Определение № 528 от 16.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1703/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „Метал Р“ЕООД /н/ срещу решение № 112/21.12.2018г. по в.т.д. № 258/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 252/10.08.2018г. по т.д. № 551/2016г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора против „Пристанище Бургас“ЕАД иск за заплащане на сумата от 173 982 щ.д., като част от общо дължимата сума от 1 000 000 щ.д. - имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба – пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответника по договор за пристанищни услуги № 81/ 21.02.2014 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение – същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е необосновано. Излагат се твърдения за наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Пристанище Бургас“ЕАД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба. С допълнителна молба прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание по чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 173 982 щ.д., като част от общо дължимата сума от 1 000 000 щ.д. - имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба – пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорното задължение на „Пристанище Бургас“ЕООД по договор за пристанищни услуги № 81/21.02.2014 г. за съгласуване и обработка на товари. Размерът на обезщетението се претендира, като произтичащо от възникналото за „Метал Р“ ЕООД задължение за заплащане на неустойка от 1 000 000 щ.д., поради неизпълнение на задължение на последното на заявка за доставка на 2 000 тона скрап по допълнение № 314/27.05.2014г. към рамков договор за покупко-продажба от 21.01.2014г. на черни стоманени отпадъци, която неустойка била погасена от „Метал Р“ЕООД чрез прихващане с насрещно задължение на „Айс Стийл“ за заплащане на бонус – допълнителна цена за достигнати количества скрап – над 100 000 тона, за които се калкулира допълнително 10щ.д. за тон. Въззивният съд е приел за основателни възраженията на „Пристанище Бургас“ЕАД за отхвърляне на иска, поради упражняване от същото на права по клаузите по р. VІІ, т.2 и р. VІ, т. 1.2 и 1.3 от договора, както и поради липса на претърпяна загуба от ищеца в размер на 1 000 000 щ.д. долара по споразумение от 18.11.2014г., поради неосъществяване на предпоставките за извършване на прихващане към 18.11.2014г. със задължения, каквито не са възникнали /недостигането към тази дата на доставени количества от над 100000 тона скрап и нищожност на неустоечната клауза по рамкови договори за покупко – продажба, сключени между касатора и трето за спора лице, от 10.01.2013г. и от 21.01.2014г. в размера н 200 % от стойността на неизпълнената доставка/. Бургаският апелативен съд е приел за доказано сключването между страните на договор за пристанищни услуги № 81/21.02.2014г. със срок на действие до 31.12.2014г., по силата на който касаторът като товародател е възложил, а пристанището е приело да извършва пристанищни услуги. Съгласно р. VІ, т. 1.2 от договора при забава в плащанията продължила повече от 7 дни пристанището има право да спре обработката на товари на товародателя, съгласно т. 1.3 от същия раздел - при забава в плащанията продължила повече от 60 дни пристанището спира приемането на товари на товародателя и предявява правата си по съдебен ред. В р. VІІ, т. 2 от договора е посочено, че пристанището не обработва и не съгласува товари, в случай че са налице непогасени задължения на товародателя към пристанището, свързани с обработката на предходна партида товар. Въззивната инстанция е приела, че в процесния договор не е поставено изискване пристанището да уведомява товародателя писмено при упражняване на правата по р. VІ, 1.2, р. VІ, т. 1.3 и р. VІІ, т. 2. Отказът в периода между 13.06.2014.г. – 01.07.2014г. за съгласуване и обработка на товари на „Метал Р“ ЕООД е бил обусловен именно поради неизпълнени задължения за осъществена обработка на предходни товари, които са установени с решение № 149/03.10.2016г. по т.д. №342/2015г. на Русенски окръжен съд за сумата от 61 610 лв., от които сумата 53 587,45 лв. представлява незаплатена цена на услуги по същия договор № 81/2014г. За неоснователно е прието оспорването на касатора, че задълженията – предмет на цитираното осъдително решение са възникнали, но не са били изискуеми, тъй като според БАС то се опровергава от данните в заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което от „Метал Р“ ЕООД са осчетоводени задължения в размер на 40633,25 лв. по договор № 81/2014г. към 13.06.2014г, от които 34 275,66 лв. с настъпил към тази дата падеж, а за останалите - 6 357.59 лв. падежът е настъпил 5 дни по-късно като съдебното решение се отнася до същите задължения, установени в заключението на вещото лице дати - към 13.06.2014г. Относно падежа на посочените задължения въззивната инстанция е счела, че той е бил уговорен изрично в договор за пристанищни услуги № 81/21.02.2014 г., поради което и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД падежът е настъпил с изтичането на предвидения в договора 5 дневен срок след представяне на фактурите и насрещното им осчетоводяване от страна на товародателя. Освен аргументи за изрично предвиждане като условие за спиране действието на договора до изпълнение на възникнали и неизпълнени задължения БАС е изложил и съображения, че като типичен договор с продължително изпълнение задълженията по процесния е следвало да бъдат изпълнявани във времето, с оглед функционалната обвързаност между тях, като изпълнението на едната страна, се явява правопораждащ факт по отношение на задълженията на насрещната страна. В този смисъл обичайната практика за съгласуваност според решаващия съд не дерогира установените в договора клаузи и задължението на товародателя да се съобрази с тях. Само на това основание