Определение № 3676 от 14.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2315/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Делото е образувано по частна жалба на Л. Г. В., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Д. С., срещу разпореждане №12457 от 22.05.202 4г. по гр. д. №7911/2022г. на Софийския градски съд, с което е върната касационна жалба вх. 52985/09.05.2024г., подадена от Л. Г. В. срещу Решение 5810/14.11.2023г. по в.гр.д. 7911/2022г. на СГС, II-А с-в. В частната жалба се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното разпореждане, като се излагат доводи, че с подадената касационна жалба е предявен иск за нищожност на съдебното решение, който е неоценяем. Иска се отмяната му и разглеждане на подадената касационна жалба. Направено е искане за образуване на „КД“ /вероятно жалбоподателят има предвид конституционно дело пред Конституционния съд/ поради с противоречие на чл.280, ал.3 от ГПК с чл.124 от Конституцията, както и за постановяване на тълкувателно постановление /чл. 124, ал. 2 от ЗСВ/ по въпроса: „Исковете за прогласяване на нищожност неоценяеми ли са?“. Ответната страна по частната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Б. А., е подала писмен отговор, с който оспорва същата и иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК разпореждане. Разгледана по същество, астната жалба е неоснователна. За да остави постанови връщане на подадената от Л. Г. В. касационна жалба срещу Решение 5810/14.11.2023г. по в.гр.д. 7911/2022г. на СГС, II-А с-в, въззивният съд е приел, че с нея се обжалва въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по искове, които са с цена под 5 000 лв., поради което и съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, въззивното решение по искове с такава цена е окончателно и не подлежи на обжалване. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявените от „Топлофикация София“ЕАД против Л. Г. В. искове по чл. 415 от ГПК за установяване на дължимост на цена на неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2015г.- 30.04.2018г. в размер на 1021,36 лева, лихви за забава в размер на 133,67 лева и 42,58 лева- цена на услугата „дялово разпределение“ за имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] аб. N. *. Предвид горното въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него касационна жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане. Доводите на жалбоподателя, че в случая разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК била неприложима, тъй като с касационната жалба бил предявен иск за нищожност на съдебното решение, не могат да бъдат споделени. Жалбоподателят е подал касационна жалба до ВКС срещу въззивното решение, в която е изложил доводи за нищожността му, а не е предявил иск за прогласяване на съдебното решение за нищожно, каквато възможност съществува съгласно разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК, поради което и допустимостта на касационната жалба следва да се преценява съобразно установените разпоредби за касационното обжалване на въззивното решение. Изложените в самата касационна жалба оплаквания срещу въззивното решение и твърденията на жалбоподателя за определени пороци на същото са без значение за обжалваемостта му и не могат да направят касационната жалба допустима, при положение че със същата се обжалва произнасянето на въззивния съд по искове с цена под 5000 лв. Неоснователна е искането за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.2 от Конституцията на Република България всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Съгласно приетото в определение № 2/13.03.2024 г. по к. д. № 8/2024 г. на Конституционния съд, за да е допустимо искането на съда по чл.150, ал.2 от Конституцията, то следва да се основава на убедеността на съда, че оспорената норма е противоконституционна, мотивирана чрез приведени доводи за това, а не на съмнение за противоконституционност. Според настоящия състав на съда разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК, изключваща касационното обжалване на решенията по определени категории дела, не противоречи на чл. 124 от Конституцията, предвиждащ, че Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Въведените от законодателя ограничения за касационно обжалване по дела с по- малък имуществен интерес или с по- ниска фактическа и правна сложност са с легитимната цел да се даде възможност на Върховния касационен съд да изпълнява основната си функция по чл.124 от Конституцията. Осъществяването на надзор за прилагането на законите от съдилищата по смисъла на конституционната разпоредба не е свързано задължително с касационно обжалване на актовете по всички дела пред ВКС, тъй като ако такава е била волята на конституционния законодател, то това би било изрично предвидено в Конституцията. Предвид изложеното липсва основание за сезиране на Конституционния съд по чл. 150, ал. 2 от Конституцията. По искането на жалбоподателя за постановяване на тълкувателно решение или постановление по чл.124 от ЗСВ по въпроса дали искът за прогласяване на нищожност на съдебно решение е оценяем настоящият състав на съда не намира основание да упражни правомощията си по чл.292 от ГПК да направи предложение за постановяване на такова. Посоченият въпрос не е от значение за изхода на настоящото производство, доколкото по делото не е предявен подобен иск, а и по него липсва противоречива съдебна практика. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,