Определение № 1118 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 344/2025 г.

ВКСI търговско отделение10.04.2025 г.докладчик Анна Ненова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 729 от 17.12.2024г. по в.т.д. № 698/2024г. на Апелативен съд – София. ОСЪЖДА „МА Студио“ ООД (в несъстоятелност), с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Средец“, [улица], да заплати на „Кубс“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Младост“,[жк], [улица], сумата от 3 600 лева (три хиляди и шестстотин лева) разноски в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, като разноските се съберат от масата на несъстоятелността. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МА Студио“ ООД (в несъстоятелност) срещу решение № 729 от 17.12.2024г. по в.т.д. № 698/2024г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 476 от 10.04.2023г. по т.д.н. № 1846/2022г. в частта на определената начална дата на неплатежоспособността на дружеството - 31.12.2022г., е определена нова такава - 31.12.2018г.

Въззивното решение е постановено въз основа на решение № 141 от 28.08.2024г. по т.д. № 2052/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., с което след отмяна на решение № 685 от 13.11.2023 по в.т.д. № 501/2023г. на Апелативен съд – София, делото е било върнато за ново разглеждане и решаване от друг състав на този съд.

С решението на Върховния касационен съд са били дадени указания за изслушване на допълнителна експертиза, с която да бъде изяснен въпросът дали вземането от 284 648. 88 лева на „Кубс“ ООД, по чиято молба е било образувано производството по несъстоятелност, е трябвало да бъде отразено в счетоводството на „МА Студио“ ООД към 2018г. (с оглед датата, на която е бил развален сключеният между страните договор за СМР), към 2021г., когато е бил издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение, с което искът на „Кубс“ ООД срещу касатора по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на сумата е бил уважен, или към 2022г., когато вземането на „Кубс“ ООД е било установено със сила на пресъдено нещо. Предвид изтеклия период от време със същата експертиза е трябвало да се определи наново към датата на приключване на устните състезания по делото стойността и структурата на дълготрайните и краткотрайните активи на „МА Студио“ ООД, да се изчислят коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, финансовата автономност, рентабилност и задлъжнялост на дружеството към кредиторите му, финансовите резултати от дейността, при преценка на ликвидността на активите, съответно събираемостта на вземанията на дружеството.

В изпълнение на указанията при новото разглеждане на делото въззивният съд е допуснал съдебно-икономическа експертиза съгласно определения от 03.09.2024г. и от 29.10.2024г. Въз основа на заключението на вещото лице (основно и допълнително заключение) е бил направен извод за начална дата на неплатежоспособността на „МА Студио“ ООД - 31.12.2018г.

В основното си заключение вещото лице е посочило безспорните по делото обстоятелства, че „МА Студио“ ООД е извършвало икономическа дейност по производство на метални конструкции и части от тях; през 2018г. между „Кубс“ ООД, като възложител, и „МА Студио“ ООД, като изпълнител, е бил сключен договор за СМР, съгласно който са били издадени и платени фактури на стойност 284 648. 88 лева; договорът е бил развален от „Кубс“ ООД през същата година и при спор между страните относно връщането на сумата от 284 648. 88 лева е било образувано т.д. № 1190/2019г. на Софийски градски съд; с решение по делото искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на „Кубс“ ООД е бил отхвърлен, но с решение по в.т.д. № 106/2021г. на Апелативен съд - София, решението на Софийски градски съд е било отменено и искът на „Кубс“ ООД – уважен; на 09.06.2021г. въз основа на невлязлото в сила въззивно решение е бил издаден изпълнителен лист; въззивното решение е влязло в сила на 27.07.2022г., когато не е било допуснато до касация съгласно определение по т.д. № 1681/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

С оглед на тези обстоятелства от вещото лице е било дадено заключение, че през 2019г., когато е било образувано делото пред първа инстанция, вземането на „Кубс“ ООД и/или задължението на „МА Студио“ ООД са били с условен характер, зависещ от бъдещо събитие – изхода на делото и решението на съда. До този момент задължението, съгласно СС 37- Провизии, Условни задължения и Условни активи, е било условно задължение, което не се посочва в пасива на баланса. Задължението е следвало да намери отражение като текущо, когато се прояви голяма степен на вероятност за изходящ паричен поток, което е издаването на изпълнителен лист през 2021г. или определението на ВКС от 27.07.2022г. Също съгласно заключението обаче е следвало да се има предвид, че съгласно СС 10 – събития, настъпили след датата на годишния финансов отчет, влязло в сила решение на съда, което потвърждава задължения на предприятието в размери, отличаващи се от признатите в ГФО, представляват коригиращо събитие.

Въз основа на така даденото заключение въззивният съд е приел, че с оглед датата на възникване на задължението на „МА Студио“ ООД към „Кубс“ ООД (2018г.), след потвърждаването му с влязло в сила съдебно решение като коригиращо събитие, задължението подлежи на отчитане в баланса за 2018г. като краткосрочно задължение от 285 000 лева. Така при правилно осчетоводени от длъжника, съгласно заключението на вещото лице, краткотрайни активи към 31.12.2018г. от 191 000 лева (114 000 лева краткосрочни вземания и 77 000 лева парични средства) и 147 000 краткосрочни задължения, включването на вземането на „Кубс“ ООД е увеличило задълженията с 285 000 лева (общо 432 000 лева краткосрочни (текущи) задължения). Формирал се е коефициент на обща ликвидност значително под 1 (0.4421), съответно коефициент на бърза ликвидност 0.4421, коефициент на незабавна ликвидност 0.1782 и коефициент на абсолютна ликвидност 0.1782. В този смисъл е бил Вариант 1 от заключението на вещото лице, съобразен от въззивния съд.

Съдът е посочил още, че вземането на „Кубс“ ООД с размер на главницата от 248 648. 88 лева е възникнало през 2018г., когато е било изпратено писмено изявление до „МА Студио“ ООД за разваляне на сключения между страните през същата година договор. Развалянето е било по реда на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД без даване на допълнителен срок за изпълнение и договорът е бил развален от датата на получаване на изпратената покана – 09.10.2018г. Вземането за връщане на платеното по договора е станало изискуемо на същата дата, като длъжникът е изпаднал в забава от следващия ден.

За целите на извършваната оценка на реалното и обективно икономическо състояние на „МА Студио“ ООД с оглед определяне датата на неплатежоспособността му, вземането на „Кубс“ ООД е следвало да бъде отнесено към обективния момент на изискуемостта му. При включване на задължението към „Кубс“ ООД показателите за ликвидност на „МА Студио“ ООД са били под норма освен за 2018г. и за всички следващи години (2019г., 2020г., 2021г., 2022г.). Коефициентът за обща ликвидност за тези години е бил под препоръчителните норми, което показва, че краткосрочните задължения са били повече от краткотрайните активи и дружеството не е било ликвидно. Коефициентите за обща ликвидност са били съобразявани до 31.12.2022г., тъй като влязлото в сила решение, с което е открито производството по несъстоятелност, е било от април 2023г.

Също според изложеното от въззивния съд нежеланието на длъжника да плати, включително с оглед оспорване на вземането на кредитора, е неотносимо. Релевантно е само обстоятелството дали съществува обективна невъзможност за плащане към момента на изискуемостта на съответното задължение. Признаването със сила на пресъдено нещо на вземането не променя този обективен момент. Вземането нито възниква от съдебното решение, нито то определя момента на неговата изискуемост.

В случая още в края на 2018г. „МА Студио“ ООД е изпаднало в състояние, при което не може да покрива краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи и това състояние е настъпило рязко, предвид падежиране на задължението му към „Кубс“ ООД, имащо значителен размер. Именно през 2018г. длъжникът е спрял плащанията. Не е било платено задължение към друг кредитор - „ККънстракшън“ ЕООД, изискуемо към 31.12.2018г., а плащане на задълженията към НАП е направено през 2019. Закъснялото плащане не променя момента на спиране на плащанията за това вземане, който момент е датата на неговата изискуемост. Към тази най-ранна дата спирането на плащанията е вече единствено израз на настъпилата неплатежоспособност.

Съгласно изслушано допълнителното заключение на вещото лице по съдебната икономическа експертиза, при което са били добавени стойности на материални запаси в размер на 125 000 лева (закупени за изпълнение на договора през 2018г.), общата ликвидност отново е била под 1 (0.7315), съответно коефициентът на бърза ликвидност - 0.4421, коефициентът на незабавна ликвидност - 0.1782 и коефициентът на абсолютна ликвидност - 0.1782. Под препоръчителните норми са били коефициентите и за следващите периоди до 2022 година.

С оглед тези мотиви на въззивния съд оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправило поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Нарушена е разпоредбата на чл. 607а от ТЗ, вр. чл. 608 от ТЗ. До произнасянето на ВКС по касационната жалба срещу решението по в.т.д. № 106/2021г. на Апелативен съд - София вземането към „Кубс“ ООД не е съществувало като обстоятелство, което да бъде преценявано като наличие за неплатежоспособност. По отношение на него не е можело да се постави въпросът за наличие на средства и възможности за плащането му. Едва след определението на ВКС, постановено по т.д. № 1681/2021г., задължението е било отразено в счетоводството на „МА Студио“ като задължение за 2022г. В този смисъл въззивният съд е игнорирал заключението на вещото лице, съгласно което задължението на „МА Студио“ ООД към „Кубс“ ООД е следвало да намери счетоводно отражение и при двете страни в момента, когато се появи голяма степен на вероятност за изходящ паричен поток, което е с издаването на изпълнителния лист или определението на ВКС от 27.07.2022г. Съставът на Апелативен съд - София не е установил като обективно обусловена невъзможност за изпълнение, нито комплексна преценка на структурата на актива, на реализуемостта и ликвидността на включените в съдържанието му компоненти. От въззивния съд не са били преценени доказателствата по делото и доводите на страните. Не са били изпълнени указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Поставените въпроси са:

  1. Коя е началната дата на неплатежоспособността, към която съдът следва да изследва цялостното икономическо състояние и възможностите на длъжника да заплати едно свое изискуемо задължение по търговска сделка, което е установено със съдебно решение – датата на решението, с което за пръв път е присъдено това задължение, датата на издаването на изпълнителен лист въз основа на осъдително невлязло в сила въззивно решение или датата, на която решението, с което е потвърдено задължението, влезе в законна сила поради недопускането на това решение до касационно обжалване?
  1. Следва ли длъжникът постоянно да притежава имущество, което да покрива задължението му по търговска сделка, ако това задължение не е установено и изискуемо по силата на влязло в закона сила съдебно решение?
  1. Следва ли длъжникът да отразява задължение по търговска сделка в счетоводството си преди датата, на която е влязло в сила съдебното решение за установяване и присъждане на това задължение?
  1. Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи?
  1. Какви са правомощията на въззивния съд като инстанция по същество на спора, в т.ч. следва ли при определянето на началната дата на неплатежоспособността съдът да не признава задължителната сила на съдебно решение, с което за първи път е присъдено това задължение, и датата на влизане в законна сила на такова решение?

Касаторът се позовава на решение № 220 от 07.02.2018г. по т.д. № 758/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 80 от 08.10.2015г. по т.д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

От „Кубс“ ООД, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Обобщени и конкретизирани, първият, вторият и петият от формулираните от касатора материалноправни въпроси са относно значението за началната дата на неплатежоспособността на влязлото в сила съдебно решение, с което е установено вземането на кредитор, по чиято молба е образувано производството по несъстоятелност. Въпросите отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Те са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обуславящи правните изводи на въззивния съд. В мотивите си въззивният съд е възприел, че признаването през 2022г. със сила на пресъдено нещо на вземането на кредитора „Кубс“ ООД не променя обективното обстоятелство на възникването и изискуемостта от края на 2018г. на насрещното задължение на длъжника „МА Студио“ ООД. Вземането, според въззивния съд, следва да бъде съобразено при прилагането на презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3 от ТЗ (спиране на плащанията), както и при изготвянето на финансово-икономически анализ на предприятието на длъжника към 31.12.2018г. за установяване дали дружеството е било в състояние да изпълни краткосрочните си задълженията си. Тези изводи на въззивния съд не се споделят от касатора, който счита решаващо влизането в сила на определението от 27.07.2022г. по т.д. № 1681/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Във връзка с въпроса не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В практиката на ВКС по приложението на чл. 607а от ТЗ се приема, че предмет на делото по чл. 625 от ТЗ е състоянието на неплатежоспособност/ свръхзадълженост и началната му дата, и тези обстоятелства не са предпоставени от установяването с влязло в сила съдебно решение на вземането на кредитора, подал молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Безспорността, т.е. ликвидността на вземането на кредитора не е предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност (решение № 156 от 10.02.2003г. по гр.д. № 1938/2002г. на ВКС, V г.о., решение № 125 от 15.10.2010г. по т.д. № 91/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.). Спорът за вземането, с което се легитимира кредиторът по молбата по чл. 625 от ТЗ, се разрешава при разглеждането й, а производството по нея не се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, ако има висящ спор за вземането (решение № 134 от 08.12.2009г. по т.д. № 141/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 29 от 04.03.2013г. по т.д. № 885/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 60419 от 18.11.2021г. по ч.т.д. № 2029/2021г. на ВКС, ТК, І т.о.). Относими са съществуването и изискуемостта на задължението на длъжника като елемент от краткосрочните (текущите) му задължения, щом задължението не е съдебно отречено. Това е тъй като по правило при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти относно финансово-икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение в производството по чл. 625 от ТЗ, при съобразяване на презумпциите по чл. 608 от ТЗ, а коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. В този смисъл са посочените от касатора решения по т.д. № 758/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 1565/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., но и решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 225 от 08.12.2016г. по т.д. № 2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 179 от 30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

Изводите на въззивния съд в решението му са в сходен смисъл – че влизането в сила на съдебно решение, с което вземане на кредитора се потвърждава като дължимо, не е обстоятелство самостоятелно относимо към размера на краткосрочните пасиви (задължения) на длъжника, тъй като възникването и изискуемостта на това задължение не се определя от съдебното решение.

Съществуването на съдебна практика на ВКС по поставените въпроси изключва приложимост на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на което също се позовава касаторът.

Третият въпрос на касатора не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В мотивите си въззивният съд не е придал решаващо значение на това дали „МА Студио“ е осчетоводило задължението си към кредитора „Кубс“ ООД преди датата, на която е влязло в сила съдебното решение по иска по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

Четвъртият от въпросите относно задължението на въззивния съд да отговори на доводите на страните, като мотивира решението си, в контекста на направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при изпълнение на задълженията му по чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК, е въпрос от значение за изхода на спора, но не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, включително от задължителната такава в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно съставът на Апелативен съд – София е отговорил на доводите на „МА Студио“ ООД за значението на образуваното исково производство по осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД на кредитора “Кубс“ ООД. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени в решение № 141 от 28.08.2024г. по т.д. № 2052/2023г., е била допусната допълнителна съдебна икономическа експертиза (основно и допълнително заключение). С оглед правомощията на съда по чл. 202 от ГПК, е бил съобразен Вариант 1 от основното заключение на експертизата. Това е било поради разбирането на съда, че за целите на извършваната оценка на реалното и обективно икономическо състояние на „МА Студио“ ООД с оглед определяне датата на неплатежоспособността му, вземането на „Кубс“ ООД е следвало да бъде отнесено към обективния момент на възникването и изискуемостта му.

При съществуващата практика на ВКС по поставения четвърти въпрос, позоваването на касатора на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, също е неоснователно.

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

С подадения отговор на касационната жалба „Кубс“ ООД е поискало присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Установява разноски от 3 600 лева съгласно представен договор за възлагане на правни услуги от 31.01.2025г., сключен с Адвокатско дружество „Недялков и Згурова“, фактура и платежно нареждане от 11.02.2025г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло.

Воден от горното съдът

Цитирани разпоредби

24