Определение № 3693 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4412/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция по заетостта, чрез главен юрисконсулт Е. И., срещу определение №2288/24.07.2023г. постановено по ч.г.д.№2872/2023г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на мотивите. Излага, че при формиране на изводите си съдът не е взел предвид вида на производството, което се е развило по реда на чл.310 и сл. от ГПК, както и обстоятелството, че по отношение на същото са неприложими разясненията дадени в ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. По същество претендира отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Н. Б. с писмен отговор, чрез адвокат М. Ш., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че доколкото в Глава 25 от ГПК, по правилата на която е разглеждано производството, няма изрични разпоредби за обжалване на определенията, по отношение на същите са приложими общите правила на ГПК. Излага, че определенията постановени по трудови спорове в хода на бързи производства не са изключени от обхвата на ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Претендира присъждане на направените разноски в производствата пред всеки един от съставите на настоящата инстанция, съобразно списъка представен в производството по ч.г.д.№2872/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба вх.№12366/29.05.2023г. на Агенция по заетостта срещу определение №1272/15.05.2023г., постановено от Апелативен съд – София по ч.г.д.№3086/2022г., с което е потвърдено определението на Окръжен съд – Благоевград за оставяне без разглеждане на подадената от страната въззивна жалба и за прекратяване на производството по в.г.д.№678/2022г. За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че съгласно задължителната съдебна практика /ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС/ не подлежат на касационно обжалване определенията на апелативните съдилища, с които са потвърдени преграждащи развитието на производството определения или разпореждания на окръжен съд като въззивна инстанция. Приел, че в конкретния случай с оспорения съдебен акт апелативният съд е потвърдил преграждащото определение на Окръжен съд – Благоевград като въззивна инстанция, поради което същото е изключено от касационен контрол. Определението е правилно. Съгласно разрешенията дадени в посоченото ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба срещу свое определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 ГПК. С оглед дадените разяснения, определението на апелативния съд, с което се потвърждава преграждащото определение на окръжния съд като въззивна инстанция, какъвто е и процесния случай, не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила от момента на обявяването му. Погрешното указание на апелативния съд, че неговият съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на частната жалба, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че актовете постановени в производствата по реда на Глава ХХV на ГПК не попадат в приложното поле на ТР №2/2018г. на ОСГТК на ВКС. Правилата за касационното обжалване на постановените в хода на производството определения и решения е уреден общо за всички съдебни актове, като тези, които са изключени от касационна проверка са посочени в разпоредбите на чл.274 и чл.280, ал.3 от ГПК. Постановените от ВКС тълкувателни решения по приложението им са задължителни за съда и страните в производството. Същите са приложими и по отношение на актовете постановени в производствата по чл.310 и сл. от ГПК, доколкото изключването им не е предвидено в закона и тълкувателните решения по приложението му. Изводът на съда за недопустимост на подадената частна касационна жалба, поради изчерпан инстанционен ред за съдебен контрол на оспореното определение е съобразен с процесуалния закон и задължителните разяснения по приложението му. Подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение от ответника по жалбата М. Н. Б., поради което и съобразно т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Направеното с отговора на жалбата искане за присъждане на разноски в производството по ч.г.д.№2872/2023г. на ВКС, ІІІ г.о. по естеството си е искане за допълване на постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК, по което компетентен да се произнесе е съставът постановил обжалвания съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение