Определение № 50205 от 24.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1112/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Б. С. против решение №242 от 23.02.2022г. по гр.д.682/2021г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба –Гаранционен фонд, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. М. Д. е посочил като основания – тези по чл. 280,ал.1,т.1 и 3 и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, чиито текстове е възпроизвел. Заявил е общо, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси относно „ формата на застрахователния договор и условията за неговата действителност“.Заявил е още, че по въпроса за формата на застрахователния договор била налице „безпротиворечива“ практика, установяваща, че договорът следва да бъде подписан от страните, а общите условия при договора за застраховка били неразделна част от него. Направен е извод, че договорът за застраховка бил формален, като е изведено оплакване, че с исковата молба бил представен договор от „който не може да установи съществуването на застрахователното правоотношение“. От пространното изложение, съдържащо оплаквания за неправилност на решението, се изяснява, че страната счита, че липсата на нейния подпис върху приложената полица води до извод за недействителност на застраховката, като е изложено разбиране, че при липса на валиден договор за застраховка, Гаранционния фонд на свой риск бил обезщетил пострадалия. Накратко е посочено, че преодоляване на „ погрешните виждания“ относно прилагането на закона установява предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПКВъв връзка с основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК страната е възпроизвела буквално оплакванията си от касационната жалба относно това, че иска е недоказан,а Гаранционния фонд не бил обезпечил доказателствата си. Така, според касатора е установена и очевидна неправилност на обжалваното решение. В заключение са поставени въпросите – „ Задължен ли е въззивният съд да вземе предвид всички изложени във въззивната жалба оплаквания и как следва да се произнесе по тях“.2/ „ Задължен ли е бил въззивният съд да приложи чл.161 ГПК и за да уважи подадената въззивна жалба или не след като в процесния случай ищеца не е положил дължимата грижа на добър търговец да съхрани в цялост първичната счетоводна документация / застрахователна преписка“. Тези въпроси са поставени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст пасаторът е възпроизвел. Други доводи не развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. За да бъде обсъждано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то касаторът следва да изложи доводи относно наличие на общ и допълнителен критерий. Или, същият следва да формулира правен въпрос, който да твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, респ.ВС. Този въпрос следва да бъде поставен от страната, да бъде свързан с предмета на спор и да е изведен от решаващите изводи на съда, довели до постановения обжалван правен резултат. Липсата на такъв въпрос е достатъчна за да се приеме, че поддържаното основание не е налице- арг. т.1 ТРОСГТК № 1 /09г. В случая, касаторът не е формулирал правен въпрос, тъй като общо посоченото – относно формата на застрахователния договор и условията за неговата действителност не съставлява въпрос. Съгласно цитираната задължителна практика ВКС не е длъжен да извежда въпроса от изложението на страната. Дори, обаче, в случая общо посоченото да бъде възприето като въпрос, то същият отново не би бил релевантен, тъй като възивният съд изобщо не е обсъждал в мотивите си нито формата на застрахователния договор, нито основанията за неговата действителност. Тъкмо обратното съдът е приел, че Гаранционния фонд е обезщетил пострадалата от ПТП, настъпило по вина на касатора, именно защото е липсвала задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“, поради което и пространно развитите оплаквания не обосновават относимост на общо изложеното като въпрос. Или така развитите доводи по чл.280, ал.1 т.1 ГПК поради липса на общо основание не са налице. Не са релевантни и поставените въпроси в края на изложението във връзка с възпроизведения текст на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Първият от тях, извън хипотетичното му формулиране не е пояснен във връзка с изискването му за релевантност относно конкретизация на оплакванията във въззивната жалба относими към спора, по които съдът не се е произнесъл, липсват и доводи как неговото произнасяне би рефлектирало върху постановения правен резултат.Такива доводи изобщо липсват в изложението.Вторият въпрос е неясен, фактически и несвързан с решаващ извод на състава, поради което също не е релевантен. Извън изложеното и по допълнителния критерий не са изложени каквито и да било доводи свързани с изрично въведената му със задължителна практика дефинитивност – арг. т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез развиване на общи оплаквания за неправилност на акта, буквално възпроизведени от касационната жалба и неотносими към настоящата фаза на касационното производство, тъй като третират оплаквания по възприемане на доказателствата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжа лване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение