Определение № 4118 от 04.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 236 от 06.03.2025г. по възз. гр. д. № 2598/24г. на Окръжен съд – Варна след отмяна на решение № 2861/27.07.2024 г., поправено с решение № 3837/30.10.2024г., постановено по гр. д. № 15024/2023 г. на Районен съд – Варна, е признато да установено, че Ж. С. П. и Р. О. Р. са собственици на по 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на [населено място] въз основа на договор за покупко-продажба от 06.02.2007г. и на основание чл. 108 от ЗС ответниците А. П. А. и Д. П. А. са осъдени да предадат на Ж. С. П. и Р. О. Р. владението върху имота. Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответниците - Х. А. П. и И. П. П..

В установения от закона срок А. П. А. и Д. П. А., чрез адв. Б. Ф., са обжалвали въззивното решение. Излагат доводи, че същото е неправилно поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди всички наведени от страните доводи и да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства?

Сочи се противоречие с т. 1 и т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 111/03.11.2015 г. по търг. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение № 376/04.11.2014 г. по гр. д. № 2956/2013 г. на ВКС, IV г.о.; решение №13/22.02.2012г. по гр. д. № 481/2011 г. на ВКС, III г. о.; решение № 38/25.02.2021 г. по гр. д. № 2049/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 104/02.10.2020г. по гр. д. № 4252/2019г. на ВКС, III г. о. и решение № 92/26.06.2020г. по гр. д. № 2617/2019 г. на ВКС, III г. о.

2. Следва ли въззивният съд да отговори на всички възражения, оплаквания и доводи на страните във въззивната жалба, респ. в писмения отговор? Поддържа се противоречие с решение №33/09.04.2020г. по търг. д. №693/2019г. на ВКС, I т.о.; решение № 221/08.02.2016г. по гр.д. № 1453/2015г. на ВКС, I г.о.; решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 92/16.03.2012г. по гр.д. № 980/2011г.на ВКС, II г.о.

3.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка? Сочи се противоречие с решение № 8/19.01.2018г. по търг. д. №2435/2016г. на ВКС; решение № 134/2013г. по търг. д. № 34/2013г. на ВКС, II т.о.; решение № 75/20.06.2016г. по търг. д. №1608/2015г. на ВКС, II т.о.; решение № 94/13.09.2016г. по търг. д. №3786/2015г. на ВКС, II т.о.; решение № 161/04.10.2016г. по търг.д. №2220/2015г. на ВКС, II т.о.; решение № 202/25.01.2018г. по търг. д. №1826/2016г. на ВКС, I т.о.; решение № 120/04.04.2013г. по гр.д. №964/2012г. на ВКС, IV г.о.; решение № 157/08.11.2011г. по гр.д. №823/2010г. на ВКС, II г.о.; решение № 237/24.06.200 г. по гр.д. №826/2009г. на ВКС, IV г.о.; решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. №3565/2018г. на ВКС, I г.о.

Х. А. П. и И. П. П., чрез адв. В. Г., са подали в срок касационна жалба против въззивното решение. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните правни въпроси:

1. Подлежат ли на доказване и установяване от съда елементите на чл.79, ал.1 ЗС, когато и двете страни представят констативни нотариални актове за собственост, при направено оспорване на съдържащото се в акта удостоверяване на изтекла придобивна давност, и в този случай, констативният нотариален акт ползва ли се с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост ?

2.Когато ищецът представи нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, а ответникът оспори съдържащото се в него удостоверяване на изтекла придобивна давност и на свой ред представи нотариален акт, констативният нотариален акт на ищеца ползва ли се с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и съответно, подлежат ли на доказване и на установяване от съда елементите на чл.79, ал. 1 ЗС, въпреки представения нотариален акт и в чия тежест се поставя това доказване ?

3. С каква доказателствена сила се ползва констативен нотариален акт, с който се признава правото на собственост по реда чл.483 ГПК (отм.) (аналогичен на чл.587 ГПК) в случай, в който и двете насрещни страни по делото представят нотариални актове с твърдения, че те се легитимират като собственици на спорния имот и длъжен ли е съдът да изложи мотиви по направените оспорвания и на двете страни ?

По горните въпроси се сочи противоречие с Тълкувателно решение №11/21.03.201Зг. по тълк д. №11/2012г. на ОСГК на ВКС; решение №236/09.12.2015г. по гр.д. №3186/2015г. на ВКС, I г.о. и решение №140/12.10.2017г. по гр.д. №4536/2016г. на ВКС, I г.о.

4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях? Поддържа се противоречие с решение №8/19.01.2018г. по търг. д. №2435/2016г. на ВКС, II т.о., решение №13/02.02.2021 г. по гр.д. №1530/2020г. на ВКС, I г.о. и решение №50271/21.02.2023г. по гр.д. №4931/2021г. на ВКС, IV г.о.

5.Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за установяване на правнорелевантните факти в процеса ? Сочи се противоречие с решение № 97/08.04.2016г. по гр.д. №5363/2015г. на ВКС, IV г.о. и решение № 125/29.05.2012г. по гр.д. №534/2011г. на ВКС, IV г.о.

6.Може ли съдът да постанови решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Поддържа се противоречие с решение № 493/05.03.2013г. по гр.д. №236/2012г. на ВКС, I г.о. и решение №22/29.06.2017г. по гр.д. №2113/2016г. на ВКС, I г.о.

7.Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза без да се мотивира защо и в коя част не го възприема, в съответствие с нормата на чл.202 ГПК, и трябва ли съдът, независимо дали възприеме или не дадено експертно заключение, да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертизата ? Сочи се противоречие с решение №108/16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, IV г.о.; решение № 241/23.10.2013г. по гр.д. № 3194/2013г. на ВКС, I г.о. и решение № 248/16.11.2015г. по гр.д. № 1271/2015г. на ВКС, III г.о.

От ответниците по жалбите Ж. С. П. и Р. О. Р., чрез адв. Р. Д., са постъпили писмени отговори, с които се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбите.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено следното:

С нотариален акт №39, н.д. № 39/2000 г. Д. З. Д. е признат за собственик на основание давностно владение на имот в м. „Т.“ в [населено място], с планоснимачен № *, при граници ПИ № *; ***и от двете страни път.

На 07.06.2001 г. Д. З. Д. продал имота на П. В. Д. /нотариален акт № 146, н.д. № 125/2001г./.

Съдът е посочил, че от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 132, н.д. №80/01.04.2002 г. е видно, че Д. Т. Б. е предоставила на З. Д. кредит от 5000 лева. За обезпечаване на кредита П. Д. е учредил в полза на Д. Б. ипотека върху имот № * по КП „Св. Н. - А.“, при граници ПИ № *; ***; и от двете страни път.

На 31.07.2002 г. П. В. Д. продал имота на Д. Т. Б. /нотариален акт /№ 125, н. д. № 569/31.07.2002 г./.

На 28.03.2003 г. Д. Т. Б. продала на О. Р. О. поземлен имот № *, по КП на „*“, находящ се в [населено място], м. „Т.“, идентичен с поземлен имот № *, при граници ПИ № *; ***; алея и път В. - З. /нотариален акт № 84, н. д. № 75/2003г./.

На 06.02.2007 г. О. Р. О. и А. Т. О. продали имота на ищцата Ж. С. Р./нотариален акт № 63, н.д.№ 46/2007г./.

Въззивният съд е посочил, че от справка чрез отдалечен достъп в Служба по вписвания е видно, че имот с идент. № ***към 30.05.2023 г. се води на ответника А. П. А., като за установяване на правата му е прието следното:

С нотариален акт №46/1957г. П. К. К. е признат за собственик по наследство и давност на ниви в м.„Т.“- 5дка; в м.„К.“ от 4 дка; в м.„Д. Г.“ от 6 дка и в м.„К.“ от 3дка и лозе в м.„М.“-1 дка.

На 11.12.2017 г. Т. П. И.; Д. А. П.; С. М. И. и Д. А. И. продали на Р. А. Б. и М. Ц. И. недвижим имот с идент. № ***по КККР на [населено място] в м. „Д.“ от 809 кв. м. При сключване на сделката е бил представен нотариален акт №46/1957г.

На 18.05.2018 г. Р. А. Б. и М. Ц. И. продали имота на Х. А. П. /нотариален акт № 163, н.д. № 357/2018 г./.

На 29.05.2023 г. Х. А. П. и И. П. П. продали имота на ответника А. П. А. /нотариален акт № 43, н. д. № 227/2023 г./.

Въз основа заключението на съдебно – техническата експертиза е прието за установено, че поземлен имот с идент. ***се намира в м. „С. Н. и А.” /м.Т./, за която територия кадастралната карта е одобрена със заповед №РД-18- 92/14.10.2008г. За тази територия са изработени кадастрални планове от 1936г., 1956г. и 1977г.

По кадастралния план от 1956г. на м. „К.“ процесният имот с идент. *от 809кв.м. съвпада с част от имот пл.№*, записан в разписният лист на ГНС и с път към имот пл. №***/без запис на собственик в разписният лист/.

Поземлен имот с идент. *, съвпадащ с имот пл.№*, попълнен със заповед №85/11.02.2003г., попада в имот пл. №***по кадастралния план от 1977г. на м. „С. Н.“ и м. „А.“ на [населено място], записан на ГНС- Варна.

Процесният поземлен имот с идент. *съвпада по местонахождение, граници и приблизителна площ с имота по нотариален акт №63/06.02.2007г. с който ищците са закупили поземлен имот №*. Последният попада в имот пл.№*по кадастралния план от 1977г. В този план няма отразяване на имот пл. № *.

Въззивният съд е посочил, че съгласно заключението на вещото лице, местонахождението на имотите, посочени в нотариален акт № 46/1957г., не съвпада с местонахождението на поземлен имот с идент. ***. Те са с местонахождение, различно от м. „Т.“.

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е направил извод за основателност на иска. Изложени са мотиви, че от комбинирана скица № 2 към заключението на вещото лице е видно, че имот с пл. № *, описан в нотариален акт № 39/2000 г., се състои от имоти с № *и № *. Имоти № *и № *формират недвижим имот с планоснимачен № * за чиито собственик е признат Д. З. Д. - първоначалният праводател на ищците.

Съдът е посочил, че кредитира заключението на съдебно- техническата експертиза, според което поземлен имот с идент. *се намира в м. „С. Н. и А.” /м.Т./. Имот пл. № *попада в имот пл. № *по КП от 1977 по КП на м. „Св. Н. и м. А.“, като по кадастралния план от 1977 г. няма отразяване на имот с пл. № *. Съдът е приел, че цялата площ на процесния имот с идент. № ***попада в имота по нотариален акт № 39/2000 г. и ищците се легитимират като негови собственици въз основа на договора за покупко-продажба.

Прието е, че се установява от доказателствата, че към момента процесният имот се владее от ответниците А. А. и Д. А., които са го оградили, изчистили и електрифицирали, предвид на което и е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.

Изложени са мотиви, че по отношение на третата предпоставка за уважаване на иска /владението от ответниците да е без правно основание/, ответниците сочат, че владеят имота на правно основание - договорът за покупко-продажба от 29.05.2023 г. В тази връзка въззивният съд е посочил, че според заключението на вещото лице местонахождението на имотите, посочени в нотариален акт № 46/1957г., не съвпада с местонахождението на ПИ с идент. ***. Имотите по този нотариален акт са с местонахождение, различно от м. „Т.“. Следователно първоначалният праводател на ответниците П. К. не е бил собственик на процесния имот и ответниците са придобили имота от лица, които не са били негови собственици и по отношение на имота не е настъпил вещнопрехвърлителен ефект.

За неоснователно е счетено и направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност /ответниците са се позовали на 5- годишна придобивна давност, а в условията на евентуалност- на 10- годишна давност, присъединявайки владението на праводателите си, считано от 10.10.1957г./. Прието е, че от показанията на свидетелите М. Р. Р. и Г. П. се установява, че преди закупуването на имота от А. А. - лятото на 2023 г., същият е бил запустял, обрасъл с храсти и дървета и не е бил ограждан, т.е. преди лятото на 2023 г. по отношение на имота не е упражнявана фактическа власт с намерение за своене.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения в двете касационни жалби процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по предмета на спора. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /вкл. и посочените от касаторите решение № 92 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2617/2019 г., III г. о.; решение № 33 от 9.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 693/2019 г., I т. о.; решение № 50271 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4931/2021 г., IV г. о /. В случая въззивният съд е направил извод за основателност на иска, без да изложи мотиви по довода в отговора на въззивната жалба, че в нито един от изследваните планове не е съществувал имот пл. № ***, описан в нотариален акт № 114/2000 г.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение