Определение № 1584 от 23.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2046/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № 99 от 29.05.2024 г. по в.гр.д. № 147/2024 г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 331 от 23.11.2023 г. по гр.д. №712/2022г. на Хасковски окръжен съд, с което касаторът е осъден на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати „Румитранс -06“ ЕООД сумата в размер на 40 000 лв., предявена като частичен иск от 130 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в погинала земеделска продукция - червена чушка за стопанската 2022г. в резултат на възникнала авария от 26.08.2022г. на тръбопровод на „Напоителни системи“ ЕАД в землището на [населено място], Община Хасково, ведно със законната лихва от 26.08.2022г. до окончателно плащане на сумата, както и в частта за разноските. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсва доклад по смисъла на чл.146 от ГПК, като в първото открито заседание не са дадени нито указания за разпределяне на доказателствена тежест, нито за посочване на относимите доказателства. Сочи, че въпреки наличието на тези процесуални нарушения въззивният съд не е дал указания на страните за подлежащите на доказване факти. Счита, че апелативният съд не е изложил мотиви относно задължителните предпоставки за уважаване на иска по чл.50 от ЗЗД, поради което не става ясно на кое основание са уважени исковете на „Румитранс -06“ ЕООД. Излага аргументи, че не се изяснява и коя дата е приета за дата на настъпване на аварията, тъй като в решението на окръжния съд са посочени две различни дати -25.08.2022г. и 26.08.2022г., а въззивният съд неправилно приел за безспорно между страните, че в тъмната част на 25.08.2022г., около 22ч., напоителната тръба е аварирала, а на сутринта на 26.08.2022г. аварията е била отстранена. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане. Твърди, че е налице случайно събитие (непреодолима сила), тъй като водопроводът е бил поддържан в добро състояние. Счита, че ищецът и настоящ ответник в касационното производство не е положил грижата на добрия стопанин по отношение на начина на отводняване на единия земеделски имот, поради което приносът му следва да бъде определен в размер на 50 %, а не на 25 %. Твърди, че не е доказано какво е било състоянието на терена в периода 25-26.08.2022г., поради изготвянето на констативния протокол от Община Хасково 6 дни след твърдяната дата на аварията (01.09.2022г.). Счита, че неправилно е отхвърлено искането за допълнителна или повторна експертиза относно средната пазарна изкупна цена от сходни продажби на червения сорт чушка - капия на територията на Община Хасково за 2022г. както и относно средния добив на червена чушка капия за територията на Община Хасково за 2022г, като средната пазарна изкупна цена и средния добив за декар са определени изцяло по данни на ищеца. Твърди, че неправилно е потвърдено Определение №33 от 12.01.2024г. по гр.д.№712/2022г. на Хасковски окръжен съд, с което на основание чл.248 от ГПК решението е изменено в частта за разноските. Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания до страните поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, в случай че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест според изискванията на чл.146, ал.1, т.5 от ГПК и не е дал никакви указания за подлежащите на доказване факти?; 2. Следва ли въззивната инстанция да допусне допълнителна/и или повторна експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси, в случай че страната се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително, когато пропускът е служебно да се назначи от съда експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси?; 3. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства, като изложи мотиви кои доказателства кредитира и кои - не и по какви съображения?; 5.Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК да изложи мотиви към решението си, в които да посочи всички доводи, искания и възражения на страните, обективирани в жалбата им, като ги обсъди в мотивите и даде отговори по тях?; 6. Има ли процесуално задължение въззивният съд по смисъла на чл.269, изр.2 от ГПК да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси във въззивната жалба на страните по делото?; 7. Как се определя процентът съпричиняване и длъжен ли е съдът да се мотивира при определянето му?; 8. Следва ли съдът, приемайки съпричиняване на вредоносния резултат, да мотивира съответната съпричинителна квота, съразмерно на конкретния принос на увредения?; 9.Без да е налице нарочна отмяна на решение по същество, с което съдът е формирал воля и се е произнесъл вече по всички разноски по делото, допустимо ли е такова произнасяне (присъждане) по молба по чл.248 от ГПК? Твърди, че въпросът по т.1 е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение №74 от 25.07.2019 г. по гр. д. №2999/2018г. на ВКС, IV г.о, решение №87 от 27.06.2019 г. по гр. д. №4808/2018г. на ВКС, II г.о., решение №17 от 05.02.2018г. по гр. д. №1578/2017г. на ВКС, I г.о., решение №9 от 03.02.2017г. по гр. д. №2656/2016г. на ВКС, IV г.о., а въпросът по т.2 също е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС. По въпросите от т.3 до т.6 касаторът се позовава на отклонение от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение №192 от 29.01.2018г. по т. д. №44/2017г. на ВКС, I т.о.; решение №55 от 03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г. на ВКС, I т.о.; решение №63 от 17.07.2015г. по т.д. №674/2014г. на ВКС, II т.о.; решение №111 от 03.11.2015г. по т.д. №1544/2014г. на ВКС, II т.о.; решение №283 от 14.11.2014г. по гр.д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. Излага доводи за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване относно въпросите по т.7 - т.9. Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение. Ответникът по касация „Румитранс -06“ ЕООД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 25.08.2022г., вечерта, се е пропукал тръбопровод, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД, осигуряващ поливна вода за цялото землище в [населено място], включително и за масивите на „Румитранс-06“ ЕООД, в резултат на което насажденията на последното дружество са били наводнени. За да формира извода за причинна връзка между аварията и увреждането на насажденията на ищеца, се е позовал на заключението на СТЕ, съгласно което в района няма други водоизточници, освен процесната тръба, съответно не може наводнението да има друг източник. Счел е за неоснователни възраженията на ответника и настоящ касатор, че причината за наводнението са били падналите през този период обилни валежи, като въз основа на представеното удостоверение от НИМХ Пловдив е констатирал, че тези валежи са били незначителни, а поддържаното възражение за наличие на случайно събитие е счел за неоснователно, а също и преклудирано. Въззивният съд е кредитирал свидетелските показания на св. Г. и св. Г., като съответстващи и на данните от комплексната СТЕ, видно от които „Румитранс-06“ ЕООД обработва два масива, разделени от стопански път, като единият от тях е безотечен и в него се събира вода, поради наклона на терена. Отчел е изложеното в СТЕ, че в безотечния терен е направена допълнителна канавка, но това е станало след наводнението, когато е било възможно влизането на багер в имота. Поради гореизложеното, апелативният съд е приел, че от страна на дружеството ищец не е положена грижата на добрия стопанин да предвиди начин за отводняване на един от двата земеделски имота, което е довело до съпричиняване на вредоносния резултат. Определил е приноса в размер на 50%, след което го е съотнесъл към цялостната претърпяна вреда от наводнението в двата масива и е изчислил, че общо приносът се явява в размер на 25%. Относно размера на вредата съдът се е позовал на комплексната СТЕ, съгласно която изцяло погиналата продукция от 16 дка червена чушка /капия/ е на стойност 83 200 лв. без ДДС, а вредата от некачествената продукция от 21 дка възлиза на 64 119, 44 лв. без ДДС или претърпяната имуществена вреда е в общ размер от 147 319, 44 лв. При 25% съпричиняване от страна на ищцовото дружество въззивният съд е приел, че подлежащата на репариране вреда е в размер на 110 489,58 лв. Относно частната жалба срещу определение №33 от 12.01.2024г. по гр.д. №712/2022г. на Хасковски окръжен съд е счел, че последната е неоснователна, тъй като възражението за прекомерност не е заявено своевременно и се явява преклудирано. Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените в изложението първи и втори въпрос, касаещи задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад и предпоставките, при които въззивният съд е длъжен да назначи експертиза. Същите са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. В случая във въззивната жалба е направено изрично оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в липса на доклад с предвиденото в чл.146 от ГПК съдържание и в тази връзка е направено искане за назначаване на допълнителна съдебно – икономическа експертиза, което въззивният съд е оставил без уважение, с мотив, че не са налице предпоставките по чл.266 от ГПК тъй като страната е пропуснала да направи искането си в заседанието, в което заключението на назначената в първоинстанционното производство експертиза е било прието по делото. Изпълнено е и изискването на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото по поставените въпроси е формирана последователна практика на ВКС. Според разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд дори служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта на доказване. Съгласно решение №224/02.07.2010г. по гр.д.№177/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., въззивният съд следва да се произнесе по тези доказателствени искания, които са направени своевременно от страните пред първата инстанция, но не са били допуснати, както и по тези, които са били допуснати, но не са били събрани. Тоест при направено оплакване във въззивната жалба за наличие на основанията по чл.266 ал.3 от ГПК, въззивният съд е длъжен да разгледа направеното доказателствено искане и да събере тези доказателства, които не са събрани поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 195 от ГПК, намерила израз в решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 240 от 15.01.2021 г. по гр. д. №3944/2019 г. на ВКС, ГК, винаги, когато съдията няма необходимите специални знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Както е разпоредено в чл.195 от ГПК, съдът в този случай назначава вещо лице по искане на страната или служебно. Последният въпрос от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, не отговаря на общия критерий за допускане на касационно обжалване. Той няма характера на въпрос по тълкуването и прилагането на относима към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма, а предполага проверка на изводите на Пловдивски апелативен съд относно правилността на постановеното от първоинстанционния съд определение по чл.248 от ГПК, каквато проверка не може да бъде осъществявана в производството по чл.288 от ГПК. Следва да се отбележи, че формулировката на въпроса не съответства на процесуалните действия на съда, който се е произнесъл освен по подадена въззивна жалба срещу решението на Хасковски окръжен съд, така и по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл.248 от ГПК. Въззивният съд не е променил изхода на делото, а е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, съответно подадената частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК се явява допустима. При произнасянето по съществото на спора ще бъдат обсъдени и останалите формулирани от касационния жалбоподател процесуалноправни въпроси, доколкото те обективират оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното решение. Не следва да бъдат разглеждани доводите на касационния жалбоподател за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение, след като е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационния контрол. С оглед изложеното, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по конкретизираните от настоящия състав, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпроси относно задълженията на въззивния съд при наличие на процесуални нарушения във връзка с извършения от първата инстанция доклад и относно предпоставките, при които въззивният съд съгласно чл.266, ал.3 от ГПК следва да допусне допълнителна или повторна експертиза. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 800 лв. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд