Определение № 1289 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 385/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. от гр. С. срещу въззивно решение № 319/19.05.2023 г. по в. гр. д. № 69/2023 година по описа на Софийски окръжен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 61/30.05.2022 г., постановено по гр. д. № 856/2021 г. по описа на РС-Самоков, допълнено с решение № 111/05.10.2022 г., в частта на определения режим на лични отношения на бащата И. Б. с малолетното дете Б., както и по отношение на определената месечна издръжка от 220 лева, която бащата следва да заплаща на малолетното дете Б.. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени в касационната жалба съображения моли за отмяна на атакуваното въззивно решение в обжалваната част и съобразно наведените в касационната жалба конкретни съображения. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, част от самата касационна жалба, касаторът твърди, че Софийският окръжен съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с установената съдебна практика като се позовава на ППВС № 1/12.11.1974 г. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът счита, че в противоречие с посоченото ППВС № 1/12.11.1974 г., въззивният съд е определил режим на лични отношения на бащата с детето Б. като му е предоставил допълнително четвъртата събота от месеца; определил е един месец през лятото бащата да взема детето през лятото като майката счита, че това е твърде дълъг период от време с оглед възрастта на детето, а и не е посочено откога започва този месец и как следва да се приложи реално този режим. По отношение на издръжката излага съображения, че същата следва да се увеличи на 250 лева. Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, но се явява частично недопустима. Касационната жалба е недопустима в частта й, в която касаторът Р. И. С. претендира определената в производството месечна издръжка от 220 лева да бъде увеличена на 250 лева. Това е така, тъй като в образуваното производство пред РС – Самоков претенцията на касаторката-майка на детето Б. за заплащане на месечна издръжка от страна на бащата е била за сума в размер на 220 лева. Искът е уважен изцяло в търсения размер, поради което за майката Р. И. С. липсва правен интерес от обжалване на постановеното въззивно решение, с което нейната претенция за издръжка е изцяло уважена. В тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а касационното производство следва да се прекрати. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в допустимата му част, ВКС съобрази следното: С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че видно от приетото по делото удостоверение за раждане, детето Б. е родено на 07.11.2018 година от майка Р. И. С. и баща И. Б. Б.. Съдът е констатирал и следните факти: от представения от Дирекция „Социално подпомагане“ - Самоков социален доклад по делото се установява, че родителите на детето са във фактическа раздяла от 28.06.2021 г.; то пребивава в дома на бащата съобразно определения привременен режим на виждане и не са установени рискове за него; в присъствието на баща си детето е спокойно и весело и за него се полагат добри грижи; след раздялата на родителите основни грижи за детето полага неговата майка; жилището, където живее детето, заедно с майката, е собственост на бабата и дядото по майчина линия като детето има детска стая и всичко необходимо за неговото отглеждане като хигиенно-битовите условия в дома са отлични. Въззивният съд е отбелязал, че родителите са изслушани от въззивния състав по реда на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 6 СК, като майката е заявила, че работи като технически изпълнител по заплащане на труда в база за отдих към МВР и получава възнаграждение от 1 300 лева месечно; получава помощ в грижите за отглеждане на детето от родителите си, които са пенсионери, а бащата е заявил, че работи като личен фитнес инструктор и получава месечен доход от около 1 000 лева. Въззивният съд е посочил още, че по делото е представено влязло в сила решение № 27 от 23.09.2021 год. по гр. д. № 865/2021 год. на РС-Самоков, с което е отхвърлена изцяло като неоснователна молбата на майката за защита от домашно насилие, извършено от бащата И. Б.. Въззивният съд е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели - майката на бащата Е. Б.а и майката на майката С. П. като съдът е отбелязал, че според показанията на Е. Б.а родителите на детето се разделили в края на месец юни 2021 година като през време на съвместното си съжителството често се карали по различни поводи; че синът й има претърпяна операция по повод хидроцефалия - имплантирана клапа, но е силен физически като посещава и фитнес. Съдът е посочил и показанията на свидетелката С. П., която е дала сведения, че от 28.06.2021 година Р. и детето Б. живеят при нея; докато Р. е на работа за детето се грижи свидетелката и съпругът й, които са пенсионери; че детето е силно привързано към майка си, която след като се върне от работа изцяло поема грижите за него; че поради заболяването си и приеманите лекарства И. не може да се грижи за Б., тъй като ръцете му треперели и губел равновесие, а и приемът на силни лекарства заради заболяването разстройвали съня му. С оглед така възприетата от него фактическа обстановка, въззивният съд е посочил, че мерките относно личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС № 1 от 12.11.1974 г., т.4/. Съдът е отбелязал принципното положение, че тези мерки трябва да бъдат преди всичко в интерес на детето; чрез тях да се осигури възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост, трябва да бъде преценявано отново с оглед интересите на детето. Според въззивния съд запазването на добрите отношения и честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата, съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права, чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. Въззивният съд е посочил, че при определяне на мерките следва да се отчита възрастта на детето, потребностите му, разстоянието, на което следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не само на дома, но и на населеното място, като независимо на кого е предоставено упражняването на родителските права, двамата родители са равнопоставени като всеки един от тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието на детето. Въззивният съд е приел, че трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и развитие на личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка помежду им. Софийският окръжен съд е отчел това, че към него момент детето е на 4 години и половина, живее с майка си в дома на баба си и дядо си по майчина линия, че потребностите на детето се задоволяват адекватно като същото е привързано и към двамата си родители; че при пребиваване на детето в дома на бащата, съобразно определения режим на виждане, не са установени рискове за него като в присъствието на баща си Б. е спокоен и весел и за него се полагат добри грижи. Въззивният съд е намерил, че следва да се даде възможност бащата да осъществява чести лични контакти с детето, което е в негов интерес като определеният от първоинстанционния съд режим бащата да вижда детето всяка първа и трета събота от месеца с преспиване и всяка четвърта събота без преспиване е адекватен и съобразен с възрастта на детето. Съдът е посочил още, че двамата родители са от гр. С. и детето не се налага да пътува до друго населено място за срещите с баща си; че детето е привързано и към баща си, в негово присъствие е спокойно и весело, потребностите му се задоволяват, които констатации са направени от социалните работници. Според въззивния състав здравословното състояние на бащата не може да бъде пречка за лишаването му от срещи с детето като от изслушването на бащата пред въззивния съд е станало ясно, че той е личен фитнес инструктор, което е основното му занимание, поради което здравословното му състояние не би било пречка по отношение на срещите му с детето. Според въззивния съд от социалният доклад не се установява детето да е в риск при срещите с баща си, нито пък да е упражнявано насилие над него като при срещите си с детето бащата винаги е придружаван от бабата по бащина линия Е. Б.а, която активно участва в грижите за детето. Като краен извод въззивният съд е приел, че определеният в решението на районния съд режим на лични отношения на бащата напълно съответства на интересите на детето и родителите, като в тази част съдът е споделил и препратил към мотивите на съдебното решение на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК. По въпроса за дължимата издръжка въззивният съд е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца, е % от минималната работна заплата. Въззивният съд е обсъдил възможностите на родителите с оглед разясненията, дадени с т. 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация, както и че усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Въззивният съд е отбелязал, че майката на детето получава трудово възнаграждение в размер на 1 300 лева месечно; че тя упражнява и непосредствените грижи за детето и задоволява потребностите му, а бащата получава месечен доход в размер на около 1 000 лева. Минималният доход на детето, който да му позволи да задоволява своите потребности, според въззивния съд, е в размер на сумата от 400 лева, която е разпределил между родителите и е приел, че майката следва да поеме 180 лв. от необходимата издръжка, а бащата - останалите 220 лева. Ето защо въззивният съд е отменил решението РС - Самоков в частта, в която е отхвърлен искът за издръжка за горницата над 200 лева до претендирания размер от 220 лева, като е осъдил бащата И. Б. да заплаща на детето Б. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 13.08.2021 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С постановяване на съдебния си акт въззивният съд е уважил изцяло исковата претенция на майката за издръжка на детето. При тези мотиви на въззивния съд се обосновава следното: Налице е основанието за допускане на касационното обжалване на въззивното решение във връзка с поставения въпрос за критериите, от които съда следва да се ръководи при определяне на режим на лични отношения на родителя, комуто не са предоставени родителските права, с детето. По този въпрос, освен посочено от касаторката ППВС № 1/12.11.1974 г., е налице многобройна съдебна практика. Въззивният съд е дал разрешение, което следва да бъде проверено дали съответства на разрешенията в горепосочената практика на ВКС, поради което релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е осъществено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение