Определение № 5039 от 05.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2320/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. В. срещу решение №.194/25.02.25 по г.д.№.2028/24 на ОС Варна, с което е потвърдено реш.№.2895/30.07.24 по г.д.№.13079/23 на РС Варна, 9с., за обявяване на основание чл.135 ЗЗД за недействителен по отношение на К. Й. Р. на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №... от ... ... ..., т..., рег.№...., нот.д. №.../... на нотариус Д.С., по силата на който В. В. е продал на К. В. 1/6ид.ч. от апартамент №.103 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата от 6000лв. Ответната страна К. Й. Р. оспорва жалбата; К. В. В. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че с три договора /№.1А/01.08.15, №.2А/01.08.15 и №.3Б/01.08.15/ К.Р. е предоставил в заем на В. В. общо 40000лв. /14000лв+14000лв.+12000лв./, които е следвало да бъдат върнати при условията на разсрочено плащане до 20.02.17 по първите два договора, и до 20.02.18 по третия; за вземанията си заемодателят се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи срещу В. В. /по г.д.№.1786/19, №.3318/19 и №.3319/19г. на ВРС/; на 25.03.19 подал молба до ЧСИ Л.С., по която е било образувано изпълнително дело №.500/19; на 3.04.19 по същото е била наложена възбрана върху процесната 1/6 ид.ч. от апартамент №.103; към 20.07.23 общият паричен дълг е бил 37 346,58лв.; с молба от същата дата К. В. - брат на длъжника, е поискал прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложената възбрана; възбраната е била вдигната на 2.10.23. За други задължения на В. В.-към „УниКредит Булбанк“АД-е било образувано друго изпълнително дело-№.1826/18 на ЧСИ И.Е., във връзка с което на 19.02.19 е била вписана възбрана върху 1/6 ид.ч. от същия ап.№.103; на 29.08.19 тя е била продадена от В.В. на съсобственика му и негов брат К. В. за сумата 6000лв. /нот. акт №...., том ..., рег. №..., нот. дело №.../... на нотариус Д.С./; купувачът се е задължил да преведе цената по банкова сметка на „УниКредит Булбанк“ АД за погасяване на част от задълженията на продавача към банката, което е и направил; покупко-продажбата е била съгласувана с взискателя по и.д.№.1826/18 на ЧСИ И. Е., а плащането в негова полза на цената (от купувача) е било условие за вдигане на наложената първа по ред възбрана върху 1/6ид.ч. от процесния апартамент; възбраната е била вдигната на 11.09.19г. От правна страна е намерено, че възражението за недопустимост на иска е неоснователно. Постановката на т.4 ТР №.4/11.03.19 по тълк.д.№. 4/ 17, ОСГТК на ВКС, е приложима при хипотезите, при които възбраната е била вписана и все още съществува към момента на предявяване на иска за обявяване на относителна недействителност на разпоредителната сделка; в този случай липсва правен интерес от Павловия иск-защото търсената чрез него защита би се постигнала ex lege чрез действието на възбраната (и поредността на вписванията, ако се касае до повече от една), при които извършеното разпореждане с възбранения имот би било непротивопоставимо на вписалото по-рано възбраната лице. Разглежданият случай е различен-към момента на предявяване на иска /10.10.23/ възбраната в полза на ищеца е била заличена /на 2.10.23/-т.е. към деня на предявяването му обезпечителна мярка със сходни (на иска) правни последици в полза на ищеца не е налице; отделно от това вписаната в полза на банката и впоследствие заличена първа по ред възбрана е ирелевантна, тъй като банката не е страна по делото - не е предмет на разглеждане (а така не е и от значение за интереса) по Павловия иск конкуренцията между правата на ищеца-кредитор и правата на други кредитори на длъжника-ответник; на трето място и.д.№.500/19 на ЧСИ Л.С. е било прекратено поради настъпила перемпция-поради което и са отпаднали с обратна сила всички извършени дотогава действия по изпълнителното дело и ищецът не може да се ползва от защитата по чл.452-чл.453 ГПК. Поради това и той има правен интерес от иска по чл.135 ЗЗД, независимо от конкуренцията му с други от кредиторите на първия ответник, с оглед на заличената към исковата молба възбрана в негова полза. Във връзка с основателността на иска е посочено, че предпоставките за уважаването му се свързват с цялостно доказване от ищеца на: формалното му качество на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната по чл.135 ЗЗД сделка; извършването от ответника-длъжник на твърдяното разпоредително действие в полза на другия ответник; потенциалното увреждане на интересите на ищеца с това разпореждане; знанието у прехвърлителя и у приобретателя (с оглед характера на сделката-възмезден) за дълга и така за увреждането чрез разпореждането; качеството на ответниците на лица по чл.135 ал.2 ЗЗД с оглед презумпцията за знание. В случая всички елементи от фактическия състав на чл.135 ЗЗД са налице. Ищецът има формално качество на кредитор спрямо първия от двамата ответници, който му е длъжник по три заемни правоотношения. Последният е прехвърлил възмездно на брат си притежаваните от него 1/6ид.ч. от процесния имот. Това действие е от естество да увреди интереса на кредитора - доколкото всяко действие, извършено след възникване на задължението, с което ответникът се лишава самоволно от притежавани от него субективни имуществени права, води до намаляване на активите на длъжника и следователно ограничава или затруднява потенциалното принудително удовлетворяване на кредитора. Същевременно сделката е увреждаща и защото уговореният начин на изпълнение на насрещната престация в НА №.../... ... ...-погасяване от купувача на дълг на продавача към различен спрямо ищеца кредитор - има за косвена последица заобикаляне на правилата за разпределение на суми при конкуренция между кредитори. Кредиторите на един длъжник не са длъжни да знаят за паралелно водени от всеки от тях изпълнителни дела, нито да искат присъединяване към дело на друг взискател. Длъжникът, обаче, несъмнено е бил наясно (към деня на продажбата), че има задължения не само към банката, но и към ищеца-той е знаел за увреждането, след като лично е подписал договора, с който се е задължил към К.Р.. Налице е и изискуемото „знание“ у приобретателя, доколкото третото лице, с което отчуждителят е договарял, е негов брат и презумпцията на чл.135 ал.2 ЗЗД не е оборена /изложени са подробни доводи защо съдът тълкува корективно показанията на разпитания св. Б.З./. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При висящо изпълнително производство, в което събраните суми се получават и разпределят от съдебен изпълнител, може ли да съществува умисъл в действията на купувача на възбранения по изпълнителното дело недвижим имот?“; 2.“При положение, че кредиторът по Павловия иск не е обжалвал разпределението на суми в изпълнителното дело, в което е извършена проданта на процесната идеална част от недвижим имот, има ли право да води отменителния иск за същата сделка?“; 3.“В случай, че продажбата на процесната идеална част от недвижим имот се е осъществила в изпълнително дело, чия следва да е отговорността за ощетяване на кредитор с вписана възбрана, на купувача или на съдебния изпълнител?“; 4. „Налице ли е увреждане, когато сделката, чиято отмяна се цели, е извършена в изпълнително производство, образувано от друг кредитор и удовлетворява негово вземане, което е възникнало по-рано и е в по-голям размер от това на кредитора по Павловия иск, а последният не е бил достатъчно активен и не се е присъединил по делото?“; 5.“Към кой момент следва да е съществувала наложената в полза на кредитора по Павловия иск възбрана, за да следва недопустимост на иска, към момента на извършване на увреждащата сделка или към момента на предявяване на иска?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите четири въпроса не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросите не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала изрични мотиви във връзка с тях, общотеоретични са и не съответстват на обстоятелствата по делото /доколкото безспорно в случая продажбата не е била извършена от съдебния изпълнител по реда на публичната продан, той не е получавал продажната цена и не е извършвал разпределение, нито има данни ищецът да е бил присъединен взискател, който да участва в подобно разпределение, което да не е обжалвал/. От друга страна о бвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и съответно твърдяната хипотеза на тази разпоредба. Петият въпрос е свързан с допустимостта на претенция по чл.135 ЗЗД предвид наложена възбрана. Съгласно т.4 ТР 4/15, ОСГТК, искът за обявяване недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, не е допустим. В мотивите на ТР изрично се сочи, че по силата на процесуалния закон лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, може да се позове на непротивопоставимостта на наложената обезпечителна мярка без да е необходимо да води съдебен процес за обявяването на недействителността, тъй като може да осъществи принудително изпълнение върху възбранения имот или запорираната движима вещ или вземане. Видно от текста на решението, именно съществуващата възможност за кредитора предвид наличната /т.е. вече наложена и невдигната/ възбрана да осъществи принудително изпълнение върху възбранената вещ, прави ненужно воденето на съдебен процес за обявяване на недействителността. Разглежданата хипотеза е не е такава-доколкото към момента на предявяване на иска наложената в полза на ищеца възбрана вече е била вдигната-т.е. не е била налична, приетото от въззивния съд е в съответствие с вече установената практика и поради това не е налице соченото основание на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна К.Р. се дължат 1400лв. разноски за платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,