Определение № 2422 от 18.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1485/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба от М. И. В. – Н., чрез адвокат Г. Д., срещу разпореждане № 551/01.02.2024 г. на Окръжен съд – Варна по в.г.д. №2187/2023 г., с което е върната касационна жалба вх. № 1058/15.01.2024 г. на М. И. В. – Н. против постановеното по същото дело решение № 1461/11.12.2023 г. Жалбоподателят излага съображения за неправилност и необоснованост на разпореждането. Твърди, че подадената касационна жалба е допустима, тъй като предмет на производството е иск с правно основание чл.362, ал.2 от ГПК за обезсилване на постановеното по делото решение поради неплащане на продажната цена на имота в размер на 20 000 евро. Последната е над определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което постановеното решение подлежи на касационен контрол. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: М. И. В. – Н. е подала касационна жалба вх.№1058/15.01.2024г. против въззивното решение на Варненски окръжен съд №1461/11.12.2023г., постановено по в.гр.д. №2187/2023г., с което е потвърдено решението на Районен съд – Варна по чл.362, ал.2 от ГПК. С обжалваното разпореждане №551/01.02.2024г. съдът е върнал касационната жалба като подадена срещу акт изключен от касационно обжалване, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК и цената на предявения иск в размер на 1 483,10лв., която е под определения в закона праг за касационен контрол. Подадената частна жалба е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела, и до 20 000 лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено в производство по чл. 362, ал.2 ГПК, в което съдът преценява основателността на предявеното искане за обезсилване на постановеното решение за обявяване на предварителен договор за окончателен поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, определена с решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Първостепенният съд разгледал иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД е компетентен да се произнесе и по иска по чл. 362, ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ГПК, ищецът посочва цената на иска при неговото предявяване, като въпросът за същата може да бъде повдигнат служебно от съда или от ответника най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. При несъответствие на указаната цена с действителната, същата се определя от съда. В конкретния случай, цената на иска е била определена от съда с определение от 19.04.2022г. (в размер на 1 483,10 лв. – данъчната оценка на недвижимия имот предмет на договора) и въпросът за нея не е бил повдиган, поради което тя остава неизменна за цялото производство по делото. Същата е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което постановеното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Изводът в обжалваното разпореждане за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. По изложените съображения разпореждането следва да бъде потвърдено. МОТИВИРАН от горното, съдът