Определение № 2247 от 12.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1639/2023 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД срещу въззивно решение на Софийски окръжен съд.

Ответникът ЕТ „Ц. А. - С. Б.“ оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалба на ищеца въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на цената на доставена стока. За да постанови решението си, въззивният съд, въз основа на анализ на доказателствата по делото, е приел за недоказано от страна на ищеца при възложена му доказателствена тежест да е доставил процесната стока. Прилагайки чл. 327, ал. 1 ТЗ, е приел от правна страна, че след като купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката и при недоказаност на такова предаване в конкретния случай, предявеният иск е неоснователен.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите:

• длъжен ли е въззивният съд при формиране на решаващите си изводи да обсъди всички приети доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите във въззивната жалба (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК);

• при наличие на осъществена транзитна продажба, при която има данни за сключена сделка между доставчик на стока и получател, както и за продажба на същата стока впоследствие между получателя и негов контрагент, следва ли да се приеме, че е налице признаване на неизгодни обстоятелства за получена и реализирана стока от получателя (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК);

• какъв период от време е необходимо да е изтекъл от узнаването, за да е налице изискването за незабавно възражение по чл. 301 ТЗ;

• трябва ли въззивният съд да укаже на страните, че е обърната доказателствената тежест за част от фактите по делото, които подлежат на доказване, ако това действие не е извършено в рамките на първата съдебна инстанция (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Значението му за спора се обосновава с доводите, че въззивният съд не е обсъдил доводите за постигнато между страните съгласие за префактуриране на стоката към трето лице, т. е. като транзитна продажба, и за наличието на признание на сделката по чл. 301 ТЗ от страна на ответника посредством приемането, респ. неоспорването, на издадената фактура. Така формулиран, въпросът не съответства на изложените от въззивния съд мотиви, доколкото съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че доставка към трето лице не е извършена. В частта относно признаването, т. е. потвърждаване, на сделката при условията на чл. 301 ТЗ въпросът не удовлетворява общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, доколкото правните изводи на въззивния съд не са основани върху приложението на чл. 301 ТЗ, съответно върху липсата на правно действие на сделката, а върху недоказаното обстоятелство стоката да е била доставена съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ.

По останалите три въпроса, без да е необходимо да се обсъжда наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, е достатъчно да се посочи, че не е обоснована специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не се твърди по поставените въпроси да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), и то само по третия въпрос, без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Освен становище относно отговорите на първите два въпроса и възпроизвеждането на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, конкретни аргументи в тази насока не са изложени.

С тези мотиви съдът