Определение № 2782 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 270/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Т. Т.“ ООД срещу решение № 717 от 24.11.2023 г. по т.д. № 467/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 350/15.03.2023 г. по т.д. № 1210/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Т. Т.“ ООД против Столична община иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен поради липса на предмет на сключения между страните договор рег. № 562-304 от 22.10.2004 г. за замяна на недвижими имоти; иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на сключения между страните договор рег. № 562-304 от 22.10.2004 г. за замяна на недвижими имоти и искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 140 700 лв., представляваща стойността на апартаментите, които е договорено да бъдат заменени срещу правото на строеж, без ДДС, съгласно т. 2 и т. 3 от Раздел III на договор за замяна на недвижим имот от 22.10.2004 г.; сумата от 13 694,57 лв. - заплатени от ищеца режийни разноски в размер на 2 % върху данъчната оценка на правото на строеж, с включен ДДС; сумата от 11 412,14 лв. - заплатен от ищеца местен данък по ЗМДТ в размер на 2 % върху данъчната оценка; сумата от 439 207 лв., представляваща разликата в цените на насрещните вещни права, предмет на замяната, платена от ищеца на ответника, съгласно т. 3 от раздел IV от анекс от 02.06.2006 г. към договор за замяна на недвижим имот от 22.10.2004 г.; сумата от 50 760 лв., представляваща такса за издаване на разрешително за строеж въз основа на служебен документ от 07.03.2008 г., и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд при драстично нарушение на процесуалните правила е приел, че ищецът не е предявил иск по чл. 89 ЗЗД, без да отчете, че задължение на ищеца е да въведе фактите, от които черпи своите права – в случая за настъпила обективна невъзможност за изпълнение на договора, а съдът е длъжен да даде правилната правна квалификация на сезиралия го иск. Сочи, че необосновано въззивният съд е приел, че ищецът е неизправна страна по договора, без да отчете, че ответникът е претърпял евикция само по отношение на един от трите прехвърлени му чрез замяна с процесния договор имоти, или ищецът е частично изправна страна по договора. Оспорва като противни на закона и необосновани изводите на въззивния съд, че по делото не се установява липсата на съдействие от страна на ответника за изпълнението на процесния договор, като поддържа, че установеното бездействие на Главния архитект на Столична община, изразяващо се в неиздаване на разрешително за строеж при всички законови предпоставки за последното, представлява именно неоказано съдействие от страна на ответника – Столична община, необходимо за изпълнението на договора. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени като основателни. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Задълженията на общината в административното производство по издаване на конкретен индивидуален административен акт (разрешение за строеж за конкретен поземлен имот), подлежащ на съдебен контрол, имат ли отношение към договорните задължения на общината като учредител на вещно право на строеж върху същия имот?

2. Когато общината учредява право на строеж върху поземлен имот в полза на търговско дружество, има ли задължение в качеството си на собственик на поземления имот да съдейства за реализирането на правото на строеж чрез издаване на разрешение за строеж при осъществяване на предвидените в закона условия за издаването?

3. Когато общината учредява право на строеж върху поземлен имот в полза на търговско дружество, има ли задължение в качеството си на административен орган по ЗУТ да съдейства за реализирането на правото на строеж чрез издаване на индивидуален административен акт (разрешение за строеж) при осъществяване на предвидените в закона условия за издаването?

Поддържа, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпросите на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид разрешаването им от въззивния съд в противоречие с приетото с определение № 656 от 29.07.2016 г. по гр.д. № 2530/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, евентуално на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид липсата на постановени решения по чл. 290 ГПК и с оглед значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Сочи, че обжалваното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Столична община, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и счел, че между страните не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че въз основа на взетото решение от Столичен общински съвет по протокол № 54 от 16.06.2003 г. е сключен договор рег. № 562-304 от 22.10.2004 г., вписан в СлВп, за замяна на недвижими имоти, по силата на който ответникът - Столична община е прехвърлил в полза на СД „Т. Т. С-ие“ (впоследствие преобразувано в „Т. Т.“ ООД) право на строеж върху недвижим имот - частна общинска собственост, съставляващ УПИ 1, отреден за „за жилищно строителство, подземни гаражи и трафопост“ от кв. 166 по плана на м. Подуяне -Център, за изграждане на шестетажна жилищна сграда с първи етаж магазини, срещу заплащане на пазарната цена на правото на строеж, определена от независими лицензирани експерти в размер на 131 400 лв., като срещу прехвърленото вещно право СД “Т. Т. С-ие“ е предоставил в замяна правото си на собственост върху недвижими имоти: апартамент № 39, находящ се в [населено място], [жк], жилищен блок № 539, вх. А, ет. VII, със застроена площ от 55.54 кв.м., заедно с прилежащото му таванско помещение № 39 и прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; апартамент № 121, находящ се в [населено място], [жк], жилищен блок № 104, вх. Е, ет. VII, със застроена площ от 65.28 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 16 и от прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; апартамент № 57, находящ се в [населено място], [жк], жилищен блок № 30, вх. В, ет. VI, със застроена площ от 61,12 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 9 и от прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Посочил е, че съобразно постигнатото с договора съгласие заменителят СД “Т. Т. с-ие“ се отказва от разликата в цените на заменяемите имоти в размер на 9 300 лв. и поема задължението да заплати разходи по сделката: 2 % режийни разноски, изчислени върху данъчната оценка на правото на строеж в размер на 5 385,60 лв., и начисления върху нея ДДС - 1 077.12лв.; 2 % местен данък по ЗМДТ върху данъчната оценка в размер на 5 385,60 лв., като е отразено, че сумите са заплатени. Въззивният съд е отчел постигнатото съгласие с анекс от 02.06.2006 г. към процесния договор за добавяне към предмета на договора на прехвърляне правото на строеж върху още един допълнителен етаж, като се предвижда изграждането на седеметажна жилищна сграда, в това число и подземен паркинг на площ от 409,65 кв.м., при което пазарната цена на правото на собственост е определена в общ размер на 570 607 лв., като е актуализиран и размерът на определените спрямо нея режийни разноски - в размер на 11 412,14 лв. без ДДС; местен данък в размер на 11 412,14 лв.; разликата в цените на заменяемите имоти е определена на 439 207 лв. и е отразено, че същата е заплатена от приобретателя на правото на строеж. Счел е, че от представените по делото фактури се установява извършено плащане на поетите с анекса задължения.

Приел е, че с оглед реализиране на учреденото право на строеж по искане на ищеца Столична община е издала виза за проучване и проектиране на описаната в договора сграда на 05.08.2005 г. въз основа на Общия устройствен план на СО в сила от 2001 г., като визата е презаверена на 08.03.2007 г., а проектите на сградата са одобрени на 20.08.2008 г.

Посочил е, че искане за издаване на разрешение за строеж рег. № АП-08-04-1 е подадено за пръв път до Столична община на 24.04.2008 г., второ искане за разрешение за строеж е подадено на 16.02.2009 г., като страните не спорят, че такова не е издадено по никое от исканията. Изтъкнал е, че на 01.12.2010 г. е подадено ново искане за разрешение за стоеж и тъй като не е издадено такова, ищецът „Т. Т.“ ООД е обжалвал мълчаливия отказ за издаването му от Главния архитект пред Началника на РДНСК, а в последствие пред АССГ по адм.д. 2974/09 и адм.д. 9754/2010 на ВАС, като жалбата е била оставена без разглеждане, като просрочена.

Като релевантен е отчел доказания факт, че ищецът е заплатил сумата 50 760 лв., представляваща държавна такса за идване на строително разрешение на 07.03.2008 г., която му е била възстановена на 30.04.2019 г.

Счел е за установено, че със заповед № РД-09-50-172/09.03.2015г. на Главния архитект на Столична община е прието да бъде изработен проект за Подробен устройствен план: План за регулация и застрояване за преструктуриране на [жк], м. „Подуене- Център“, като е възложено изработването на плана по реда на чл. 126, ал.1 ЗУТ, но да не са наведени твърдения, нито представени доказателства дали е изготвен и приет и кога такъв план и дали в същия е предвидено застрояване, което да съответства на отстъпеното право на строеж на ищеца.

Въззивният съд е обсъдил и представената по делото молба от „Т. Т.“ ООД с вх. № СОА-18-ТД26- 3173/07.03.2018г. до Столична Община, с която е отправено искане за замяна на прехвърленото право на строеж въз основа на договор за замяна с № РД- 562- 304/22.10.2004 г. с право на строеж върху друг имот или евентуално да му бъде възстановена собствеността върху апартаментите - предоставени в замяна или да му бъде заплатена тяхната равностойност, изчислена на база пазарна цена на имотите, и дадения отговор с писмо от 11.05.2020 г. от Столична Община, че учреденото въз основа на договора право на строеж е в съответствие с действащия към този момент ПУП - ПРЗ, одобрен с решение № 25 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, като е издадена и виза за проучване и проектиране на описаната в договора сграда; че по иск с правно основание чл. 108 ЗС Столична Община е осъдена да предаде владението на апартамент № 39 - обект на процесния договор за замяна; че причините за невъзможността за снабдяване с исканото разрешение за строеж са множеството жалби на граждани, които са засегнати от предвиденото застрояване по ПУП, одобрен с решение № 25 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС; че е възстановена платената от дружеството административна такса за услугата по издаване на разрешение за строеж; че е издадена заповед № РД-09-50-172/09.03.2015 г. на главния архитект на СО, с която е разрешено изработването на проект за ПУП-ПРЗ за преструктуриране на жилищен комплекс в обхвата на кв. № 166 в м. Подуяне- Център, при което се спира прилагането на действащия ПУП, като на този етап процедурата по заповедта не е била завършена, което се явявало пречка за извършване на строителство, съобразно учреденото право на строеж.

Съдът е приел, че от приложеното решение от 01.12.2011 г., постановено по в.гр.д.№ 7295/2010 г. по описа на СГС, ГО, IVA състав, се установява, че Столична община е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде владението върху следния недвижим имот - апартамент № 39, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Кредитирал е събраното по делото заключение по съдебно-оценителна експертиза и счел, че стойността на пропуснатите доходи от използването на имота, от които Столична община е била лишена след евикцията до датата на реално прихващане, а именно за периода 01.12.2011 г. - 30.09.2022 г., възлиза в размер на сумата от 7 059 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка е приел, че следва първо да разгледа предявения от ищеца иск за нищожност на процесния договор поради липса на предмет, основан на въведените с исковата молба твърдения, че липсва предмет на договора за замяна, тъй като макар и към момента на неговото сключване правото на строеж за описаната сграда да е било налице в патримониума на ответника, то впоследствие това право вече не съществува. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД въвежда правилото, че при невъзможност на предмета, сделката е нищожна, респективно при наличието на възможен предмет към момента на сключването на сделката, тя не е нищожна. Позовал се е на разрешението, дадено в мотивите на ТР по т.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, че ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради последваща обективна невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл. 89 ЗЗД). Подчертал е, че в конкретния случай договорът е сключен при възможен предмет - наличие на право на строеж за описана сграда, предвидено в действащия към момента на сключването на договора план, което се притежава от Столична община, тъй като същата е собственик на недвижимия имот, частна общинска собственост, върху който следва да се реализира строежът, и собственикът може валидно да се разпореди с правото на строеж чрез правна сделка. По тези доводи е счел, че процесният договор не нищожен на посоченото основание. Добавил е, че иск за развалянето на договора на основание чл. 89 ЗЗД не е надлежно предявен по делото, но дори и да бе предявен, той би бил неоснователен, тъй като последваща обективна невъзможност за изпълнението на задължението на длъжника Столична община не е налице, като не се установява кога и дали е престанало да съществува правото на строеж за процесната сграда и не е изследван въпросът дали е приет нов устройствен план за имота частна общинска собственост - започването на процедурата по изготвянето на такъв със заповед № РД-09-50-172/09.03.2015г. на Главния архитект на Столична община не означава, че е налице промяна на плана, преди приключването на административната процедура.

Въззивният съд е приел за неоснователен и предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК. Посочил е, че за основателността на иска е необходимо да бъде установено, че страната, която е отправила волеизявление за развалянето на договора, е изправна по договора, т.е. е изпълнила своите задължения по него, а насрещната страна не е изпълнила поетото от нея задължение по договора. Изтъкнал е, че сключеният между страните договор има характер на договор за замяна по смисъла на чл. 222 ЗЗД, като всяка от тях се е задължила да прехвърли притежавано от нея вещно право. Счел е, че задълженията за прехвърляне по договора за замяна имат синелагматичен характер (изпълнението на едното е основание за изпълнението на другото), неизпълнението на едното води до възникване на възможност за разваляне на договора и за отпадане на вещноправния ефект по отношение и на двете прехвърляния. Подчертал е, че със сключването на самия договор ответникът е изпълнил задължението си да прехвърли притежаваното от него ограничено вещно право на строеж, като договорът за замяна е консенсуален договор и произвежда своето действие в момента на постигане на съгласието между страните по него в изискуемата форма за действителност - чл. 34, ал. 7 ЗОС, т.е. ответникът е изпълнил договорното си задължение и е изправна страна по договора.

Счел е, че не е налице и втората предпоставка, а именно - ищецът, който отправя изявление за развалянето на договора да е изправна страна. Изводът си е обосновал с установеното по делото съдебно отстраняване на Столична община от един от трите имота, прехвърлени от ищеца с процесния договор за замяна.

Допълнил е, че предмет на разглеждане по делото са единствено облигационните отношения между страните, породени от процесния договор. Изтъкнал е, че фактът, че ответникът освен качеството на страна по договора има и качеството на административен орган, оправомощен да издава административни актове по строителството, не може да обоснове негово задължение да издаде на ищеца тези актове. Счел е, че задълженията на ответника в административното производство по издаване или не на конкретни индивидуални административни актове подлежат на съдебен контрол, който обаче няма отношение към договорните задължения на страните. Подчертал е, че изводът му се обосновава и от липсата на подобна уговорка в договора.

Посочил е, че поради неоснователността на иска за обявяване нищожност на договора и на иска за неговото разваляне, неоснователни се явяват и акцесорните искове за връщане на даденото по процесния договор.

По тези мотиви е потвърдил като правилно обжалваното първоинстанционно решение, с което исковете на ищеца са отхвърлени.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

С поставените три въпроса касаторът не обосновава наличието на общата предпоставка за достъп до касационно обжалване, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По смисъла на чл. 280 ГПК правните въпроси следва да са значими за възприетите от въззивния съд решаващи правни аргументи, а не да са изводими от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая въпросите на касатора не отговарят на тези изисквания. Видно от мотивите на решението основният аргумент на съда за отхвърляне на претенцията за разваляне на процесния договор за замяна е категорично формираният извод, че не се установява в процеса неизпълнение на договора от страна на ответника при конкретно обсъждане предмета на процесния договор за замяна и поетите с него права и задължения от страните. С оглед на това отговорите на тези въпроси, поставени във връзка с изложените в допълнение от съда доводи, че задълженията на ответника Столична община по процесния договор са различни от задълженията на общината като административен орган, не са относими към решаващата правна воля на съда. Отделно от това, изложените от въззивния съд аргументи във връзка с тях са изрично обвързани от съда с клаузите на процесния договор за замяна, респективно са изведени от конкретно установената от въззивния съд фактическа обстановка.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът е аргументирал искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация - Столична община. Доказва разноски за представляването му от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата 300 лв., които ще бъдат присъдени с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение