Определение № 4142 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3562/2022 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Л. Й. Д., чрез адв. Е. Д. И., срещу определение № 976/11.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 827/2022 г. от Апелативен съд – София. Жалбоподателят излага съображения за неправилност. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Л. Д. е предявила искове по чл. 49 ЗЗД против Административен съд – София град и Агенция за социално подпомагане – за суми от по 15 000 лв. от всеки ответник за причинени й вреди от непозволено увреждане. Сезираният СГС е изпратил делото по подсъдност на СРС, като е съобразил чл. 103 ГПК и това, че предявените искове не попадат в изключенията по чл. 104 ГПК. Въззивният САС по жалба на ищцата, е потвърдил определението на СГС, като изложил съображения, че евентуално изменение в размера на исковете не може да се обсъжда, доколкото не е надлежно извършено към момента. Л. Й. Д., чрез адв. Е. Д. И., обуславя допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпроса – при проверка на подсъдността по реда на чл. 118 ГПК на обективно съединени искове, има ли право съдът да определя родовата подсъдност с оглед цената на всеки индивидуален иск, или е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 104, т. 6 ГПК. Въпросът е неотносим към предмета на делото и постановеното от съда. В случая не се разглежда хипотеза на определяне на подсъдност по връзка между съединените искове, която е пред ОС, стига поне един от общо предявените искове да му е подсъден (целта е да се избегне разделяне на исковете и разглеждането им в различни по степен съдилища като първа инстанция и свързаните с това затруднения и евентуални забавяния). И двата иска, предявени с обща искова молба от Л. Д., са с цена от 15 000 лв. и са родово подсъдни на районен съд като първа инстанция. На следващо място, съединяването е субективно, а не обективно. Независимо от това, няма никакво съмнение, че при всички форми на съединяване на искове в общо производство, съдът следи за наличие на условията и липсата на пречки за разглеждане на всеки един поотделно. По всеки един от субективно съединените искове, предявени за общо разглеждане в исковия процес, се създават самостоятелни процесуални отношения със съда. Всеки един от субективно съединените искове има своя цена и тя определя неговата родова подсъдност, както и евентуално възможността за касационно обжалване. Недопустимо е по тези въпроси да се извършва преценка на базата на сбора от цената на всеки един от субективно съединените искове, като дори и държавната такса не се изчислява от техния сбор. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, без да се обосновава. При служебно извършената проверка съставът на Върховния касационен съд не намира основания за допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение