Определение № 527 от 28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 41/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. на Р. България, чрез прокурор от А. прокуратура В. Търново, срещу решение № 174 от 05.10.2010г по гр.дело № 359/2010г. на В. апелативен съд, с което потвърдено първоинстанционното решение № 164 от 12.04.2010г на П. окръжен съд по присъдени обезщетения за неимуществени вреди до размера на сумата 33 000 лева и 3350 лв. имуществени вреди, по искове на Р. Г. М. на основание чл. 2 т.1 и 2 от ЗОДОВ. В изложение от страна на П.,включено в жалбата ,се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай, поради завишаване. Съображения за наличие на конкретно основание по чл. 280 ал.1 от ГПК ,включително във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия на чл. 52 от ЗЗД, не са развити, но се изтъкват като противоречащи на обжалваното решения № 1144 от 20.06.2003г І. Г.о на ВКС, реш.№1662/1994г на ІV г.о и реш.№1017 от 15.12.2005г І. Г.о на ВКС .В допълнително изложение се изтъква ,че е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК поради необоснованост ,неправилно е приета за доказана причинната връзка и вредата ,поради това е нарушен и критерия на чл. 52 от ЗЗД в противоречие с практиката. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Без да формулира правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ, в които при безспорно установени предпоставки за отговорност на П. ,размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи, предвид тежестта на обвинението и предвид на това дали ищецът е бил задържан под стража, за какъв преиод и др., при изследване на релевантните за това обстоятелства .В приложените решение са обсъждани и въпроси, свързани с приложното поле на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ (реш.№1017/2005г ІVг.о),или с основанието за отговорност в хипотезата на чл. 2 т.6 от ЗОДОВ (реш. № 1144 от 20.06.2003г І. Г.о на ВКС, реш.№1662/1994г на ІV г.о ), коментирана е отговорността и на други ответници по тези дела ,привлечени наред[населено място] и пр. Неясно остава какво отношение имат приложените решения към решаващите изводи на В. апелативен съд и къде П. съзира противоречието, от което черпи довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 от ГПК. Липсва формулиран правен въпрос във връзка с оплакването за неправилно тълкуване и противоречиво прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Противоречие на присъденото в конкретния случай обезщетение с практиката на Върховния касационен съд приложените решения не обосновават, тъй като не се касае за разлика в критериите по неговото определяне ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт, или правна норма. Различните по размер обезщетения за различните случаи поначало не са приемлив довод за наличие на хипотеза,въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 - 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК .Не са такъв довод и общите, бланкетни касационни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението с оглед приетия за установен размер на вредата или за наличие на причинна връзка. Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.