Определение № 751 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Евротур – ТТ“ ЕООД срещу решение № 71 от 20.02.2020г., постановено по в. гр. дело № 475/2019г. на Софийски окръжен съд, втори състав, с което е потвърдено решение № 14651 от 21.09.2016г. по гр. д. № 50784/2013г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ за сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданския спор по гр.д. № 5982/1999г. на СРС, 77 състав. Касаторът - ищец счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли той да бъде отменен и вместо него постановен нов, с който предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира съдебно-деловодните разноски. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателят „Евротур – ТТ“ ЕООД релевира доводи за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Естеството на неимуществените вреди, които едно юридическо лице, в частност дружество с ограничена отговорност /ООД/, може да претендира поради нарушено право на гледане на делото в разумен срок, следва ли да произтича единствено и само от накърнена търговска репутация и добро име в обществото на търговско дружество като самостоятелен правен субект или тези вреди могат да бъдат свързани също така с неблагоприятно отражение на неразумно продължилия съдебен процес върху персоналната психика и емоционална сфера на физическите лица – негови законни представители като напр. безпокойство, несигурност, притеснения, терзания, стрес от неблагоприятни последици в професионален и житейски план и др. под. негативни психични и емоционални въздействия, обусловени от времетраенето на прекомерно продължилия съдебен процес? Могат ли негативните психо-емоционални преживявания на законния представител на едно юридическо лице, в частност управител на ООД, като напр. предизвикването на чувства на безпокойство, несигурност, притеснения, терзания, неувереност, фрустрация и др., произтекли от неразумно продължил съдебен процес, по който страна е представляваното от него юридическо лице, да се считат като такива на самото дружество, така както се приема в практиката на ВКС, че волята, която изразява във външните отношения органния представител на едно юридическо лице не е собствена на субект, различен от юридическото лице, а е воля на самото юридическо лице?“; 2. „В тежест на ищеца ли е да твърди и да доказва вида, естеството и настъпването на претендираните неимуществени вреди, породени от очевидно неразумно продължил съдебен процес и не следва ли решаващият съд, при констатиране на такава свръхмерна продългителност на делото, да презюмира проявлението на обичайните неимуществени вреди?“ и 3. „Следва ли да се съобразява изхода на процеса при преценката за нарушение на стандартите за неговата разумна продължителност или този резултат е без значение за причинната връзка между нарушението /неразумното забавяне на процеса/ и неимуществените вреди?“. По първия въпрос сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 3/15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГК и в решение № 206/26.03.2019г. по гр.д.№ 4762/2017г. на ІІІ г.о., както и с практиката на Европейския съд по правата на човека, обективирана в решенията по дело Comingersoll S.A. v. Portugal и по дело Freedom and Democracy Party /Ozder/ v. Turkey. По този въпрос навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК. По втория въпрос релевира противоречие с практиката на ВКС – решение № 306/22.10.2019г. по гр.д. № 4482/2017г. на ІV г.о. и решение № 272/27.01.2020г. по гр.д. № 924/2019г. на ІV г.о., а евентуално – допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По третия въпрос поддържа допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, твърдейки противоречие на въззивното решение с решение № 16/17.05.2017г. по гр.д. № 2686/2016г. на ІІІ г.о.. Твърди и, че въззивното решение е очевидно неправилно, без да излага конкретни доводи и обстоятелства за това. Ответникът по касационната жалба - Софийски градски съд /СГС/, подава отговор, в който поддържа становище за отсъствие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Предявява възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС с цена над 5 000лв., т.е. тя е допустима. Ищецът е сезирал съда с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от съдии от СГС заради противоправно забавяне на гражданското производство по гр. д. № 5982/1999г. по описа на СРС, чиято продължителност от повече от 12 години е прекомерна и е нарушила правото му на разглеждане и решаване на гражданския спор в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Неимуществените вреди се изразяват, според ищеца, в причинени на търговското дружество в лицето на законните му представители дългогодишни безпокойства, несигурност, притеснения, терзания и неудобства за крайния изход на правния спор, заради прекомерната му и неразумна продължителност. Въззивният съд е приел, че исковата молба по гр. д. № 5982/1999г. по описа на СРС е подадена от „Евротур – ТТ“ ЕООД на 16.07.1999г., като с нея са предявени облигационни претенции срещу Министерство на промишлеността и „Вапцаров“ АД, по които е постановено решение на 24.10.2002г.. С последното са отхвърлени предявените частични искове с правни основания чл. 200 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за следните суми: главница – 1 257. 27 лв., лихва – 660. 47 лв. и неустойка – 2 641. 79 лв. по договор № 72/1995г., както и главница – 428. 83 лв., лихва – 236.36 лв. и неустойка – 973. 35 лв. по договор № 73/1995г.. СГС е оставил в сила първоинстанционното решение по горепосоченото дело с решение от 14.09.2010г. по гр.д.№5982/1999г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 354/16.05.2012г. по т.д.№ 215/2011г. на ВКС. Софийски окръжен съд е споделил даденото правно разрешение в решение № 206/26.03.2019г. по гр.д.№4762/2017г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 274/18.03.2019г. по гр.д.№5120/2017г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съобразено с практиките на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, според което юридически лица могат да претърпят неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена тяхна репутация. Посочил е, че неимуществените вреди на юридически лица са такива неблагоприятни изменения в правната им сфера, изразяващи се в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право – накърняване на доброто име /публичния образ/ и търговската репутация. По конкретното дело, решаващият съд е счел, че ищецът не твърди и не доказва настъпили неимуществени вреди във връзка с накърнена репутация, създаване на негативна представа за дружеството в обществото и др., а твърди неблагоприятно отразяване на правораздаването по процесното гражданско дело върху психиката на физическите лица – законните представители на дружеството, а именно: дългогодишни безпокойства, несигурност, притеснения, терзания и неудобства за крайния изход на правния спор, явяващи се резултат от прекомерната и неразумната му продължителност. Анализирайки показанията на свидетелката на ищеца М. е приел, че причина за напрегнатата обстановка в ищцовото дружество и за недоволството на управителя е договорното неизпълнение от страна на „Вапцаров“ АД към ищеца по сключени търговски сделки, тъй като това е създало финансови трудности и невъзможност за издължаване към трето лице – доставчик. Счел е, че така установените вреди не са свързани по никакъв начин с продължителността на гражданското производство и макар изхода по последното да е неблагоприятен за ищеца, свързаните с това неблагоприятни последици не са в пряка причинна връзка с времетраенето на съдебния процес. С горепосочените решаващи правни съображения, Софийски окръжен съд е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил решаващите правни изводи на съда, обективирани в решението. Поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на касационния контрол, тъй като нямат обуславящо значение за крайния изход на конкретното дело. Въззивният съд е приел в атакуваното решение, че ищецът не е установил наличието на изискуемата от чл. 49 ЗЗД причинно-следствена връзка между твърдяните от него неимуществени вреди, респективно установените такива в процеса, и нарушеното му право на разглеждане и решаване на гражданското дело в разумен срок /неразумно дългата продължителност на гражданския процес/. Това е така, тъй като независимо, че изхода на забавения граждански спор е неблагоприятен за ищеца, единствените установени по настоящото дело неимуществени вреди са от договорно неизпълнение на съконтрахент на ищеца, а не и от забавено правосъдие. Причинно-следствената връзка между твърдяните вреди и противоправното поведение на магистрати, изразяващо се в забавено правосъдие, е кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД, като неосъществяването й е достатъчно за отхвърляне на иска като неоснователен. Нито един от поставените от касатора въпроси не касаят осъществяването на този елемент от фактическия състав на деликта по чл. 49 ЗЗД. Въпросите са свързани с вида неимуществени вреди, които могат да настъпят в патримониума на едно юридическо лице при нарушено негово право по чл. 6, § 1 КЗПЧОС /репутационни или и неимуществени вреди на законните представители/, с носената тежест за доказването на такива вреди /от ищеца или те се презумират/ и с това дали благоприятният или неблагоприятният краен изход на забавения процес е от значение за причинно-следствената връзка при установяване на фактическия състав на деликта. По нито един от тези въпроси въззивният съд не е изложил правни съображения с решаващо значение за отхвърляне на предявения иск, а по последния въпрос липсва въобще довод за връзка между изхода на забавения процес, неимуществените вреди от забавено правосъдие и изискуемата причинно-следствена връзка. Следователно и при различен отговор от дадения във въззивното решение, крайният изход на конкретното дело би бил същият. Неосъщественото общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационния контрол, без да е необходимо обсъждането на релевираните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Не е налице посочената от касатора само бланкетно очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, каквито не са осъществени. Не е налице и вероятност обжалваният акт да е нищожен или недопустим като основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25а Наредбата за заплащане на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение