Определение № 34 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4732/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. И., представлявана от адв. Ю. С., срещу определение № 50746 от 20.10.2022 г., постановено по гр. д. № 917/2022 г. по описа на ВКС, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката касационна жалба срещу въззивно решение № 370/17.11.2021 г. по възз. гр. д. № 660/2021 г. на Плевенски окръжен съд и е прекратено касационното производство. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІV г.о., е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, всеки от които е с цена под 5000 лв. и следователно е изключен от касационен контрол съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. С исковата молба са предявени множество обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. При предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно препращащото правило на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се претендира прогласяване нищожността до размера на Ѕ идеална част на договор за продажба на 4 бр. недвижими имоти, инкорпориран в един нотариален акт, поради което и цената на всички обективно съединени искове (общо четири на брой) се определя от данъчната оценка за всеки един от прехвърлените имоти. Видно от представените в първоинстанционното дело удостоверения за данъчни оценки на имотите, цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лева. Предявените искове не са вещни, нито в конкретния случай са съединени с вещен иск, поради което постановеното въззивно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, както е прието и с обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение