.Този извод е направен - както въз основа на приложените многобройни копия от разменена кореспонденция, още и въз основа на преписите от изпълнително дело № 816/2023г.на ЧСИ С., образувано въз основа на изпълнителен лист във връзка с действащите привременни мерки с оглед възникнали затруднения за изпълнение на определения режим на лични отношения с бащата заради проблеми в здравословното състояние на детето, както и въз основа на обстоятелството, че бащата е подавал множество сигнали до социалните служби, че детето е в риск, които са се оказалите се неверни. Въззивният съд е приел за установено, че майката стимулира детето да поддържа контакт с баща си, но същевременно има и притесненията заради емоционалното състояние на Я. след срещите с него. Я. е привързана към майка си, която полага основните грижи за нея. Според заключението на приетата по делото психологическа експертиза между двете има изградена топла емоционална връзка, от която детето има приоритетна нужда към настоящия етап от развитието си. Връзката между Я. и баща й също е пълноценна и позитивна и е с важно значение за развитието на момичето и за утвърждаване на разбирането му за противоположния пол в живота. Пред вид възрастта на детето, пътуването на дълго разстояние /каквото е между [населено място] и [населено място]/ е непрепоръчително и би оказало неблагоприятно въздействие. Такова би могло да се обсъжда след навършване на шестгодишна възраст на Я., доколкото децата на 6-7 години обикновено се справят по-добре с пътуванията и могат по-успешно да се адаптират към промените. Всяка смяна на средата би изисквала голям психичен ресурс, поради което е необходим адаптационен период, през който връзката между баща и дъщеря да бъде доизградена и утвърдена. Двамата родители следва да се съобразяват с физическото и емоционално състояние на детето и възможностите му за адаптация. Според експерта - двамата родители имат сходен профил и родителски подход. Според експертизата, Я. е с нормално за възрастта си развитие, има нормално развити двигателни и моторни умения, но е необходимо целенасочено развитие на финната моторика. Бързо адаптивна е, лесно установява контакт, не е конфликтна. Има разностранни интереси и е препоръчително да контактува с по-широк кръг деца, а в обучението й да се включват повече приказки и моделиране. За развитието й и за нейното спокойствие е от ключово значение наличието на благоприятна среда с подкрепата на двамата родители. Отхвърлянето на фигурата на който и да е от родителите без основателна причина, според експерта, противоречи на потребностите на детето, тъй като присъствието и на двамата родители в живота на детето е гаранция за неговото правилно физическо и психическо развитие. Когато Я. е с баща си, редовното общуване с майката може да има и позитивно, и негативно влияние, като последното се засилва на фона на сериозния конфликт между родителите, защото ако детето усеща напрежение между тях, може да започне да изпитва вина или тревожност. Препоръката на експерта по този въпрос е – през времето, когато детето е с баща си да има кратки, но подчертано позитивни разговори с майка си. Пряко отчуждаващо поведение не е установено при никой от родителите, но експертът е категоричен, че конфликтните отношения между родителите са неблагоприятни за тяхното дете и без тяхното оптимизиране всякакъв режим на общуване с бащата няма да е достатъчно пълноценен. Препоръките на експерта към бащата са: удобен, редовен и предвидим график, срещите да са познато за детето място, базисно сътрудничество между родителите вместо постоянни критики и обвинения.

При тези факти, приемайки, че установената връзка между баща и дъщеря е позитивна и пълноценна, съобразявайки огромното значение, което има общуването помежду им за правилното развитие на детето, за неговото самочувствие и формиране на способност за справяне с трудностите в живота, както и заключението на експерта, че при бащата не се забелязват индикации за личностови отклонения, въззивният съд е преценил за недоказани твърденията на ищцата за „очевидна липса на родителски качества на бащата“ и липса на способност за задоволяване дори на основни нужди на детето. След като експертите не са открили родителски дефицити на бащата и при анализа на личността му не са установили отклонение от нормата, съдът е приел, че интересът на детето не е застрашен. Направените констатации за личностова акцентуация на бащата, изразяваща се в намалена емпатия, възможна, но ненаблюдавана склонност към манипулативно поведение, драматизиране и импулсивно реагиране на моменти, въззивният съд е съобразил като не е уважил искането на бащата за предоставяне на максимално разширен режим на лични отношения. Посочил е, че според вещото лице тази личностова акцентуация не съставлява отклонение от нормата и по никакъв начин не се отразява на добрите взаимоотношения между баща и дъщеря. /Никой от разпитаните по делото свидетели не твърди бащата да се е държал лошо с Я.. Обратно, всички установяват нормално протичащи срещи помежду им./ Въззивният съд е приел за неоснователна тезата на бащата за еквивалентно време на всеки от родителите. Посочил е, че подобна хипотеза е възможна само при споделено родителство, но за него е необходимо съгласие на двамата родители, каквото в случая няма. Определеният режим на лични отношения въззивният съд е формирал ръководейки се от посочените от него основополагащи принципи за осигуряване на защита, стабилност и спокойствие на детето, както и предвидимост и яснота в общуването на родителите. Изрично е посочил, че техните изключително конфликтни отношения са не само техен проблем, но и създават отрицателна атмосфера, в която въвличат и детето.

Касаторът Д., чрез процесуалния представител адвокат Б. обжалва въззивният акт в частта досежно определения режим на лични отношения. Иска да бъде допуснато касационно обжалване като се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните поставени въпроси: 1. Императивно ли е изискването изслушване на родителите по дела с предмет определяне на режим на лични отношения между родител и дете? Твърди противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 3484/2020г.на ІІІ г.о.и по гр.д.№ 1541/2020г. на ІІІ г.о., 2. Има ли правомощие съдът при иск по чл.127, ал.2 СК, да поставя териториални ограничения на осъществяването на лични отношения между родител и дете? Счита, че подобни ограничения са в противоречие с Регламент /ЕС/2019/11 и чл.2 от Протокол № 4 ЕКЗПЧ, 3. Длъжен ли е съдът, с оглед задължението му да следи за интереса на детето, да задължи родителите да посещават социална услуга, когато констатира, че отношенията и комуникацията помежду им са силно влошени? Позовава се на приетото в решение по гр.д.№ 2815/2023г. на ІV г.о., 4. Длъжен ли е съдът да направи пълна и задълбочена преценка относно поведението и личностните качества на новия партньор на всеки от родителите? При наличие на данни за вредно поведение, следва ли съдът да изследва по-задълбочено? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по гр.д.№ 3368/2017г.на ІV г.о., по гр.д.№ 3448/2019г. на ІV г.о. и гр.д.№ 1434/2018г.на ІV г.о., 5. Кой е подходящият режим на лични отношения при наличие на необходимост от доизграждане и запазване на връзката между родител и дете, при отчитане на най-добрия интерес на детето? и 6. Колко време следва да се приеме за достатъчно детето да прекарва с родителя, за да се поддържа и развива нормална връзка родител-дете, за да е изпълнено позитивното задължение по чл.8 ЕКЗПЧ и се гарантира правото на семеен живот? Позовава се и на основанието за недопустимост по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност.

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. Ж. В., чрез процесуалния представител адвокат К., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че пред въззивната инстанция - единственото възражение,, направено от г-н Д. възражение е било за наличие на родителско отчуждение и то е опровергано от заключението на приетата експертиза и разпита на поискания свидетел. Счита посочената от касатора съдебна практика за несъотносима, доколкото същата е свързана със спор за родителски права, а не за режим на лични отношения. Излага подробни съображения. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 800лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 19.05.2025г./стр.32/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой.

Касаторката В., чрез процесуалния представител адвокат К., обжалва въззивния акт, като в изложението си се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните поставени въпроси: 1. При определяне на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, длъжен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази поведението и на двамата родители, включително и по време на процеса? Кои са обстоятелствата, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на детето при определяне на режима на лични отношения?, 2. При липса на категорични данни как детето понася пътуванията и как това би се отразило на физиката, психиката му и подготовката му по учебната програма, допустимо ли е то да пътува на разстояние от около 1 000км. / [населено място] - [населено място] - [населено място] / веднъж месечно, за период от един уикенд /около 50-55ч./ за изпълнение на месечния режим на лични отношения след навършване на 6 годишна възраст?, 3. Следва ли – при определяне на режима на лични отношения с бащата по време на официални празници /Коледни, Новогодишни, рожден ден/ съдът изрично да постанови, че през следващата година /четна или нечетна/, детето ще прекара същите със своята майка?, 4. Следва ли по време на официални празници, личните празници на детето, ученическите ваканции да се прилага едновременно месечният режим за контакт на бащата с детето през всяка четна седмица от месеца?, 5. Следва ли през летния период /обичайно м.06, 07. и 08./да се изпълняват едновременно както летния режим, така и месечния режим на лични отношения, след като по този начин се възпрепятства възможността на отглеждащия родител да бъде с детето за идентичен като времетраене период без прекъсване, подобно на неотглеждащия? 6. Следва ли през летния период на майката да бъде определен непрекъснат период от време на контакт с детето, непрекъсван от изпълнение на месечния режим на контакт на бащата с детето, какъвто е осигурен за неотглеждащия родител?, 7. Следва ли отглеждащия родител да има възможност да бъде с детето през лятото за идентичен като продължителност период от време като неотглеждащия родител, без този период да се прекъсва от изпълнение на месечния режим, единствено по време на ползване на платен годишен отпуск? Позовава се и на основанието за недопустимост по чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност, която обосновава с несъобразяване на постановения акт с най-добрия интерес на детето. Претендира на правените разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационната жалба в размер на 800лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025г./стр.55/, в т.ІІІ от който сумата е посочена като заплатена в брой.

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. В. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че част от поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото те не са разглеждани от въззивния съд. Претендира направените разноски без да представя доказателства за реалното им извършване.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки гореизложеното намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, основно поради липса на посочените от касаторите специални основания за допустимост, но и още защото част от поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост.

По касационната жалба на И. В. Д.:

Отговорът на първият поставен въпрос /дали и е императивно изискването по чл. 59 ал.6 СК за изслушване на родителите/ е отрицателен. Съгласно цитираната от касатора съдебна практика /решения по гр.д.№ 3484/2020г.на ІІІ г.о.и по гр.д.№ 1541/2020г. на ІІІ г.о./ - „неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителите и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на непълнолетното дете са защитени в достатъчна степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено (в този смисъл решения № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС и № 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на Четвърто г.о.) Освен това следва да се има пред вид, че нормата на чл.59, ал.6 СК визира изслушването на родителите пред първата инстанция и в случая такова е налице. Пред втората инстанция, видно от протоколите на проведените съдебни заседания – страните са присъствали лично и независимо, че са били представлявани от своите процесуални представители, въззивният съд им е предоставял възможност да вземат отношение по различни въпроси тогава когато те са поискали това. В този смисъл, целта на изслушването – съдебният състав да придобие непосредствена представа относно съображенията на родителите – е изпълнена.

Вторият, петият и шестият въпроси относно правомощията на съда при определяне на режима на личните отношения също не е разрешен в противоречие с установената практика. Съгласно същата, при определяне на режима на личните отношения съдът не е обвързан от исканията на страните, защото неговата преценка е обусловена единствено и само от най-добрият интерес за детето, който се извежда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. В този смисъл, е допустимо поставянето на обосновани териториални ограничения и в случая те са предопределени от различното отдалечено местоживеене на страните, ниската възраст на детето и конкретно установените от приетите заключения на експертите негови данни и характеристики/. Поставеният пети въпрос /за това кой е подходящият режим/, доколкото изисква обсъждане на ангажираните по делото доказателства, каквото в настоящето производство по допустимосдт касационната инстанция не може да извършва, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласна дадените разяснения с т.1 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Същото важи и за шестият поставен въпрос - за това колко време е необходимо на детето да е с родителя, за да се поддържа и развива нормална връзка родител-дете. На него не може да бъде даден унифициран отговор, доколкото отговорът зависи от конкретиката и спецификата на всеки отделен случай и отново е обусловен от приетите за установените по делото факти и обстоятелства.

Третият и четвъртият поставени въпроси са ирелевантни с оглед изхода на спора и също не съставляват надлежно общо основание за допустимост. Съдът няма изрично поставено му законово задължение да принуждава родителите да посещават социална услуга. Когато констатира, че отношенията и комуникацията помежду им са силно влошени, той отразява това в мотивите си, разчитайки на волята и съзнанието на родителите, които са единствено способни – заради детето си – да съобразяват поведението си, както и може да даде указания. „Пълна и задълбочена преценка относно поведението и личностните качества на новия партньор на всеки от родителите“, в какъвто смисъл е поставен четвърти въпрос, съдът не прави, защото личният живот на всеки от родителите не е предмет на производството. Личностите качества на третите за спора лица се преценяват дотолкова доколкото те рефлектират върху интереса на детето, а в конкретния случай данни за отрицателно въздействие на трети за спора лица върху детето не са установени.

По касационната жалба на Н. Ж. В.:

Първият поставен въпрос относно релевантните обстоятелства, въз основа на които въззивният съд извършва преценката си относно режима на лични отношения, не е налице противоречие с установената съдебна практика,която е изградена въз основа на ППВС № 1/12.11.1974г. При преценката си за най-добрият интерес за детето, съдът отчита не отделните обстоятелства, а съвкупността от тях, извеждайки изводите си след анализ и оценка на всички конкретно установени обстоятелства и релевантни факти. В случая, въззивният съд е изложил подробни мотиви, съобразявайки поведението и личните качества на всеки от родителите и техният морален облик, полът, възрастта на детето, неговото здравословно състояние, помощта на трети лица, социално обкръжение, битови и други материални условия на живот, включително и създадената връзка между родителя за когото се определя режим на лични отношения и детето, поддържаните помежду им отношения, готовността на родителя за подкрепа, желанието да познава и задоволява интересите и потребностите на детето; социалното обкръжение, привързаността на детето към родителя; както и отношенията между двамата родители; неумението им да водят диалог в името на децата, с цел избягване на конфликти.

Вторият поставен въпрос не е от значение за изхода на спора, доколкото е поставен хипотетично /При липса на категорични данни как детето понася пътуванията и как това би се отразило на физиката, психиката му и подготовката му по учебната програма, допустимо ли е то да пътува на разстояние от около 1 000км./ Законодателят е възложил на съда задължението да определи подходящият за всеки конкретен случай режим на лични отношения между дете и родител за в бъдеще. Именно защото е за бъдещ период, през който освен това децата растат и се променят, съдът решава и въз основа на заключения, дадени от експерти, който на базата на опита и квалификацията си дават заключения във връзка със случая. В този смисъл, въззивният съд е формирал извода си – на базата на дадено заключение, съгласно което обичайно децата на възраст от 6-7 години вече понасят по-добре с пътуванията и могат по-успешно да се адаптират към промените.

Отговорът на въпрос № 3 е идентичен с този на въпрос № 2 от касационната жалба на И. Д.. Преценката на съда е съобразно конкретните факти и обстоятелства и не изисква реципрочност.

Въпроси с №№ 4, 5, 6 и 7 не съставляват годно общо основание за допустимост и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР №1/2010г.по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС - касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, а в случая се оспорват правилността на изводите на съда, довели до определяне на посочения режим. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и проверката за законосъобразност е възможно само, ако обжалваният съдебен акт бъде допуснат до касационно обжалване. Ако волята на съда във връзка с изпълнението на определения режим е неясна за страната, тя разполага с процесулната възможност по чл.251 ГПК.

Не е налице и последното посочено от страните основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. За да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ГПК в полза на касатора В. следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 800лв.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение