Определение № 33 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 659/2009 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от М. М. Ч. чрез адв. Х адв. Мариана С., двете от АК – Плевен против определение, постановено от Плевенския окръжен съд на 24.09.2009 по въззивно гр.д. № 218/2008 г., с което производството по делото е спряно. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., нито за представяне на изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, така че неправилно от жалбоподателите е изисквано да обосноват основания за допускане на касационно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. М. М. Ч. е предявил против Н. Б. Д. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен предварителния договор, сключен между М като купувач и Б. Д. Д. /наследодател на ответника Н/ като обещател. Искът е уважен с решение от 10.08.2007 г. от Плевенския районен съд. То е обжалвано от ответника Н. Въззивният съд е допуснал в производството по чл. 205 ГПК /отм./ събиране на доказателства за прието под опис наследство на Б. Д. от ответника /въззивник/ Н. Б. Д. Не са посочени мотиви за относимостта на доказателството към предмета на спора. В хода на въззивното производство е починал Н. Б. Д. и по чл. 120 ГПК /отм./ са конституирани неговите правопиремници С. С. Д., С. Н. Д. и И. Н. Д. – Д. Те изрично са заявили, че поддържат въззивната жалба, подадена от наследодателя им. Съдът е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение. С определение № 685/29.07.2009 г. е отменил това, с което е дал ход на устните прения и е изискал служебно събиране на доказателства дали е извършен опис от държавния съдия-изпълнител, възложен му от Плевенския районен съд решение по гр.д. № 3133/2006 г. по реда на чл. 452 ГПК /отм./ - по молбата на Н. Д. за приемане по опис на останалото наследство от починалия Б. Д. Д. В съдебно заседание на 24.09.2009 г. Плевенският окръжен съд приел за установено, че приемането по опис на наследството по горното дело не бил приключил и е спрял въззивното производство по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не е изложил съображения каква е връзката в случая между производството по чл. 452 ГПК /отм./ с исковото, нито коя е хипотеза по чл. 182 ГПК /отм./, която е приложил. Определението е незаконосъобразно. Безспорно, Н. Б. Д. е наследник по закон на Б. Д. Д. и не се е отказал наследството на последния, в което има и недвижими имоти. Несъмнено е, също така, че приема наследството, което произвежда действие от откриване на наследството, независимо от начина /мълчалив, изричен, под опис/ и от момента на приемането. При всички случаи, приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството. Молбата по чл. 61 ЗН на Н. Д. има значение за отговорността му за задълженията, с които е обременено наследството, останало след смъртта на Б. Д., според разпореденото в чл. 60, ал. 2 ЗН. В случая, предмет на спора е изпълнение задължение за прехвърляне на недвижим имот. Отговорността на наследника, няма как да бъде ограничена според правилото на чл. 60, ал. 2 ЗН. За уважаването на иска, освен валидността и условията по предварителния договор, е от значение дали обещаната вещ към датата на решението се намира в патримониума на обещателя, съответно на неговия наследник. Ето защо, неприключилата процедура по чл. 452 ГПК /отм./ не се отразява върху качеството наследник на Н. Д., дела му от наследството на Б. Д. и отговорността му по предварителния договор да прехвърли обещания имот. Тогава, няма преюдициалност или друго основание по смисъла на чл. 182 ГПК /отм./ производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде спряно до приключване на процедурата по чл. 61 ЗН. В заключение, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. МОТИВИРАН от горното, съдът