Определение № 1989 от 26.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 512/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „Лев Инс“ АД срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд.

Ищцата А. Н. оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, с които е частично уважен до размер на 10 000 лв. предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

• длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си едва след като обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност; може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и изложи съображения за тях;

• длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства и възражения на страните относно правно-релевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани; длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.

• кои вреди подлежат на обезщетяване при ексцес;

• съществува ли пречка да бъдат обезщетявани бъдещи неимуществени вреди, породени от деликт, ако тяхното настъпване е сигурно;

• кои са критериите, които определят броя на деликтите, респ. дали това е едно увреждане или това, че са направени по едно и също време и задължен ли е съдът за всяко увреждане да определя отделно обезщетение и следва да посочи отделна репарация, вкл. за търпените сигурни бъдещи вреди.

Първите два процесуалноправни въпроса не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд. С дадената формулировка въпросите са относими към всяко исково производство, а изложените в допълнение аргументи в действителност се свеждат до оспорване на съображенията на въззивния съд, че процесните неимуществени вреди (болки и страдания в резултат на проведено допълнително лечение - последваща хирургическа интервенция) не са били включени в предмета на предходното дело между същите страни. Така изразеното несъгласие с тези изводи на съда представлява оплакване за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Единственото конкретно посочено като необсъдено възражение на жалбоподателя - че на ищцата вече е изплатено обезщетение - е обсъдено и намерено за неоснователно.

Останалите материалноправни въпроси се основават на поддържаната от жалбоподателя теза, че в конкретния случай влошаване на здравословното състояние на ищцата не е налице, а болките и страданията, причинени от допълнителната хирургическа интервенция са предвидени при постановяването на решението по воденото между страните предходно дело и са обхванати от присъденото с това решение обезщетение. Въпросите са относими към изводите на въззивния съд, че тези неимуществени вреди не са били предмет на обезщетяване по предходното дело, поради което за тях се дължи допълнително обезщетение, но само в частта им относно констатацията, че вредите не обхванати от присъденото обезщетение. В тази част изводите на съда представляват установяване на релевантен за спора факт, поради което и поставените в тази насока въпроси са от фактическо, а не правно естество, съответно не удовлетворяват общия критерий за достъп до касационно обжалване, а правилността и обосноваността им не подлежат на проверка във фазата по допускане на касационното обжалване. Що се отнася до основания върху така приетия за установен факт правен извод за дължимост на допълнителното обезщетение, следва да се отбележи, че същият е в съответствие с установената задължителна практика - т. 10 от ППВС № 4/1975 - съгласно която ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА и въз основа на направеното искане и представения договор за правна помощ жалбоподателят следва да заплати на упълномощения от ищцата адвокат възнаграждение в размер на 500 лв.

С тези мотиви съдът