Определение № 803 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1790/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалба от А. А. Т., Д. В. Т. и „Биджи Трейд“ ЕООД /н/, всички чрез адв. Хр.М. срещу решение №108 от 18.03.2024г., постановено по в.т.д. №480/2023г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №267 от 21.06.2023г., постановено по т.д. №353/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив. С първоинстанционното решение е:

• обявено по иск, предявен от Т. И. - синдик на „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ против „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ и срещу А. А. Т. за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ извършеното на 25.07.2019г. и на 07.10.2019г. прихващане на дължима от А. Т. към същото дружество сума за заем в размер на 524 162.44 лева, представляващи левовата равностойност на 268 000 евро, получени на основание Решение на общото събрание на съдружниците на същото дружество, обективирано в протокол с рег. №1976 за удостоверяване на подписите и акт№150, том 1-Н, рег.№1977 за удостоверяване на съдържанието от 30.10.2018 г. от общия регистър на нотариус М. И., рег. №631 от Регистъра на Нотариалната камара, с разпределения от „Биджи Трейд“ ЕООД дивидент през периода м.април – м.септември 2019г., като е осъден А. А. Т. да заплати на основание чл.649, ал.6 ТЗ по бюджетна сметка на ПОС държавна такса за разглеждане на производството по така предявения иск в размер на 20 966.50 лева, както и на основание чл.77 ГПК сумата от 150 лева депозит за вещо лице, изплатен от съда;

• обявено по иск, предявен от Т. И. - синдик на „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ против „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ и против А. А. Т. за относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/, на основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, предоставяне на заем в размер на 125 488.75 лева, представляващи левовата равностойност на 64 087 евро, от „Биджи Трейд“ ООД на управителя и съдружник А. Т., извършено на 17.12.2018г., като е осъден ответника Т. да заплати на основание чл.649, ал.6 ТЗ по бюджетна сметка на ПОС държавна такса за разглеждане на производството по така предявения иск в размер на 5019.55 лева;

• осъден на основание чл.34 ЗЗД по иск, предявен от Т. И. – синдик на „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ против „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност/ и срещу А. А. Т., ответникът А. Т. да върне в масата на несъстоятелността на „Биджи Трейд“ ЕООД /в несъстоятелност /, сума в размер на 125 488.75 лева, представляващи левовата равностойност на 64 087 евро, дължима по договора за заем, сключен с „Биджи Трейд“ ЕООД на 17.12.2018г., както и сумата 524 162.44 лева, представляващи левовата равностойност на 268 000 евро, дължима по договор за заем, сключен с „Биджи Трейд“ ООД, и предоставен на 29.03.2019г., ведно със законна лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на исковата молба на 15.06.2022г. до окончателното им изплащане, като е осъден А. Т. да заплати на основание чл.649, ал.6 ТЗ по бюджетна сметка на ПОС държавна такса за разглеждане на производството по така предявения иск в размер на 25986.05 лева;

• обявен, на основание чл.135 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник „Биджи Трейд“ ЕООД, сключеният на 01.11.2019г. брачен договор акт №157, том 13, рег. № 32765 от 01.011.2019г. по описа на Служба по вписванията - [населено място], сключен между съпрузите А. А. Т. и Д. В. Т. в частта му по чл.3, ал.1, с която е уговорено, че безвъзмездно по силата на договора, в дял и изключителна собственост на Д. Т., преминава правото на собственост, относно следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.523.229.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район Централен, [улица], вх.24, ет.5, ап.5А, подробно описан;

• осъден А. Т. и Д. Т. да заплатят на основание чл.649, ал.6 ТЗ, по бюджетна сметка на ПОС, държавна такса за разглеждане на производството по така предявения иск в размер на 967.99 лева., както и по сметка на „Бюджи Трейд“ ЕООД /н./, разноски в размер на 649.65 лева.

В касационните жалби, които са с идентично съдържание, се твърди, че обжалваното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано, поради което следва да се отмени и да се постанови ново за отхвърляне на предявените искове. Касаторите не излагат никакви доводи за твърдяната неправилност.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК, като изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са също с идентично съдържание. Касационните жалбоподатели поставят правен въпрос, за който считат, че е значим за изхода на спора: „Налице ли е правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за воденето на конститутивен вид искове, попадащи в квалификацията на чл.124, ал.3 ГПК, към които спада и иска с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ?“, с твърдение за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №50015 от 26.06.2023г. по т.д. №2739/2021г., II т.о.

Касаторите, цитирайки мотивите на горепосочено решение на ВКС, обосновават и оплакване за недопустимост на иска с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ поради липса на правен интерес, обоснован с непредявяване и на иск по чл.645, ал.3 ТЗ. Считат, че като постановени в недопустимо производство и постановените по делото решения, вкл. на въззивното решение са недопустими.

Ответникът Т. И.- синдик на „Биджи Трейд“ ЕООД /н/ оспорва касационните жалби в законоустановения срок. Счита, че не са налице основания за допускане до касационен контрол на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.645, ал.4, чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и обусловените искове за попълване на масата на несъстоятелността с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.648 ТЗ и чл.135, ал.1 ЗЗД, въззивният съд намира, че е безспорно откриването на производство по несъстоятелност и обявяване в несъстоятелност на „Биджи Трейд“ ЕООД с решение №712 от 27.12.2019г., постановено по т.д. № 841/2019г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, вписано в ТРЮЛНЦ на 30.12.2019г., определяне на начална дата на неплатежоспособността - 31.03.2019г., както и извършването на процесните сделки- прихващане и договори за заем. Решаващият състав намира за основателен първия иск за обявяване относителната недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник на извършено прихващане на предоставената в заем от дружеството на ответника А. Т. сума от 524 162.44 лева /левова равностойност на 268 000 евро/, като приема за безспорно установено, че заемът е бил предоставен въз основа на решение от ОС на съдружниците на „Биджи Трейд“ ООД с протокол от 30.10.2018г. с нотариална заверка на подписи и съдържание. Взето е решение да се предостави заем на съдружника и управител на дружеството А. Т., за да изкупи дяловете от капитала на дружеството на другия съдружник; взето е и решение за продажба на единствения недвижим имот на дружеството на трето лице, като е решено част от продажната цена /сумата 524 162.44 лева, представляваща левовата равностойност на 268 000 евро/ да бъде платена от купувача директно на съдружника М. за погасяване на задължението на Т. по договора за покупка на дружествени дялове, след представяне на удостоверение от Търговския регистър за извършеното прехвърляне. Съдът е приел за установено, че процесният договор за прехвърляне на дяловете е сключен също на 30.10.2018г., вписано е прехвърлянето в ТР, като уговорената цена на прехвърлените дялове е преведена от купувача на имота директно по сметка на съдружника М. на 29.03.2019г., от която дата следва да се счита, че заемът е получен, съответно е възникнало активното вземане на дружеството към заемателя. Решаващият състав приема, че съгласно т.3 от същото решение на ОС на съдружниците в „Биджи Трейд“ ООД е заявено намерението да се прихване заетата сума срещу задълженията на дружеството към съдружника-заемополучател Т. за разпределяне на дивидент или заплащане на ликвидационен дял. Като се позовава на ТР №2 от 18.03.2022г. по т.д. №2/2020г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд намира, че макар изявлението на прихващащия „Биджи Трейд“ ООД да е направено още с решението на ОСС по протокол от 30.10.2018г., самото действие на прихващането е настъпило с решението на едноличния собственик на капитала на „Биджи Трейд“ ООД за разпределяне на печалба, от който момент е възникнало вземането за дивидент на съдружника-заемополучател. След преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на ССЕ и подадените от дружеството данъчни декларации и финансов отчет, съдът стига до извод, че решението за разпределение на дивидент е взето, съответно – прихващането е извършено в периода април-септември 2019г., т.е. след датата на неплатежоспособност на „Биджи Трейд“ ООД и не по-рано от една година преди подаването на молбата по чл.625 ТЗ /на 10.10.2019г./.

С оглед изложеното и като съобразява разпоредбата на чл.645, ал.4 ТЗ, съгласно която недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения, решаващият състав намира, че извършеното от длъжника прихващане е недействително по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност, освен в частта, която кредиторът по прихващането би получил при осребряване на имуществото.

Апелативният съд намира за основателен и иска за обявяване за относително недействително предоставянето на сумата в размер на 125 488.75 лева /левовата равностойност на 64 087 евро/ на основание договор за заем от „Биджи Трейд“ ООД на управителя и съдружник А. Т., като приема, че е безспорно установено предоставянето на заема чрез превеждането на сумата по сметката на бившия съдружник У. Курце на 17.12.2018г. с основание плащане на продажната цена на прехвърлените от Курце на А. Т. дружествени дялове от капитала на „Биджи Трейд“ ООД, както е уговорено между страните. Съдът намира, че се доказва фактическия състав на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, съгласно която освен в предвидените от закона случаи, може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата. Процесният договор за заем е сключен в рамките на двугодишния срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, към онзи момент А. Т. е бил съдружник в „Биджи Трейд“ ООД, т.е. бил е свързано лице с длъжника по смисъла на §1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, като сделката очевидно уврежда кредиторите, тъй като се намалява имуществото на дружеството и се лишават кредиторите в производството по несъстоятелност от възможността да се удовлетворят чрез изпълнение върху заетата сума.

Предвид решението по двата конститутивни иска, апелативният съд приема, че са основателни и обусловените от тях осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността, включително и иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл. 648 ТЗ за възстановяване на излязлото в резултат на увреждаща сделка по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и прихващането имущество от масата на несъстоятелността. Намира, че ответникът Т. е длъжен да върне в масата на несъстоятелността на „Биджи Трейд“ ООД /н./ сумите 125 488.75 лева и 524 162.44 лева.

Решаващият съдебен състав намира за основателен и иска по чл.135, ал.1 ЗЗД, чрез който кредиторът упражнява предоставеното му от закона потестативно право да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда- в случая сключения между А. Т. и съпругата му Д. Т. брачен договор в частта, с която е прехвърлено на съпругата правото на собственост върху описания недвижим имот. Приема, че в тази част брачният договор има прехвърлително действие съгласно с разпоредбата на чл.39, ал.3 СК, като ответникът Т. е надарил съпругата си с притежаваната от него идеална част. Съдът счита, че сделката уврежда кредиторите на дружеството в несъстоятелност, тъй като се ограничава възможността да се удовлетворят от имуществото на длъжника. Излага доводи, че длъжникът е знаел, че с тази сделка уврежда кредиторите си, ограничавайки възможностите да върне описаните парични суми в масата на несъстоятелността, тъй като е свързано лице с дружеството в несъстоятелност – негов едноличен собственик.

Настоящият състав на ВКС намира, че няма основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол за проверка за вероятна недопустимост съгласно чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. С оглед наведените в исковата молба твърдения и търсената защита за ищеца е налице правен интерес от предявените искове, вкл. от иска с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ. Този иск е предоставен на кредиторите на несъстоятелността и синдика, за да атакуват като относително недействително прихващането, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата, независимо от това, кога са възникнали двете насрещни задължения. В конкретния случай синдикът на „Биджи Трейд“ ЕООД /н/ атакува прихващане, извършено от несъстоятелното дружество след началната дата на неплатежоспособността и по-малко от година преди подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Изложените от касаторите съображения, че липсвал правен интерес от този иск, тъй като е следвало да бъде предявен едновременно с него и иск по чл.645, ал.3 ТЗ, не могат да бъдат споделени, като цитираното решение по т.д. №2739/2021г. на ВКС, II т.о. касае различна хипотеза от процесната. За разлика от твърденията на касаторите, както и от казуса по горепосочено дело, в случая не се твърди и не е установено сключване на договор за прихващане, обективиращ две насрещни волеизявление за прихващане. Само в хипотезата, когато има отправено изявление за прихващане и от двете насрещни страни, може да се приеме, че следва да бъдат предявени както иск по чл.645, ал.4 ТЗ, с който да се атакува прихващането на длъжника, така и иск с правно основание чл.645, ал.3 ТЗ, с който да се атакува и прихващането на кредитора. Необходимостта от едновременното предявяване и на двата иска е с оглед обективирането на две волеизявления за прихващане – като искът за обявяване само на едното за относително недействително, при положение, че другото не е обявено за недействително и е породило своите правни последици /погасяване на двете насрещни вземания до по-малкото от тях/, е без правен интерес, тъй като уважаването му не би довело до целената правна промяна. В настоящата хипотеза обаче няма договор за прихващане, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявения иск. Производството е образувано по допустим иск и няма основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка за вероятната му недопустимост.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касаторите въпрос, макар и неточно и неясно формулиран, е свързан с възражението им за недопустимост на производството по иска с правно основание чл.645, ал.4 ТЗ, във връзка с което са изложени съображения по-горе. Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като с цитираното в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение на ВКС е дадено разрешение на въпроса за правния интерес от иска по чл.645, ал.4 ТЗ в хипотеза на договор за прихващане. Видно от изложените от въззивния съд мотиви, изявлението за прихващане е на длъжника /несъстоятелното дружество/.

С оглед изложеното, ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

С оглед изхода на спора и на основание чл.649, ал.6 ТЗ А. Т. следва да бъде осъден да плати по сметка на ВКС сумата 6 496.51 лева държавна такса. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.135 ЗЗД А. Т. и Д. Т. следва да бъдат осъдени да платят по сметка на ВКС сумата 514 лева държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд