Определение № 922 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрисконсулт В. Н., срещу въззивно решение № 739/2022 г. по гр. д. № 211/2022 г. на Апелативен съд – София, „в частта, с която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лева до предявения размер от 30 000 лева, заедно със законната лихва“. От посоченото в касационната жалба следва, че въззивното решение се обжалва само в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над размера от 15 000 лева. Ето защо за присъденото обезщетение от 15 000 лева по този иск, както и по иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, въззивното решение е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е дал отговор на въпроса: Доколко влияят при определяне на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди стопанските условия в страната към момента на настъпване на увреждането и прилагането на принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 ЗЗД, основано на преценка на конкретни обективни обстоятелства. Сочи се противоречие с решение №93/2009г. по т.д.№ 795/2008г., ІІт.о. Ответникът по касация К. Б. И., [населено място], оспорва касационната жалба в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 264547/2021г. по гр.д.№ 392/2021г. на Софийски градски съд, с което е осъдена Столична община да заплати на К. Б. И. на основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 24.11.2018г. до окончателно изплащане на обезщетението, както и 2 976 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 28.11.2018г. до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, от събраните по делото доказателства, вкл. показанията на свидетеля Т., че на 24.11.2018 г. е станал инцидент. Свидетелят и ищецът били в механа „Къщата“, в близост до дома на И. /квартал „Л.“/. Около 22,30 ч. тръгнали да се прибират, било много тъмно, единственото осветление идвало от апартаментите, в които светело. Говорили си, когато минали покрай бл. 816 по тротоара, който води към [жилищен адрес] където има тротоарни плочки и две стъпала и той изведнъж се строполил и изохкал. Болките на ищеца били много силни. Свидетелят повикал брат му и двамата го занесли вкъщи. Двете стъпала на мястото са в много лошо състояние, плочките се клатят. Двамата вървели един до друг, като ищецът пръв стъпил на стъпалата. Не са минавали по този път често. Стълбите са в окаяно състояние и плочките са разбити. Свидетелката Б. И. /дъщеря на ищеца/ е потвърдила, че чичо й и приятел на баща й го довели вкъщи след инцидента. Той изпитвал силни болки и на следващия ден извикали „Бърза помощ”. Направили му операция. Бил около една седмица в болница. Възстановявал се два-три месеца. Не е можел да се грижи за себе си и свидетелката и майка й са му помагали. Ползвал патерици. Поставяли му инжекции, пиел лекарства. Продължава да изпитва дискомфорт при качване по стълби. Депресирал се, не е можел да работи. Влошили се отношенията в семейството, развел се със съпругата си през 2019г. От заключението по съдебно – медицинската експертиза е прието, че ищецът е получил счупване на долния край на бедрената кост - закрито вляво, причинило му трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Проведено било комплексно лечение в болнични и домашно амбулаторни условия. След инцидента пострадалият по спешност е бил приет и хоспитализиран в „УМБАЛСМ"Пирогов". Направени били изследвания, консултации, диагностициран и опериран с отложена спешност на 26.11.18 г. по повод счупване на долния край на бедрената кост-закрито вляво /фрактура на латерален кондил на бедрената кост/. Извършено е кръвно наместване, запълване на костния дефект с костен заместител, метална фиксация с 1 плака и винтове, менискът е пришит към ставната капсула, назначена е медикаментозна терапия. Изписан е с подобрение и с препоръки да ходи с патерици без натоварване на оперирания крайник, назначена е обезболяваща и антикоагулантна терапия в рамките на 30 дни. Възстановяването на ищеца е продължило 5-6 месеца. Болките и страданията, които са му причинени от получените увреждания, са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и началото на раздвижването. Ищецът се оплаква от болка и скованост в лява колянна става при натоварване и промени във времето. Въззивният съд е посочил, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния. По делото е установено, че ищецът е счупил долния край на бедрената кост - закрито вляво на плочки, част от тротоар, който е общинска собственост. Механизмът на увреждането е падане по време на стъпване на стълби, част от тротоар между блокове. Ответната страна е въвела възражения, че увреждането може да е настъпило и по друг начин, което е следвало да се установи чрез пълно и главно доказване, за да се изключат други хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения. Съгласно чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата задължението за поддържане на тротоарите е на общината. Налице са условията за ангажиране на отговорността на ответника. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е посочил, че отчита тежестта на травматичното увреждане, продължителността на възстановителния период и причинените на ищеца болки и страдания. Телесното увреждане е счупване на долния край на бедрената кост- закрито вляво /фрактура на латерален кондил на бедрената кост/. Извършена е била операция, имал е едноседмичен престой в болнично заведение. Възстановяването на ищеца е продължило 5-6 месеца. Изпитвал е интензивни болки и страдания, имал е нужда от чужда помощ. Не е можел да работи в продължителен период от време. В бъдеще при натоварване или промени на времето може да изпитва болки. Изпаднал е в депресия и социална изолация. Възраженията на ответника за заинтересованост на свидетелските показания са приети за недоказани, тъй като същите не противоречат на другите ангажирани по делото доказателства. Относно продължителността на възстановителния период е кредитирано заключението на вещото лице, а не показанията на свидетелката. При тези мотиви е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 24.11.2018г. до окончателното изплащане. Посочено е, че този размер съответства на икономическите условия към 2018г. и съдебната практика за подобни увреждания. Възражението на ответника за съпричиняване е прието за неоснователно, тъй като не се установява проведеният разговор със свидетеля Т. да е допринесъл за разсейването на пострадалия. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси обуславят изхода на спора относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Касационната проверка следва да се допусне за съответствието на приетото от въззивния съд и посочената практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение на пострадалия за причинените му неимуществени вреди от непозволено увреждане според законовия критерий за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД с отчитане на всички обстоятелства по делото при определяне на паричния еквивалент на претърпените болки, страдания и душевни безпокойства на пострадалото лице. Общественият критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. На касатора следва да се укаже да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 300 лева по сметка на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.