съдът е счел искът за неоснователен, като допълнително е изложил мотиви и за недоказаност на твърденията на ищеца относно претърпяната от него загуба. В случая, страните по споразумението от 18.11.2014г. / „Метал Р“ЕООД и „Айс Стийл“/ са уредили отношенията си по рамкови договори за покупко - продажба от 10.01.2013г. и от 21.01.2014г., като са извършили и прихващане на дължимата от касатора неустойка с вземането му за достигната премия. Спроед въззивната инстанция в цитираните рамкови договори липсва уговорка досежно периода, за който следва да бъдат достигнати съответните количества като факт, пораждащи задължение за купувача „Айс Стийл“ да плати допълнителната цена. Последователното им сключване за съответните календарни години според БАС налага извод, че волята е количествата да бъдат достигнати в рамките на една година, а не за две, а според заключението на вещото лице по делото, количеството над 100 хил. не било е постигнато за една, а за две години, поради което не е възникнало и не може да бъде противопоставено на пристанището във връзка с твърдението за претърпяна загуба от товародателя. В изложението към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Задължен ли е въззивният съд да обоснове и мотивира решението си и да се произнесе, като вземе предвид само направените в процесуалните срокове възражения и твърдения на страните? Ако въззивният съд обоснове решението си, приемайки за доказани твърдения, направени извън процесуалните срокове, това води ли до неправилност на постановения съдебен акт? Може ли въззивният съд да приема за доказани факти, за които страната, която се позовава на тях, не е направила в процесуалните срокове конкретни /а не само общи/ твърдения или оспорвания и за доказването на които факти нито първоинстанционният, нито въззивният съд е разпределил доказателствената тежест?; 2/ Има ли възможност въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение да приема за доказани обстоятелства и да обосновава с тяхното доказване съдебния акт, за които обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че не са надлежно въведени в процесуалните срокове и за които първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест? Задължен ли е въззивният съд след като приеме, че твърдения и обстоятелства, направени във въззивната инстанция следва да бъдат разгледани по делото, да извърши нов доклад и да посочи с доклада си кои обстоятелства следва да бъдат доказани по делото, чия е доказателствената тежест и с какви доказателствени средства следва да бъде осъществено доказването?; 3/Може ли въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение да приема за доказани с акта си факти и обстоятелства, за доказването на които са необходими специални знания на вещи лица, които знания съдът сам не притежава?; 4/Задължен ли е въззивният съд след отмяна на постановения от първоинстанционния съд акт да обсъди всички твърдения, възражения и обстоятелства и доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност? Касаторът е въвел допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първи, втори и четвърти въпрос, поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 94/28.03.2012г. по гр.д. № 701/2011г. на ВКС, I г.о., Решение № 460/27.05.2010г. по гр.д. № 768/2009г. на ВКС, I г.о., Решение № 589/29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на ВКС, I г.о. и мн.други – по първи въпрос; Решение № 415/25.11.2012г. по гр.д. № 1332/2010г. на ВКС, I г.о. – по втори въпрос и Решение № 217/09.01.2014г. по т.д. № 971/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о. и др.- по четвърти въпрос. По четвърти въпрос касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност” по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че първите два въпроса са поставени в един и същи контекст, че въззивният съд се е произнесъл по невъведено в срок възражение на ответника по иска, поради което по него няма произнасяне от първоинстанционния съд, респ. разпределение на доказателствената тежест. Така поставени въпросите не отговарят на фактите по делото, съответно не се явяват обуславящи решаващите правни изводи на въззивния съд. Видно и от доклада по делото, и от първинстанционното решение БОС е приел, че в отговора на исковата молба е направено възражение, че „Пристанище Бургас”ЕАД е било в правото си да откаже обработка на товари, поради съществуващи към 13.06.2014г. предходни просрочени задължения по процесния договор на „Метал Р”ЕООД в размер на 45 136,77лв. без ДДС, която възможност е предвидена в договора и което вземане е било предявено от пристанището в отделно производство пред РОС. Съответно в определението си по чл.146 ГПК БОС изрично е указал, че ищецът е този, който следва да докаже, че е изправна страна по договора, извод, споделен и от въззивния съд в обжаваното решение. Следва да се отбележи, че в исковата молба не се навежда твърдение за неизпълнение на едно отделно задължение на „Пристанище Бургас”ЕАД по процесния договор за пристанищни услуги, а неизпълнението обхваща всички дължими от пристанището дейности, като е бил ограничен неоснователно и безпричинно достъпът на касатора до услугите на пристанището, което е осуетило крайната цел – експедиция и доставка на товари за износ. Следователно възражението на ответника по касацията обхваща всички хипотези на уговорено по договора право да откаже изпълнение на задължения поради наличие на просрочени и неизплатени задължения от страна на касатора по предходни товари. Тази защита като обем съответства на защитата предприета от ищеца с исковата молба. Въпрос по съществото на спора е дали в договора са предвидени и какви случаи, в които изпълнителят може да откаже да престира своето задължение, респ. дали е доказано осъществяването им. В резултат на преценка на всички релевантни клаузи от договора, включително и тази по р.VII, т.2, на която се позовава ответникът още в отговора на исковата молба и която обобщава правото на пристанището да откаже съгласуване и обработване на товари въобще при наличие на неизпълнено задължение за товародателя, като дейността по съгласуване, според твърдението и на самия касатор предхожда тази по приемане, е направен извод за основателност на възражението на ответника. В изложението на касационните основания касаторът не навежда довод, свързан с коментираната по-горе клауза, явяваща се обуславяща правните изводи на БАС. Следователно поради неизпълнението на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК първите два въпроса не обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по тях. По третия процесуален въпрос, свързан със задължението на решаващия съд да назначи съдебна експертиза при липса на специални знания, касаторът не обосновава нито едно от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Доводите му представляват оплакване за неправилност на въззивното решение, без това да се свързва с конкретна практика на ВКС по така поставения проблем, на която практика да противоречи въззивното решение. Не са налице и твърдения за необходимост от промяна на създадена поради неточно тъвкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито че процесуалният закон е непълен, неясен и ли противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането му. Следва да се посочи, че въпросът за изискуемостта на вземанията на пристанището спрямо касатора към процесния период, когато е поискано съгласуване на товара за обработка и експедиция, не е решен от въззивния съд въз основа на предположения, а след обсъждане на клаузите от договора относно падежа на задълженията на касатора за плащане, заключението на ССЕ относно осчетоводяване на фактурите от „Метал Р”ЕООД, решението на РОС относно процесните по него 30 бр. фактури. Четвърти въпрос частично попада в приложното поле на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се има предвид, че въззивният съд, за да постанови крайното си решение по правния спор е приел, че пристанището има право да упражни предвидения в процесния договор отказ от изпълнение на задължения по извършване на пристанищни услуги и само като допълнително съображение е изложил аргументи за основателност на възражението за липса на претърпени загуби. Съгласно ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, т.е. да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. По отношение на горепосоченото възражение за упражняване на права по процесния договор БАС е обсъдил всички твърденията по исковата молба, възраженията по отговора на исковата молба, съвответно доводите по въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Решаващият състав е извършил преценка на предизвестието за прекратяване на договора и оттеглянето му от страна на пристанището. По отношение на падежа на предходни задължения за извършени от ответника пристанищни услуги изрично е приел въз основа на уговорките в договора, че не е била необходима покана за плащане, т.е. също е изложил мотиви. Изводът за наличие на изискуеми задължения към 18.06.2014г. е направен именно след съпоставяне на договорните клаузи, заключението на ССЕ относно осчетоводяване на издадени от пристанището фактури от касатора и датата на издаване на фактурите, вземанията по които са присъдени с влязлото в сила осъдително решение на РОС. С оглед твърденията по исковата молба и възраженията в отговора, както вече беше посочено по-горе в мотивите, БАС е обсъдил всички релевантни клаузи по р.VI и р.VII от договора. Несъгласието на касатора с направените фактически изводи представлява по съществото си оплакване за необоснованост на въззивното решение, което не може да бъде предмет на проверка от касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Предложеното от касатора обосноваване на „очевидната неправилност“ не кореспондира с никоя от гореизложените възможности. Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС намира, че не са изпълнени изискванията на чл.280, ал.1 и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията е подал молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и за спиране на производството по делото във фазата на касационно обжалване, като е формулирал следните въпроси: 1/ С разпоредбата на чл.6 от Регламент (ЕС) 2015/84 допуска ли се дружеството, което е обявено в несъстоятелност, да се представлява, вкл. и пред органите на съдебната власт, от органите му на управление?; 2/ Според чл.6 от Регламент (ЕС) 2015/84 кой е органът, който представлява дружеството в съдебни производства, в случаите в които съдът по несъстоятелността обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на дружеството, определи началната й дата, открие производство по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постанови прекратяване на дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството? Настоящият състав на ВКС намира, че доколкото не се допуска касационно обжалване на въззивното решение и производството приключва с определение по чл.288 ГПК, което е окончателно, а фазата по селекция се е развила въз основа на касационна жалба, подадена преди постановяване на решението по чл.632 ТЗ, то поставените от ответника въпроси не са от значение за правилното решаване на делото. Когато се касае за проблем, който не обуславя пряко преценката на съда по конкретния спор, на осн.чл.628 ГПК (чл.267, ал.3 вр. ал.2 ДФЕС), за ВКС не съществува задължението да отправи преюдициално запитване по тези въпроси – С – 283/81 CILFIT and Lanificio di Gavardo S. v M. of Health. Така изложеното налага цялостен извод за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС. В полза на ответника не се дължат разноски, тъй като не са представени доказателства за извършени такива. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд