Определение № 50153 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, подадена чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу решение №93 от 10.03.2022 г. по в.гр.д. №590/2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 238 от 19.02.2020 г. по гр. дело № 3115/2019 г. на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е признато за установено, че П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], не дължи на касатора сума в размер на 20752,06 лв., представляваща начислена по партидата му като абонат за недоставена и непотребена енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. на адрес в [населено място], [улица] „Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна, е осъдено да му заплати деловодни разноски за касационното и въззивното производство. Във въззивното производство и съобразно указанията на Върховния касационен съд, дадени с решение №108 от 28.07.2021 г. по гр. дело № 3091/2020 г. на ВКС, ІV г.о., е допусната техническа експертиза по делото, изготвена от инженер и софтуерен специалист. Въззивният съд е приел, че според заключението на тези вещи лица при софтуерния прочит на процесното СТИ не може да се установи причината за регистрация на цифрови показания в невизуализирания и фабрично ненастроения регистър Т4. Също така не е възможно да се извлече информация, посредством която да се установят данни за първоначалния момент, както и за причината, поради която са регистрирани показанията в регистър Т4. В паметта на СТИ липсват данни за часа и деня на извършените от СТИ самоотчети. Цифровите показания на всички 15 самоотчета по тарифи са еднакви. Според заключението софтуерното четене на СТИ не дава информация за настройването и текущото състояние на тарифната схема на СТИ. В паметта на електромера няма регистрирани събития за въздействие върху софтуера или хардуера и насочване към разпределяне на действително потребена енергия върху невизуализирана тарифа. В паметта на СТИ според вещите лица няма записани събития за въздействие върху софтуера или хардуера на електромера, а всяко препараметризиране се отразява в паметта на електромера. Заключението сочи, че определената в становището количество електроенергия в размер на 107477,2 киловатчаса за периода за който е начислена може да бъде доставена, да премине и да бъде отчетена от СТИ без това да навреди на техническите възможности на същото, но такова потребление на електрическа енергия е нереално за битов потребител. В случая ответникът е следвало да докаже, не само факта на показания в тарифа Т4 на процесното СТИ, а и че количеството ел. енергия, отразено в тези показания, реално е доставено, реално е потребено и е отчетено от процесното СТИ за периода, посочен в издадената от него фактура. Събраните по делото доказателства не установяват тези факти. Напротив, от заключението на комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза по категоричен начин следва, че не е възможно да се установи времевия период, през който в тарифа Т4 на процесното СТИ е натрупано процесното количество ел. енергия. Не е възможно да се установи с категоричност и дали това количество действително отразява реално потребление, или натрупването му се дължи на друга причина. Въобще е невъзможно да се установи причината за натрупването му. По тези причини предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на начислената на ищеца сума е основателен. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. Твърди се, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 25 от 02.07.2020 г. по гр. дело № 2976/2019 г. на ІІ г.о., решение № 267 от 04.03.2014 г. по гр. дело № 30/2013 г. на І г.о., решение № 163 от 03.02.2021 г. по гр. дело № 123/2020 г. на ІІІ г.о. и решение № 117 от 22.01.2021 г. по т. д. № 1409/2019 г. на І т.о.; липсата на данни, кога е извършено софтуерното вмешателство в средство за търговско измерване /тоест – началото на погрешно отчитане/, води ли до извода, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период. Длъжен ли е съдът в този случай да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК. Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с практиката на ВКС: решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г.о., решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 50417/2016 г. на І г.о. ., решение № 79 от 01.04.2021 г. по гр. дело № 2373/2020 г. на ІІІ г.о., решение № 76 от 08.04.2021 г. по гр. дело № 2209/2020 г. на ІV г.о., решение № 77 от 08.04.2021 г. по гр. дело № 2862/2020 г. на ІV г.о. В изложението се поддържа и наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.Твърди се, че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите - когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК. Въпросите са обусловили изхода на спора и обжалването трябва да бъде допуснато за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с посочената от касатора практика на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 415.04 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.