Определение № 156 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2254/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Касационното производство е образувано по жалба на Р. А. П. и И. П. П., чрез пълномощника им адвокат Д. Б., против решение № 2208 от 21.11.2012 г., постановено по гр.д. № 2194 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1712/21.04.2012 г. по гр.д. № 6827/2010 г. на Районен съд-Варна, Х състав за разпределение на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на дворно място, представляващо ПИ с идентификатор *, цялото с площ от * кв.м., находящо се в [населено място], [улица] между ищците Р. А. П. и И. П. П. и ответниците С. Я. Т. и А. Т. Т. по вариант втори на приложената по делото скица, приподписана от съда. Ответниците по касационната жалба С. Я. Т. и А. Т. Т. са подали писмен отговор, в който поддържат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски. Първоинстанционният съд е приел, че ищците са собственици на едноетажна жилищна сграда с площ * кв.м. и * кв.м. идеални части от дворното място, цялото от * кв.м., а ответниците са собственици на жилищни сгради * и * и * кв.м. идеални части от дворното място, като ищците ползват западната част на имота, а ответниците – източната и стопанската сграда в дъното на имота и между ползваните от всяка от страните площи е изградена междинна ограда и е разпределил ползването по вариант втори от заключението на в.л. инж. Ш.Х., което е съобразено с правата на страните и фактическото ползване. Във въззивната си жалба ищците са поддържали, че разпределението следва да се извърши по вариант първи на заключението на вещото лице А., тъй като възприетия от районния съд вариант ги лишава от достъп до изградената в дъното стопанска постройка, както и до достъп до цялата фасада на имота им. В. съд е приел, че въззивниците не са установили, че стопанската постройка е ползвана съвместно от праводателите на страните. Счел е, че е спорна собствеността на стопанската постройка и тъй като в производство по чл.32, ал.2 ЗС не могат да се разрешават спорове за собственост, то следва да се отчете, че тази постройка се ползва изключително от ответниците, поради което е потвърдил първоинстанционното решение, тъй като възприетия вариант отговаря най-пълно на правата на собственост и на установения начин на ползване на постройките и дава възможност въззивниците да обслужват фасадата на собствената си жилищна постройка. К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС /ППВС 7/65 г./ по приложението на чл.188, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./, аналогичен на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и възражения на страните. Въпросът е обоснован с довода, че съдът не е обсъдил възражението им, че не са отчетени правата им на съсобственици в стопанската постройка. В т.4 на ППВС 7/65 г. е прието, че необсъждането на доказателства и доводи е процесуално нарушение, което когато е съществено е основание за отмяна на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С решение № 93/6.07.2010 г. по т.д. № 808/2009 г. на ВКС, І т.о. е дадено тълкуване, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и при действието на ГПК в сила от 01.02.2008 г., когато въззивният съд не се е произнесъл по част от наведените доводи и възражения. В случая въззивният съд не е формирал извод, дали стопанската сграда е съсобствена или е индивидуална собственост на някоя от страните, като не е обсъдил наведените в тази насока възражения, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед преценка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС относно процесуалните изисквания при формиране волята на съда. Останалите твърдения – че са накърнени имуществените права на ищците и не е спазен принципа на съразмерност като се осигури за ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част, която да съответства на правата в съсобствеността и може ли да се разпредели ползването ако е налице спор за собственост – по същество са свързани с правилността на съдебното решение. От същите не може да бъде уточнен правен въпрос, който да е в противоречие с тълкуването в приложената практика на ВКС, която е постановена при различна от настоящата фактическа обстановка. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение