Определение № 50486 от 22.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 28 от 07.02.2022 г. по в. гр. д. № 330/2021 г. на Монтански окръжен съд е потвърдено решение № 260343 от 12.08.2021 г. по гр. д. № 1643/2019 г. на Монтански районен съд в частта, с която на основание чл.348 ГПК допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан и страните са осъдени да заплатят по сметка на съда съответни държавни такси. С въззивното решение съдът е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. И. П. срещу К. Т. П. иск по сметки по чл.346 ГПК за сумата 22869,14 лева. Първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и в частта, с която е отхвърлена като неоснователна възлагателна претенция по чл.349, ал.2 ГПК на ищцата С. И. П..

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна претенция по чл.346 ГПК. Въпреки дадените от въззивния съд указания, тази нередовност не е отстранена. Претенцията представлява списък, в който са изброени в 213 точки извършени разходи, без да са изложени каквито и да било обстоятелства за връзката на тези разходи с недвижимия имот, предмет на делбата, лицето което ги е направило, в какво качеството са направени – владелец или държател, отношение на другия съсобственик към извършване на разходите – съгласие, липса на такова съгласие, противопоставяне. Липсва изложение на фактически обстоятелства, от които може да се направи извод за вида на претендираните за плащане разходи – дали са необходими разноски за запазване на имота, или са такива, довели до увеличение на стойността му и представляващи подобрения. В делбеното производство са допустими за разглеждане само претенции по сметки между съделителите по повод управлението, стопанисването и използването на имуществото, предмет на делбата, т. е. само такива във връзка с делбената общност, като исканията по чл.346 от ГПК представляват обективно съединени във втората фаза на делбеното производство осъдителни искове и следва да отговарят на процесуалните изисквания за предявяване на иск – да съдържат фактически обстоятелства, основание на иска и петитум, позволяващи на съда да определи правното основание на иска, а именно приложимия материален закон, който може да бъде по чл.30, ал.3 ЗС, евентуално чл.61 ЗЗД, чл.59 ЗЗД или чл. 72 - 74 ЗС.

Прието е, че в приложения списък са посочени разходи за гориво, закупване на движими вещи, заплащане такси за издавани документи и административни услуги, препарати за защита и други, които не е ясно в каква връзка и на какво основание се претендират за плащане; че разходите за текущо поддържане на имота с цел служене с него не са необходими разноски за запазването му, още по-малко представляват подобрения, довели до увеличаване стойността му. С определението си въззивният съд е указал на страната да отстрани констатираните в обстоятелствената част на определението нередовности на искането по сметки, като изложи фактически обстоятелства за основанието на претенцията - от кое лице са извършени претендираните разходи, дали са извършени като владее за себе си и е държател на частта на другия съсобственик или се твърди, че владее целия имот за себе си, дали подобренията са извършени със съгласието, без съгласието или при противопоставяне на другия съсобственик, да посочи всяко подобрение поотделно – вид и стойност и времето на извършването му и обоснове връзката му с делбения имот, какви обстоятелства са наложи извършването на съответния разход с оглед преценка вида му – необходими разноски или такива, довели до увеличение стойността на имота, а в случай, че разходите са извършени от праводателя на съделителката, то на какво основание се претендира от нея плащането им, както и други фактическите обстоятелства, обосноваващи претенцията, като формулира ясно и конкретно искане за защита / петитум/. В изпълнение на така дадените указания в срок е подадено допълнение към въззивна жалба, с което е уточнено, че подобренията по т. 1-31 от списъка са извършени от праводателя на С. П. - И. П., а останалите описани подобрения и разходи за материали и труд са извършени от С. П. с приложени разходни документи. Съделителят К. П. не се е интересувал от имота и не е давал средства за извършваните подобрения, въпреки уведомяването му за това. С акт на дарение С. П. е придобила имота, ведно с подобренията, извършени от баща ѝ преди дарението, като към настоящия момент тя владее имота и продължава да извършва нови подобрения. Приложен е отново същият списък с искания за сметки, допълнен ръкописно с дати. Въззивният съд е приел, че с така подаденото допълнение към въззивна жалба указанията относно редовността на претенцията по сметки не са изпълнени. Не са изложени каквито и да било фактически съображения за връзката на посочените в списъка в 213 точки разходи с делбения имот, какво е наложило извършването им, периода, в който са извършени, не е посочена цена и липсва формулирано искане за защита. П. списък не представлява надлежно сезиране на съда с претенция за заплащане подобрения. Липсва изложение на фактически обстоятелства, от които може да се направи извод за вида на претендираните за плащане разходи – дали са необходими разноски за запазване на имота или са такива, довели до увеличение на стойността му и представляват подобрения. Прието е, че заявеното от С. П. искане с приложен списък на разходи, без изрично искане за защита, не отговаря на изискванията за редовност, от същото съдът не е в състояние да определи приложимия материален закон, нито размера на заявената за плащане претенция, поради което и постановеното от първостепенния съд по нередовно искане решение се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по това искане прекратено.

По въпроса за извършване на делбата съдът е приел следното:

Предмет на делба е имот пл. № ........., включен в УПИ ...., кв. .........по действащите за [населено място], [община] кадастрален план, одобрен 1997 г., и регулационен план, одобрен 1935 г., с площ на имота 985 кв. м., ведно с построените в имота три сгради – жилищна сграда с площ 80 кв. м, второстепенна сграда от 30 кв.м и навес без оградни стени от 10 кв. м, ведно с подобрения с пазарна стойност 10493 лева. Делбата е допусната между С. И. П. и К. Т. П. при равни квоти. Според вещото лице имотът е неподеляем. Прието е, че искането на С. П. за възлагане на имота по реда чл.349, ал.2 ГПК е неоснователно. Възлагането на основание чл.349, ал.2 ГПК е допустимо единствено при съсобственост, която е възникнала на основание наследяване. В случая С. П. е придобила 1/2 ид. част от имота чрез дарение.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. И. П..

Жалбоподателката поддържа, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди в тяхната взаимна връзка всички доказателства по делото – фактури, касови бележки, съдебна експертиза, свидетелски показания. На следващо място съдът разгледал по същество претенцията по сметки, но не указал на жалбоподателката, че трябва да внесе дължимата държавна такса, поради което нарушил изискванията на ГПК и Тарифата за държавните такси. Освен това съдът не спазил практиката на ВКС, че в делбеното производство се разглеждат и искания за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата.

В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевирани от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност;

2. Длъжен ли е съдът да укаже на ищцата С. И. П., че за претендираните по списъка по чл.346 ГПК суми дължи съответна такса за разглеждане на иска и разглежда ли се този иск, без да е внесена държавна такса. Твърди се, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 212 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1713/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 334 от 23.04.2010 г. по гр.д.№ 427/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 298 от 28.04.2010г. по гр.д.№ 3972/2008 г. на ВКС, ІV г.о., а вторият въпрос – в противоречие с ППВС № 7/28.11.1973 г.

Ответникът в производството К. Т. П. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Въззивното решение е постановено по иск за делба и съединена в делбеното производство претенция по чл.346 ГПК с цена над 5000 лв. Това решение е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпреки че обжалва решението изцяло, жалбоподателката не е изложила конкретни оплаквания в частта по начина на извършване на делбата, т.е. за отхвърляне на възлагателната претенция по чл.349, ал.2 ГПК и за изнасяне на имота на публична продан.

Поставените от жалбоподателката въпроси касаят претенцията по сметки по чл.346 ГПК. Тези въпроси не кореспондират с данните по делото, затова не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. За да възникне задължение на съда да обсъди всички посочени от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, трябва преди това да е сезиран с редовна искова молба, съотв. редовна претенция по сметки по чл.346 ГПК. Нередовната искова молба, ако не бъдат отстранени в срок недостатъците ѝ, се оставя без разглеждане, а ако по нея е постановено решение на първата инстанция, въззивният съд го обезсилва, като в този случай за съда не съществува възможност да се произнесе по съществото на правния спор. В настоящия случай въззивният съд е приел, че не е предявена редовна претенция по чл.346 ГПК и затова е обезсилил първоинстанционното решение в частта по сметките. Жалбоподателката не е поставила въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, свързан с преценката на въззивния съд за редовността на претенцията по сметки, а съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГК, Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В настоящия случай обаче не съществува съмнение за нищожност или недопустимост на въззивното решение, а ВКС не може да допусне касационно обжалване по друг въпрос, различен от посочените в изложението към жалбата. По поставения от жалбоподателката въпрос № 2 следва да се посочи, че прекратяването на производството по претенцията по сметки не е обусловено от преценка на въззивния съд, че ищцата не е отстранила нередовност на исковата молба, изразяваща се в невнасяне на държавна такса. Нередовностите на претенцията по сметки, заради които съдът е отказал да се произнесе по нея, са били други. Този въпрос също не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС и по него не може да се допусне касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение