Определение № 713 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 408/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. И. против разпореждане № 769/17.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 395/2025 г. по описа на АС – Бургас. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба против разпореждане на окръжен съд, с което е върната частна касационна жалба на И. И.. С Определение № 541 от 11.09.2025 г. по частно гражданско дело № 20252300500246 по описа за 2025 година на Окръжен съд – Ямбол е потвърдено Определение № 1512 от 17.07.2025 г. по гражданско дело № 20252330102206 по описа за 2025 г. на Районен съд – Ямбол в частта, с която е прекратено производството по следните претенции на И. И. против ответника Езикова гимназия „В. К.“ – Я.: иск за отмяна на издадени от директора на ответното училище заповеди от 07.05.2025 г. и 13.05.2025 г. във връзка с прекратено трудово правоотношение между страните; иск за задължаване на ответника да издаде документ в изпълнение на Решение № 122 от 28.02.2023 г. по гр. дело № 480/2022 г. на ОС - Ямбол, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед от 05.05.2022 г.. Ищецът е подал частна касационна жалба против определението от 11.09.2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, но тя е била върната с разпореждане от 08.10.2025 г. на същия съд. С определение № 499/03.11.2025 г. АС – Бургас е потвърдил разпореждането на окръжния съд. С обжалваното разпореждане е върната частна касационна жалба на ищеца, против определение № 499/03.11.2025 г. АС – Бургас. Съдът е приел, че определението на АС – Бургас, обжалвано с върната частна касационна жалба е постановено по реда на чл.279, вр. чл.274, ал.2, пр. второ ГПК и същото не подлежи на обжалване. Посочено е, че апелативния съд се е произнесъл, тъй като не се касае за администриране на жалба против въззивен акт, подлежащ на касационен контрол. Спорът в настоящото производство се свежда до това, дали предявените искове, по отношение на които е прекратено производството попадат в изброените в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК искове и дали акта по същество на съда по тези искове би подлежал на инстанционен касационен контрол. Видно от данните по исковата молба и твърденията на ищеца, не се касае искове за признаване на уволнение за незаконно по смисъла на чл.344, ал.1, т.1 КТ, а за друг иск, безспорно по трудов спора, но с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 ГПК изключен от касационнен контрол. Предвид изложеното, определението на апелативния съд е окончателно и разпореждането, с което е върната частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ВКС