Определение № 7681 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3941/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Д. П. С. от гр. Варна, чрез адвокат С. Спасов против определение № 2089/04.03.2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело № 9915/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № БНБ-115324/11.09.2024 г. на подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банков надзор". В частната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на определението. Като основание за недопустимост на съдебния акт е посочено противоречието му с влязло в сила определение № 8590/10.07.2024 г. на ВАС, четвърто отделение по адм. дело № 6064/2024 г. на основание чл. 177 АПК. В нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 173, ал. 2 АПК съдът не е извършил контрол по валидността на оспорения акт. В обжалваното определение съдът е приел липса на правомощия на БНБ, без да посочи правомощията на отделните органи на БНБ и в частност на подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор". В тази връзка сочи, че тълкуването на съда е противоречие с конкретни съдебни актове - по адм. дело № 6064/2024 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 84/2023 г. на ВКС, ТК, първо отделение, по адм. дело № 2659/2022 г. на ВАС, трето отделение. Съдът не е съобразил и императивни правни норми - § 1, т. 4 от ДР на Закона за администрацията, която препраща към § 1, т.12 от ДР на ЗЕУ, според които банковите услуги са вид обществени услуги, поради което извършващите ги лица действат като административен орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК, чл. 1, ал. 2 от ЗКИ, чл. 4, § 4, т. 40 от Регламент 575/2013, като и правомощията на БНБ и подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор" да изискват предоставяне на данни по конкретни кредити и да следят за точно изпълнение задълженията на търговските банки към техни клиенти. В тази връзка частният жалбоподател сочи разпоредбите, които регламентират правомощията за ефективен контрол - чл. 151 и чл. 152 ЗКИ, чл. 8 от Директива 2008/48 във връзка с чл. 20, 22 и 23 и чл. 286, т.1 и 2 б. "а", чл. 272 и чл. 290 от Регламент 575/2013, както и решения на Съда на ЕС по конкретни дела. Искането е за обезсилване или отмяна на определението и връщане на преписката за разглеждане по същество на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", чрез процесуалните си представители юрк. Н. Драгинова и юрк. Ю. Щалиянов моли да се остави без уважение частната жалба, като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който прегражда развитието на делото и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Д. П. С. от гр. Варна против писмо изх. № БНБ-115324/11.09.2024 г. на подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" и да прекрати производството по делото, тричленният състав на Върховния административен съд, осмо отделение е приел, че оспореното писмо не представлява отказ за издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1 АПК и не подлежи на оспорване съгласно чл. 159, т. 1 АПК. От фактическа страна съдът е установил, че оспореното писмо на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" е в отговор на жалба вх. № БНБ-99149/02.08.2024 г., подадена от Д. С. с искане за отмяна на мълчалив отказ на "Банка ДСК" АД да му предостави по искане от 23.02.2024 г. копия на документи във връзка с банков кредит, по който жалбоподателят е поръчител. Отказът на банката да предостави исканите документи е обжалван по съдебен ред по реда на АПК. С определение по адм. дело № 700/2024 г. по описа на Административен съд - Варна, оставено в сила с определение по адм. дела № 6064/2024 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, съдът е приел, че оспорването е недопустимо и е прекратил съдебното производство. Съдът е приел, че с оспореното писмо изх. № БНБ-115324/11.09.2024 г. на подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банков надзор" се разяснява на подателя, че БНБ осъществява възложеният й със закон функция за надзор върху банковата система в рамките на нормативно установена компетентност съгласно ЗБНБ, ЗКИ и директно приложимите европейски актове като се извършва обща оценка на банковите рискове, но не е предвидено БНБ да се произнася по конкретни договорни спорове и свързаните с тях въпроси, възникнали между търговски банки и техните клиенти, които следва да се уреждат чрез гражданскоправни способи. В писмото е посочено, че "Банка ДСК“ АД като търговска банка е обект на текущ надзор за спазване на банковото законодателство и регулации, както и че индивидуалните административни актове, които органите на БНБ издават са изчерпателно определени в ЗКИ и ЗБНБ и исканото произнасяне по твърдения мълчалив отказ, не попада сред тях. При тези факти, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че жалбата не следва да се квалифицира като оспорване на акт на горестоящ административен орган, тъй като водещите основания са за отказ за изпълнение на правомощие по контрол и надзор върху търговска банка в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и на националната и европейска правна уредба и поради това, че никой от органите на БНБ няма качеството на горестоящ административен орган спрямо търговските банки. При преценката си относно предмета на оспорване съдът е посочил и че по жалбата на Д. С. срещу мълчаливия отказ на "Банка ДСК" АД по молбата от 23.02.2024 г. е налице влязъл в сила прекратителен съдебен акт по адм. дело № 700/2024 г. по описа на АС - Варна. При така очертания предмет на оспорване съдът е приел, че преценката за наличието на годен административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, следва да е дали писмото на подуправителя на БНБ, отдел Банков надзор обективира изричен отказ да отправи волеизявление, с което да се създават задължения за организация - юридическото лице „Банка ДСК“ АД за предоставяне на молителя на копия от кредитни документи, така както са изброени в искането му. Според съда ЗБНБ, ЗКИ и приложимите европейски актове не предвиждат възможност и/или задължение на БНБ или на неин орган по искане на страна в облигационно или друго гражданско правоотношение с търговска банка да се произнася по конкретни договорни спорове и да се намесва чрез използване на административна принуда, осъществяване на властнически правомощия в отношенията между търговски банки и техни клиенти или трети лица. Липсва законово задължение за орган на управление на БНБ да издава предписания или нареждания на банките в посочения в жалбата смисъл (за предоставяне на документи по сключен договор за банков кредит) по искане на трети лица. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че оспореното писмо на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" има уведомителен характер и не съставлява индивидуален административен акт или акт за прекратяване на производство пред горестоящ административен орган по смисъла на чл. 88, ал.3 АПК, поради което не подлежи на обжалване. Определението е правилно постановено. Не са налице посочените в частната жалба основания за неговата недопустимост и неправилност. Съдът е извършил дължимата преценка по чл. 159 АПК за допустимост на оспорването и правилно е приел, че волеизявлението на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", обективирано в писмо изх. № БНБ-115324/11.09.2024 г. не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, който да подлежи на съдебен контрол от Върховния административен съд съгласно чл. 132, ал.2 т. 4 АПК. С писмото Д. С. е уведомен за функциите на БНБ по осъществяване на банков надзор в рамките на нормативно установената й компетентност, както и че "Банка ДСК" АД е обект на текущ банков надзор относно дейността й и спазването на относимите регулации. В писмото е посочено, че индивидуалните административни актове, които УС на БНБ издава по отношение на кредитните институции, съгласно определените си законови компетенции, са изчерпателно определени в ЗБНБ и ЗКИ, поради което поисканото произнасяне по твърдения мълчалив отказ на банката, е недопустимо. Правилно съдът е приел, че подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" при упражняване на правомощията си относно банковия надзор съгласно чл. 20, ал. 3 ЗБНБ, не е горестоящ административен орган по отношение на търговските банки. Поради това при преценката си за допустимост на оспорването законосъобразно е извършил проверка на съдържанието на волеизявлението на органа на БНБ, обективирано в оспореното писмо и дали то представлява отказ за издаване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК. Писмото не обективира отказ на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" да изпълни задължение за осъществяване на предвидени от закона правомощия по банков надзор върху дейността на търговската банка, отказала да предостави документи по договор за банков кредит, по който жалбоподателят е поръчител. В чл. 68 ЗКИ е предвидено задължение за банката да създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията и размера на кредита и неговото обезпечение, решението на компетентния орган за отпускане на кредита и всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора. За изпълнението на това задължение БНБ упражнява надзор по силата на чл. 79, ал.1 ЗКИ и при констатиране на нарушаване или заобикаляне на този закон, на пряко приложимите актове на Европейския съюз, за прилагането на които са възложени правомощия на БНБ, включително на Регламент (ЕС) № 575/2013 или на актове на БНБ може да упражни правомощията си по налагане на надзорните мерки, предвидени в чл. 103, ал. 2 ЗКИ, включително да отправи писмено предупреждение до банката на основание чл.103, ал. 2, т.1 ЗКИ или да разпореди писмено да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения на основание чл. 103, ал. 2, т. 3 ЗКИ. На оспорване съгласно чл. 132, ал.2, т. 4 АПК ще подлежат актовете на органите на БНБ по чл. 103, ал.2 АПК. В този смисъл са и мотивите на определение № 8590/10.07.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6064/2024 г., на които се позовава частният жалбоподател. В случая оспореното писмо не обективира такъв административен акт или отказ за издаването му на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". По същите съображения следва да се приеме, че писмото не обективира и изричен отказ за разглеждане по същество на искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197, ал.1 АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение, на основание чл. 177 АПК. При преценката си за допустимост на оспорването по настоящото дело съдът не е пререшил въпрос, решен с влязлото в сила определение по адм. дело № 6064/2024 г., тъй като предметът на оспорване по двете дела, е различен. При недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т.1 АПК, поради липса на индивидуален административен акт, съдът не дължи проверка по валидността на акта по смисъла на чл. 173, ал.3 АПК. Неоснователно се поддържа в частната жалба и нарушение на § 1, т. 4 от ДР на Закона за администрацията във връзка с § 1, т.12 от ДР на ЗЕУ, които определят банковите услуги като вид обществени услуги, тъй като спорът дали услугата по предоставяне на копия от документи от търговска банка по съществуващо правоотношение, възникнало по договор за банков кредит и договор за поръчителство, е административна услуга, не е предмет на производството по настоящото дело. В тази връзка следва да се посочи, че в определение № 8590/10.07.2024 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 6064/2024 г. е прието, че посочената услуга не е административна услуга. Посочените в частната жалба правомощия на БНБ за контрол по ЗКИ, Директива 2008/48 и Регламент 575/2013, както и цитираните решения на Съда на ЕС, са неотносими към съдържанието на волеизявлението и преценката за допустимостта на оспорването му. По тези съображения, правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че писмото не обективира волеизявление на орган на БНБ, което да представлява административен акт и оспорването му е недопустимо на основание чл.159, т.1 АПК. Поради това определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено съдебното производство, следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора, на БНБ, юридическото лице, в структурата на което се намира органът - ответник в настоящото производство, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37 от ЗПП. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,