Определение № 1571 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3574/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 518 от 25.04.2023 г. по в. гр. д. № 454/2023 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 260419 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 16882/2020 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Т. В. против К. П. К., Б. К. К., И. К. К. и Ю. Г. К. за делба на два апартамента в [населено място]: апартамент [№] 43, представляваш самостоятелен обект с идентификатор № и апартамент № 74, представляваш самостоятелен обект с идентификатор [№].

Въззивният съд е приел, че ищцата Е. Т. В. се легитимира като собственик на идеални части от двата апартамента по силата на универсално саморъчно завещание от 04.06.2019 г., оставено в нейна полза от починалия на 23.06.2019 г. К. Б. К., а ответниците К. П. К., Б. К. К. и И. К. К., съответно преживяла съпруга и деца на завещателя К., се легитимират като собственици на същите идеални части по силата на последващо саморъчно завещание от 20.06.2019 г.

Прието е, че и двете завещания са написани и подписани от завещателя, съгласно приетата по делото графическа експертиза. При разпита си в съда вещото лице посочило, че не е открило никаква поправка в завещанието от 20.06.2019 г., което да промени неговите атрибути. Нямало никакви данни, които да сочат нарушение на общите признаци, на химикалната паста, всичко изглеждало да е изписано едновременно. Според вещото лице при написване на едното завещание завещателят не е бил в добро здравословно състояние. Завещанието, написано в полза на съпругата и децата, трябвало да е с почерк с нарушена степен на координация. Здравословното състояние на завещателя е външен фактор, който е повлиял категорично на начина писане на завещанието и това се виждало при завещанието от 04.06.2019 година, но при другото завещание нямало никакво влияние на външни фактори.

От съдебномедицинската експертиза ставало ясно, че преди да почине завещателят не е бил в добро здравословно състояние. Във времето от 27.05.2019 г. до 20.06.2019 г. той е страдал от злокачествено заболяване на черния дроб – първичен рак на черен дроб, с налични усложнения - желязодефицитна анемия. Бил е с обща отпадналост, редукция на тегло, загуба на апетит, починал е на 23.06.2019 година. Това злокачествено заболяване на черния дроб се е развило за кратък период от време, като при него несъмнено били налице отпадналост, интоксикация на организма от туморното образувание, прояви на хепатален /чернодробен/ синдром, характеризиращи се със силно намалена работоспособност, нарушения в говора, наблюдавал се тремор на крайниците, отоци по подбедриците, пожълтяване на очната лигавица и кожата. Според вещото лице реално е възможно интоксикационният синдром да доведе до нарушения в почерка. Експертът е коментирал и данните за подобряване на състоянието на завещателя, които се свързват с анемията, защото за преодоляване на ниския хемоглобин е било извършено кръвопреливане, което от своя страна довело до вдигане на стойностите на хемоглобина.

При тези данни въззивният съд е приел, че следва да бъде зачетено второто завещание, оставено в полза на семейството, тъй като то мълчаливо отменя направеното преди това завещание в полза на ищцата. И двете завещания са изпълнени в ръкописен текст, съдържат дата и подпис, поставен под завещателните разпореждания. Установена е автентичността на подписа на завещателя и при двете завещания. Не са налице основания да се приеме, че второто завещание е нищожно на основание чл.42, б.“Б“, вр. чл.25, ал.1 ЗН, както и доказателства, установяващи липса на завещателна дееспособност на покойния К. К. към момента на съставянето му, изключваща възможността валидно да се разпорежда с имуществото си. Завещанието от 20.06.2019 г. било валидно извършено и е породило съответни правни последици при откриване на наследството. Саморъчното завещание от 20.06.2019 година във всичките си части е изписано от завещателя. Ищцата, която обосновава право на собственост върху идеални части от процесните апартаменти въз основа на първото завещание от 04.06.2023 г., в действителност няма права върху тях, затова искът й за делба е неоснователен.

Съдът не е споделил изразените във въззивната жалба доводи, според които влошените отношения между съпругата и децата на покойния не са предпоставяли наличието на второ завещателно разпореждане. Макар да са налице данни за действително влошени отношения между преживялата съпруга и завещателя, то завещателното разпореждане от 20.06.2019 година е валидно, отговарящо на изискванията на закона и по мълчалив начин отменя първоначалното завещание от 04.06.2019 година. И двете експертни заключения указват както медицинското състояние на покойния, което му е позволявало да формира последна воля, така и факта, че второто завещателно разпореждане е изписано и подписано от него. Обстоятелството, сочено от вещото лице графолог досежно координацията на почерка на завещателя, не е основание да се приеме, че е налице нарушение на закона или дееспособността. Няма данни второто завещание да е написано на по-ранен етап, с различна химикална паста или по друг, неприемлив от закона начин.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Е. Т. В..

Жалбоподателката счита, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото. Позовава се на казаното в съдебно заседание от вещото лице-графолог, че завещателят е изписал и двете завещания, но при едното не е бил в добро здравословно състояние и че логически следвало, че завещанието в полза на съпругата /второто/ трябва да е изписано с почерк, който е с нарушена степен на координация. Обръща внимание на обстоятелството, че по-късно изписаното завещание, при изключително влошено здравословно състояние, е написано с добра координация, при спазване на редовете и при абсолютно правилно изписване на всеки елемент. Позовава се на посоченото от вещото лице при сравнително изследване на почерка, съдържащ се в зелена тетрадка, датираща от началото на 2019 г., че „до 04.06.2019 г. всички записи са изписани с добра координация…, на 04.06.2019 г. обаче кръвното налягане е изписано с нарушена степен на координация. Тази степен на координация е сравнима с изписаното завещание в полза на ищцата и в никакъв случай не е сравнима с изписаното завещание в полза на съпругата на наследодателя“. Това според жалбоподателката води до извод, че завещанието от 20.06.2019 г. е изписано в един значително по-ранен етап от време. Позовава се и на казаното от вещото лице „Аз мога да дам от гледна точка на това, че съм вещо лице един отговор, който според мен не може да бъде категоричен, а само вероятен, че това завещание е изписано на друга дата – завещанието на съпругата“. Позовава се и на медицинската експертиза, от която вади извод, че при наследодателя не са проявени симптоми на подобрение, които да доведат до възстановяване на координацията на движението и оттук прави извод, че второто завещание не е написано на означената в него дата, а на по-ранен етап, преди 04.05.2019 г. Счита, че не е установена достоверната дата на второто завещание. Позовава се и на образуваното дело на завещателя срещу дъщеря му Б. К. за домашно насилие и издадената заповед за защита от 20.16.2023 г., както и на образуваното от него на 10.06.2019 г. дело за развод срещу съпругата му К. К.. Счита, че второто завещание не е било в дома на завещателя. Позовава се и на обстоятелството, че е било обявено пред нотариус едва четири месеца по-късно.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли при наличие на безспорни доказателства – съдебно-графическа и съдебномедицинска експертиза, че към 20.06.2019 г. е била нарушена координацията на движение на пишещата ръка, съдът да приеме само въз основа на констатацията в графическата експертиза, че и двете завещания са изписани от завещателя, че второто завещание е по-късно написаното;

2. При положение, че е оспорена достоверната дата на частния документ – завещание, оставено в дома на завещателя, следва ли да са налице и други доказателства, които да водят до извод, че именно това е достоверната му дата.

Ответницата Б. К. К. оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускането им до разглеждане по същество.

Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Първият въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като е по правилността на въззивното решение, която не се проверява в предварителната фаза за селектиране на касационните жалби. Дори да се приеме, че се поставя абстрактен правен въпрос, той не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като съдържащата се в него теза, че завещанието от 20.06.2019 г. е написано преди завещанието от 04.06.2019 г., няма достатъчно основания в данните по делото и в приетото от съда. Такъв извод не може да се направи от доказателствата по делото. Посоченото от вещото лице в открито съдебно заседание, че второто завещание не е написано на означената в него дата, е само едно предположение, както самото вещо лице изтъква. Съдебното решение обаче не може да почива на предположения. Според вещото лице второто завещание е написано с по-добра координация на почерка от първото. Само от този извод обаче не може да се приеме тезата, че второто завещание е изписано по-рано от първото. Това е така, защото при изписване и на двете завещания, а не само на първото, завещателят е бил в тежко здравословно състояние, а освен това, както е казано в експертизата, нарушението на координацията на датата 04.06.2019 г. е било леко, а не сериозно. Освен това вещото лице в съдебно заседание изброява множество причини, които могат да обяснят лекото нарушение на координацията на почерка – той зависи от вида на пишещия прибор, подложката, върху която се пише, дали е имало алкохолно опиянение или времето е било студено. Пак според вещото лице влияние оказва и моментното здравословно състояние. По делото няма данни, които да изключат всички тези фактори и да обяснят еднозначно защо само при първото завещание /според вещото лице/ има леко нарушение на координацията, а при второто няма. За изясняване на поредността на завещанията решаващи са няколко обстоятелства – заключението на вещото лице, че и двете са написани и подписани от самия завещател, че посочените в тях дати определят поредността на завещанията, че според вещото лице във второто завещание няма никакви признаци, които да пораждат съмнение за неговата поправка, напротив, „всичко изглежда като написано едновременно“. Само от факта на лекото нарушение на координацията при изписване на първото завещание и липсата на такова леко нарушение при изписване на второто завещание не може да се направи обоснован извод, че второто завещание всъщност е изписано преди първото.

Въпрос № 2 отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, но не и на специалното изискване на т.3 на чл.280, ал.1ГПК за допускане на касационно обжалване.

Няма колебание в практиката на ВКС, че при саморъчните завещания от значение за преценката на тяхната валидност е датата, поставена от самия завещател. Приема се, че ако завещанието отговаря на императивните изисквания на чл.25, ал.1 ЗН, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, която, за да проведе успешно това оспорване, следва да ангажира такива доказателства, които изключват всяка възможност саморъчното завещание да е било съставено на посочената от завещателя датата - решение № 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о. От същата идея изхожда и решение № 50061 от 27.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2022 г., II г. о.

Следователно – редът на саморъчните завещания се определя от дататите, които са поставени от завещателя и те се считат за верни до доказване на противното, като тежестта на доказване е на оспорващата страна. Доказването е главно и трябва да бъде пълно, т.е. то не може да почива на предположения.

В настоящия случай въззивното решение съответства на тази практика на ВКС, доколкото ищцата е внесла чрез изявленията на вещото лице-графолог само съмнения за поредността на завещанията, но оспорването на датата на съставяне на второто по ред завещание не е доказано по категоричен начин. Не е налице противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК между въззивното решение и посочената практика на ВКС, а наличието на такава практика, свързана с въпрос № 2, изключва възможността да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,