Определение № 268 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1697/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на М. Д. Д. чрез съпругата му М. Г.-Д. срещу определение № 189 от 11.03.2020 г. по ч.гр.д. № 105/2020 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, в която се потвърждават определение № 1658/13.12.2019 г. и определение № 46/10.01.2020 г. по гр.д. № 1705/2018 г. на Районен съд Кюстендил, с които се оставят без разглеждане исканията на М. Д. за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд София. В частна касационна жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно като постановено от незаконен състав, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, „тъй като това определение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото“, като е направено искане за отвод на всички съдии от ВКС. Отделно, иска да бъде отправено преюдициално запитване до Европейския съд по въпроса кой съд, равен на ВКС в държава членка на ЕС, е компетентен да разгледа неговата частна жалба. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима. След преценка на изложените оплаквания, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.22, ал.1 ГПК за отстраняване някой от членовете му при разглеждане на делото, с оглед на което искането за отвод поради изложените обстоятелства е неоснователно. Искането за отправяне на преюдициално запитване също е несъстоятелно, доколкото правните норми по отношение на подсъдността и компетентността на българския съд, не предполагат подобно изследване и необходимост от запитване. Отделно от изложеното, липсват аргументи коя конкретна разпоредба от правото на Европейския съюз или акт на негов орган налагат необходимост от тълкуване. Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното определение на въззивния съд, тъй като в изложението към частната касационна жалба липсва материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне от Върховния касационен съд. Съгласно разясненията в тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, при липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда в обжалвания съдебен акт, не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая, частният жалбоподател не поставя правен въпрос, а повтаря оплакванията си в частната касационна жалба, че съдът неправилно е оставил без уважение искането му за изпращане на делото по подсъдност в гр.София, поради което не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на ІV г.о.