Определение № 50569 от 01.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 575/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. П. К., чрез процесуален представител, против Решение № 1225 от 23.11.2021г. по в. гр. д. № 1516/21г. на Софийски апелативен съд, 12 състав, в частта, с която е отменено Решение № 261720 от 11.03.2021г. по гр.д. № 192/2020г. на СГС, І-12 състав, и е отхвърлен предявеният срещу ЗК“Лев Инс“АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 8 000 лв. до 20 000лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 19.06.2019г.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът излага доводи за несъобразяване от въззивния състав в достатъчна степен с указанията по приложението на чл.52 ЗЗД, съдържащи се в т.11 на ППСВ № 4/1968г. при определяне на справедливия размер, който да репарира претърпените от него болки и страдания. Сочи за несъобразени от съда високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение. Моли за касиране на решението в обжалваната част и присъждане на допълнително обезщетение до размера от 20 000 лв.

Допускането на касационното обжалване основава с хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК поставя следните въпроси относно:

1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия.

2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?

По първия въпрос сочи несъобразяване с т.11 от ППВС № 4/68г., а по втория – противоречие с практика на ВКС – Решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г., ІІ т.о. и Решение № 4/08.03.2021г. по т.д. № 2940/ 2019г., ІІ т.о.

Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев Инс“АД не е депозирал отговор.

Третото лице помагач И. Х. Б. не е депозирал отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да намали присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за твърдяните неимуществени вреди, след обсъждане констатациите в приетото по делото експертно медицинско заключение, въззивният съд е приел за установено, че вследствие на причиненото по вина на И. Б. ПТП на 19.06.2019г. ищецът е получил контузия, травматичен оток и охлузвания на лявото коляно; навяхване, оток и кръвонасядане на лявата киткова става; контузия и кръвонасядане около костиците на лявата радио - карпална става; оток, кръвонасядане и охлузвания по задната повърхност на лявата подбедрица в горната й част. Лечението е било амбулаторно, консервативно, след обработка на нараняванията и превързването им ищецът е освободен от болницата и насочен за контрол от личния лекар. При направено допълнително изследване /магнитен резонанс/ няколко дни след инцидента е установено, че контузията на лявата киткова става е с малък излив и са открити псевдокистозни течни колекции около малките костици на лявата радио-карпална става, което не е довело до промяна на наложения амбулаторен режим на лечението. Възстановителният период от всички травми е приключил за 30 дни, през които ищецът е търпял болки и страдания, интензивни през първите две седмици. Възстановяването на ищеца е пълно, не се очакват никакви негативни последици от уврежданията в бъдеще.

При обосноваване на размера от 8 000 лв., приет за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД, въззивният съд е отчел характера на травмата; бързият и без усложнения възстановителен период, времето и интензитета на търпените болки; липсата на хирургични интервенции и остатъчни явления; младата възраст на ищеца /на 32 години към датата на ПТП/ и икономическата обстановка в страната към 2019г.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос е процесуално правен и в първата му част е относим към задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, поради което принципно е значим при разрешаването на всеки спор. В касационната жалба и в изложението касаторът не сочи доказателство, относимо към размера на обезщетението, което да не е обсъдено от въззивния съд, поради което въпросът е ирелевантен за селективната фаза на касационното производство.

По отношение втората част от първия въпрос за задължението на съда да обсъди степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия, следва да се отбележи, че това са част от критериите за определяне на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като определянето на различен размер на обезщетенията, макар определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на установените неимуществени вреди във всеки един случай. С ППВС № 4/23.12.1968г. са дадени задължителни за съдилищата указания относно критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същото се определя от съда по справедливост, като това понятие по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът трябва да съобрази при определянето му, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и други. В случая, въззивният съд, след обсъждане на релевантните за размера на обезщетението доказателства, и най-вече приетото експертно медицинско заключение, е направил собствена преценка за размера на дължимото обезщетение, съобразявайки се с посочените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии, включително и с тези, посочени от касатора в поставения въпрос. В обобщение, въззивният съд при обсъждане размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД не се е отклонил от въведените със съдебната практика задължителни критерии за определянето му по справедливост, поради което не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационен контрол по поставения въпрос.

Не може да бъде обоснован извод в посока на удовлетворяване искането за допускане извършването на касационен контрол по същество на въззивното решение по отношение и на втория въпрос, относим към задължението на съда при определяне размера на обезщетението да съобрази нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси. В многобройната практика на ВКС, част от която е цитирана от касатора в изложението по чл.284, ал.1,т.1 ГПК, икономическите условия в страната към момента на произшествието е елемент от критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, доколкото обезщетението следва да съответства на разбиранията и нагласите на общество за справедливост към конкретен момент, неминуемо основани и на социално-икономическите условия към същия. В конкретния случай, въззивният съд е формирал решаващия си извод за справедливото в случая обезщетение за 2019г., като изрично се е позовал на икономическите условия на живот в страната към същия период.

По въпроса, дали при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът следва да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, намира следното: Съгласно цитираната от касатора практика - Решение по т.д.№ 1948/2013 г. на ІІ т.о. и Решение по т.д. № 2940/2019г. на ІІ т.о., общественото разбиране за справедливост на даден етап на развитие на обществото се определя от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, индиция за която са нормативно въведените лимити на застрахователно покритие, минималната работна заплата и установената в тази насока съдебна практика за сходни случаи. Практиката е доразвита в смисъл, че лимитите по ЗГО /а това важи и за останалите обстоятелства, от които зависи икономическата конюнктура/ не представляват самостоятелен критерий за определяне на обезщетението, а имат само спомагателен характер и значението им се проявява при отчитане на тяхната динамика. Съдебната практика при сходни случаи също не е отделен фактор при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, доколкото би могла да бъде ориентир за общественото разбиране за справедливост само при идентичност на фактическата обстановка.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК