Определение № 2452 от 15.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11630/02.12.2024 г., подадена от А. Г. К., чрез процесуален представител адв. К. С., против определение № 178 от 11.11.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 124/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на А. Г. К. за възстановяване срока за обжалване на определение № 137 от 12.09.2024 г. по същото дело. Жалбоподателката навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Ответникът по жалбата Т. П. Д., чрез процесуален представител адв. И. Т., е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното в настоящото производство определение № 178 от 11.11.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 124/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, е оставена без уважение молбата на А. Г. К. за възстановяване срока за обжалване на определение № 137 от 12.09.2024 г. по същото дело. За да намери молбата на жалбоподателката за възстановяване на пропуснатия процесуален срок за неоснователна, съдът е изложил съображения, че за последните два дни от преклузивния срок процесуалният представител на страната е бил възпрепятстван да извърши дължимите процесуални действия по подаване на частна жалба, поради настъпилото заболяване, удостоверено в надлежен документ. При преустановяване на временната нетрудоспособност, обаче на 10.10.2024 г. това препятствие е отпаднало и при нормално упражнена грижа представителят е разполагал с възможност да депозира жалбата си, включително и по електронен път, макар и нередовна, за да демонстрира добросъвестно упражняване на процесуални права. Това е сторено едва на 15.10.2024 г., като между двете дати има два работни дни. Ето защо, просрочието на жалбата не се дължи единствено на възникналото непредвидено обстоятелство. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Изводите на Апелативен съд - Бургас за неоснователност на молбата за възстановяване на срока са неправилни. Настоящият състав споделя приетото в определение № 4282 от 24.11.2022 г. по ч. гр. д. № 4183/2022 г. на ВКС, I г. о., съгласно което страната има задължение да подаде жалбата в рамките на срока, определен в закона, като е без значение кога ще стори това – в началото, средата или края на срока и преценката за момента на подаване на жалбата е предоставена на страната. Ако обаче преди изтичане срока за обжалване възникне внезапна причина, свързана със здравословното състояние на упълномощения по делото процесуален представител на страната, поради която е пропуснато подаването в срок на жалбата, то това е основание по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване. Да се приеме противното би означавало, че срокът за обжалване фактически се скъсява по независещи от страната причини, които страната няма как да знае и да предвиди, за да извърши процесуалното действие своевременно. В случая, констатация за "внезапно тежко заболяване" може да се направи от представения болничен лист, където диагнозата на адв. К. С. е: "остър бронхит, неуточнен", при определен осемдневен "домашен-амбулаторен" режим на лечение. Указаното домашно лечение за периода 03.10.2024 г. до 10.10.20024 г. е непредвидимо и обхваща последните два дни от седемдневния период на обжалване на постановеното определение № 137 от 12.09.2024 г. /определението е връчено чрез адвоката на 27.09.2024 г./. Адвокат С. е подала молба за възстановяване на срока, придружена с частна касационна жалба против определение № 137 от 12.09.2024 г., съгласно изискването на чл. 65, ал. 2 ГПК, до съда по електронна поща по твърденията й в настоящата частна жалба на 14.10.2024 г. В периода има два работни дни, които не са необичайно дълъг срок и са били необходими на адвоката да изготви частната касационна жалба с изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно молбата за възстановяване на срока е депозирана в първия възможен момент след отпадане на временната нетрудоспособност на 10.10.2024 г. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, срокът за подаване на частна касационна жалба против определение № 137 от 12.09.2024 г., постановено по в. ч. т. д. № 124/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, по молбата на А. Г. К. да бъде възстановен и делото да бъде върнато за администриране на подадената частна касационна жалба с вх. № 9722/15.10.2024 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение