Определение № 2203 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 303/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Е. Ж. М., чрез адвокат Ц. М. от АК – София, срещу решение № 789 от 04.07.2024 г. по в.гр.д.№ 3304/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава решение от 17.03.2023 г. по гр.д.№ 14807/2017 г. на Софийски градски съд в частта, в която е уважен евентуално предявен иск на „Евсиноград“ ЕООД против Е. Ж. М., на основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 79 267,69 лева, с която се е обогатила за сметка на ищеца със стойността на строително-ремонтните работи по изграждане на собствените му апартаменти в жилищна сграда, построена в поземлен имот в [населено място], ведно със законната лихва от 16.06.2017 г. до изплащане на сумата. Решението в частта, в която е отхвърлен главният иск на Г. Н. Н., на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, за сумата 128 850 лева, което вземане му е било прехвърлено с договор за цесия от 26.04.2017 г., ведно със законната лихва от 16.06.2017 г. и евентуалният иск на „Евсиноград“ ЕООД, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, до пълния предявен размер от 128 850 лева, не е било обжалвано с въззивна жалба и е влязло в сила. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1. „Въззивният съд следва ли да се произнесе по основните предпоставки за основателност на исковата претенция и да изясни дали обедняването на ищците и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт?“; 2. „След като в първоинстанционното производство не е изслушана експертиза за установяване увеличена ли е стойността на имота с извършените от ищеца СМР, и каква е стойността на това увеличение, а изслушаните експертизи са за стойността на направените разходи за СМР, въззивният съд нарушил ли е задължението си служебно да допусне експертиза, съгласно задължителните указания в т.10 на ТР № 1/14.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г.“; 3. „Допустимо ли е въззивният съд да не обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и всички доводи на страните свързани с твърденията им?“ Според касатора, в обжалваното решение въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „Евсиноград“ ЕООД, чрез адвокат К. Ж., е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и претендира разноски по делото. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дружеството-ищец е установил стойността на разходите за СМР в изградената жилищна сграда, вкл. собствените на ответницата обекти, с които тя се е обогатила неоснователно за негова сметка, тъй като не са му били възложени за изпълнение. Съобразявайки заключенията на вещи лица за направените разходи на база представените актове обр.№ 19, за трите апартамента на ответницата и при липсата на доказателства за изглаждането им с нейни средства или на трети лица, според съда, претенцията по чл.59 ЗЗД е доказана за сумата от 79 267,69 лева. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза да установи стойността на вложените от ищеца средства и каква е увеличената стойност на имота към датата на извършване на разходите, при предявен иск по чл.59 ЗЗД?“. Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. Останалите въпроси в изложението не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което същите ще бъдат преценявани като доводи за неправилност при разглеждане на правния спор по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение