Определение № 50 от 29.12.2020 г. на ВКС по д. № 30/2020 г.

Върховен касационен съд и Върховен административен съд на Република България, Гражданска колегия, в следния пет-членен състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Жанета Петрова

Зоя Атанасова

Светлана Борисова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова дело № 30А по описа на Върховен касационен съд.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.

Пред Административен съд – гр. Варна е образувано адм.д. № 1475/ 2020 г. по заповед № 237/ 29.05.2020 г., оспорена от Р. Н. В., с която ректорът на Технически университет – г. Варна поради доказано плагиатство:

1. Прекратява трудовото правоотношение с Р. В. на академичната длъжност „професор“ по професионално направление 5.2 - електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна, считано от 01.06.2020 г. на основание чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав на Република България.

2. Отменя проведения конкурс и резултатите от него за заемане на академичната длъжност от Р. П., приключил с решение на Факултетния съвет при ТУ – Варна по протокол № 12/ 18.04.2016 г;

3. Отменя заповед № 237/ 19.04.2016 г. на ректора на ТУ – гр. Варна, с която е утвърден изборът на Р. В. за заемане на академичната длъжност и

4. Обявява за невалидна диплома № тув-ад-2016-041/ 22.04.2016 г. на Р. В. за академичната длъжност.

С определение № 2025/ 24.09.2020 г. Административен съд – гр. Варна е прекратил административното дело, като е приел, че спорът по оспорената заповед е трудов и следва да го разгледа Районен съд – [населено място].

Така е образувано гр.д. № 12134/ 2020 г. на Районен съд – гр. Варна.

С определение № 261424/ 30.09.2020 г. Районен съд – гр. Варна е оставил за разглеждане единствено искането за отмяна на заповедта в първата й част, квалифицирайки спора като трудов и на основание чл. 210, ал. 2 ГПК е разделил производството по оспорването на заповедта на ректора на ТУ – гр. Варна в останалите й части (по т. 2 – 4).

С второ определение от същата дата (№ 261427) Районен съд – гр. Варна е приел, че компетентен да се произнесе по оспорването на заповедта в последните й три части (по т. 2 – 4) е Административен съд – гр. Варна и е повдигнал настоящият спор за подсъдност.

С първата част на оспорената заповед ректорът на ТУ – гр. Варна, позовавайки се на доказано плагиатство, е освободил Р. Н. В. от академичната длъжност „професор“ по професионално направление 5.2 - електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ – Варна, считано от 01.06.2020 г.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРАСРБ, чл. 6, ал. 3, чл. 47, ал. 1 и чл. 48 ЗВО, академичният състав включва лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища и научни организации, както и други лица, посочени в ЗВО, а академичният състав осъществява учебната, научноизследователската, художественотворческата и друга дейност в съответствие със спецификата на висшето училище и академичната автономия. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗРАСРБ и чл. 48, ал. 3 ЗВО академичните длъжности, респ. тези на научно-преподавателския състав са: хабилитирани преподаватели – доцент и професор; нехабилитирани – асистент и главен асистент.

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 (приложимата към 29.05.2020 г. – датата на издадената заповед - последната редакция) ЗРАСРБ, освобождава се от академична длъжност лице, когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство … в научните трудове, въз основа на които е придобило … академична длъжност. Съгласно чл. 35, ал. 3 ЗРАРСРБ, отнемането на научна степен и освобождаването от академична длъжност се извършват от ректора на академичното заведение по реда на Закона за висшето образование и правилника на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация по ред, определен в правилника за съответната организация. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, членовете на академичния състав се освобождават със заповед на ректора при доказано по съответния ред плагиатство в научните трудове. Чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 ЗРАСРБ и чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО са правни норми с идентично съдържание, които уреждат правото на ректора да отнеме научната степен и да освободи от длъжност професор в академичния състав на съответното висше училище при доказано по законоустановен ред плагиатство в научните трудове, въз основа на които лицето е придобило академичната длъжност, а редът за оспорването на такава заповед е единен.

Чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО е в глава VI ЗВО „Академичен състав на висшите училища“. Главата не урежда изрично реда за оспорване на заповедта на ректора на висшето училище по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. по чл. 35, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 ЗРАСРБ. Съгласно чл. 59 ЗВО, за неуредените в тази глава въпроси се прилага Кодексът на труда. Следователно спорът за незаконосъобразността на такава заповед е трудов (чл. 357 КТ). Доколкото с нея ректорът прекратява и трудовото правоотношение на хабилитираното лице „професор“ в академичния състав на висшето учебно заведение, спорът е по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Подсъден е на районния съд (чл. 344, ал. 3 КТ) при изборната местна подсъдност по чл. 114 ГПК, който го разглежда по реда на ГПК. В случая, това е Районен съд – гр. Варна. В същия смисъл са например решение № 426/ 07.07.2015 г. по гр.д. № 122/ 2014 г. ВКС, IV-то ГО, решение № 172/ 15.01.2020 г. по гр.д. № 3825/ 2018 г. на ВКС, III-то ГО.

В т. 2 – 4 от оспорената заповед ректорът на ТУ – гр. Варна е упражнил различни правомощия. В качеството на орган на управление на висшето училище (чл. 24, ал. 1 ЗВО) той е издал три индивидуални административни акта, свързани с придобитата научна степен и заетата академична длъжност „професор“ от Р. Н. В.. Оспорването на заповедта в тези части, които засягат правата и интересите на Р. Н. В., се провежда по реда на АПК пред административния съд по постоянния адрес на посочения в заповедта адресат – аргумент от чл. 38 ЗВО, чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ и чл. 113, ал. 1 АПК. В случая, това е Административен съд – [населено място]. В този смисъл решение № 6303/ 18.10.2000 г. по адм.д. № 1398/ 2020 г., ВАС, III-то отд.

При тези мотиви, петчленният състав