Определение № 454 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2013/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] / в несъстоятелност / против определение № 1084 / 31.03.2016 год. по ч.т.д.№ 1236 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му,в която със същото е потвърдено определение № 497 / 27.01.2016 год. по т.д.№ 416 / 2015 год. на Софийски градски съд,за прекратяване на производството по предявените от жалбоподателя против Н. обективно кумулативно съединени искове по чл.694 ал.1 ТЗ,за установяване несъществуването на приети в производството по несъстоятелност вземания на ответника към длъжника в несъстоятелност,съответно в размери от 1 052,93 лв. и 1052,94 лв. / посочени в определението на въззивния съд /, а по исковата молба – 1052,93 лв. и 1053,94 лв., като в останалата му част – за установяване несъществуването на приети публични вземания,в размер на 44 601,61 лв. и на частни държавни вземания, в размер на 118 173, 37 лв., първоинстанционното определение е отменено и делото върнато за разглеждането на исковете. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване, в потвърдителната му част, съдебен акт. Частната жалба има за предмет въззивното определение, постановено по допустимостта на предявените, самостоятелни и обективно кумулативно съединени с тези, по които производството е възстановено, искове с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ, всеки от които с цени под минимално установения законодателен праг за допустимост на касационното обжалване – 20 000 лева за търговски дела / съобразявайки депозирането на частната жалба след влизане в сила измененията на ГПК, обн. ДВ бр. 50 от 2015 год., в съответствие с пар.14 от ПЗР на ЗИД ГПК /. Следователно, съгласно чл.274 ал.4 във връзка с чл.280 ал.2 ГПК и предвид цената на предявените искове, предмет на въззивното определение в тук атакуваната му част,частната жалба се явява недопустима,предвид касационната необжалваемост на въззивния съдебен акт, постановим по спора в тази му част. Противното указание на въззивния съдебен състав не е от естество да породи потестативно право на частна касационна жалба, упражнимо в противоречие със забраната на закона. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение