Определение № 2284 от 28.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1575/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Го–Фор–Кат“ ООД, [населено място] срещу определение №1568 от 22.05.2025г. по т.д.№563/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството срещу решение №322 от 04.12.2024г. по т.д. №424/2024г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №242/26.05.2024г. по т.д.№34/2023г. по описа на ОС – Варна, с което „Го–Фор–Кат“ ООД, [населено място] е осъдено да заплати на Й. Г. У. общо сумата от 139 780 лв., представляваща сбор от недължимо платени - преведени без основание от ищеца по банковата сметка на ответника суми, с които последният неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както следва: - на 10.07.2018г. сума от 10 000 лв.; - на 12.07.2018 г. сума от 10000 лв.; -на 03.09.2018г. сума от 10 000 лв.; - на 03. 09. 2018 г. сума от 8 000 лв.; - на 01.10.2018г. сума от 4 000 лв.; - на 05. 11.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 06.11.2018г. сума от 10 000 лв.; - на 27.12.2018 г. сума от 10 000 лв.; - на 17.01.2019г. сума от 8 000 лв.; -на 11.02.2019г. сума от 10 000 лв.; - на 20.03.2019г. сума от 10 000 лв.; -на 21.03.2019г. сума от 10 000 лв.; - на 13.05.2019г. сума от 10 000 лв.; - на 07. 06. 2019г. сума от 10 000 лв.; - на 13.08.2019 г. сума от 9780 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба - 17.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Твърди, че съставът на ВКС неправилно е заключил, че производството има характер на търговски спор по смисъла на чл.365 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като едната страна по делото е търговско дружество. Поддържа, че неоснователното обогатяване е източник на граждански правоотношения, независимо дали страните са търговци или не. Изтъква също, че неоснователното обогатяване в случая не произтича от получено без основание по търговска сделка или от неосъществена или отпаднала търговска сделка. Ответникът по частната жалба Й. Г. У. не изразява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Го–Фор–Кат“ ООД, [населено място] „касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че се касае за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит от 20 000 лв., като търговският характер на делото произтича от обстоятелството, че негов предмет са вземания, възникнали между търговско дружество и съдружник в него във връзка с осъществяване на основната дейност на дружеството – събиране, транспортиране, преработка и търговия с отпадъци от черни и цветни метали. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.3 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение №3/2019г. на ОСГТК на ВКС понятието търговско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3 от ГПК не е идентично с търговски спор по смисъла на глава 32 ГПК, а процесуалният ред, по който се разглежда делото (общ или по реда на особеното производство по търговски спорове) не е установен от закона критерий за разграничаване на делата на граждански и търговски. Като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Наред с делата, които попадат в обхвата на търговските спорове по чл.365 от ТЗ, търговски са и делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или с търговска сделка. Търговско е всяко дело, което има за предмет спорове с участие на търговци, свързани изцяло или отчасти с регулирани от търговското право отношения. При предмет на спора – вземане за връщане на суми, предадени на търговско дружество без основание от негов съдружник в процеса на осъществяваната от дружеството търговска дейност, търговското качество на ответника и връзката на спора с неговата търговска дейност са определящи за търговския характер на делото. На следващо място от значение за определяне "цената на иска" е паричната оценка на всяка отделна искова претенция. Няма законово основание цената на иска да се определя като механичен сбор от цената на съединените искове, независимо от връзката между тях, поради което всеки един от обективно съединените искове за парично вземане е с отделна цена и сборът от цената на обективно кумулативно предявените с една искова молба искове е ирелевантен за приложението на разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК Предвид изложеното, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280 ал.3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал.2 изр. 2 от ГПК