Определение № 1480 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3822/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу решение №.118/22.06.23 по г.д.№.135/23 на АС Варна - с което е потвърдено реш.№.2/5.01.23 по г.д.№.199/21 на ОС Силистра за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ срещу Н. С. А. и Н. Р. Р. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 128414,32лв. /при погрешно посочен сбор в решението 133579,49лв./. Ответните страни Н. С. А. и Н. Р. Р. оспорват жалбата; претендират разноски при условията на чл.38 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Силистра /вх.№.УВКПКОНПИ-10/20.01.20/ за повдигнати против Н.А. обвинения за извършено от нея престъпление по чл.255 ал.1 т.1 НК /избягване установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери/, Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото й; с присъда №.10/24.06.20 по нохд №.42/20 на ОС Силистра ответницата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 ал.1 НК /че в периода 03.04.10-13.09.18 в [населено място] в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери-6566,66лв., като не е подала в срок годишни данъчни декларации за получени в този период от нея 281бр. дарения от различни лица на обща стойност 131 333.20лв./, което попада в обхвата на чл.108 ал.1 т.18 ЗПКОНПИ .. По основните спорни въпроси - налице ли е изискуемото от закона несъответствие по смисъла на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ, обуславящо възникването на правото на държавата чрез КПКОНПИ да иска отнемане на придобитото от ответниците имущество, за което същите не са установили законен източник на средствата и в тази връзка какво се включва в понятието „имущество“ съгласно легалната дефиниция на § 1 т.4 от закона, в частност съставляват ли имущество, участват ли в преценката за наличието на несъответствие и подлежат ли на отнемане получените от ответниците парични средства, които не са налични в края на проверявания период и равностойността на придобито, но отчуждено имущество, съдът се е позовал на тълкувателно решение по тълк.д.№.4/21, ОСГК на ВКС. Посочил е, че съгласно същото получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Отразил е, че при преценката за това налице ли е несъответствие по смисъла на §1 т.3 ДР на ЗПКОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения, и само ако между него и имуществото, притежавано в началото на проверявания период, е налице превишение в размер над 150000 лева, то при отчитане и на направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито; само в този случай може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1 т.3, доколкото по смисъла на §1 т.8 вр. т.2 ДР на ЗПКОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В разглежданата хипотеза в началото на проверявания период Н.Р. е притежавал земеделски имот в м.“А. ...“, [населено място], обл. ..., отчужден през 2014г. /т.е. през проверявания период/. Придобитото от ответниците през времето 23.01.10 - 23.01.20 и налично в края на този период имущество включва лек автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. [рег.номер на МПС] /придобит от Н. Р. с договор от 06.08.14/, товарен автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. [рег.номер на МПС] /придобит по договор за покупко-продажба от Н.А. от 29.07.16/ и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] /закупен от Н. Р./ по договор от 26.10.18. Не се твърди претендираните за отнемане парични суми, представляващи направени от Н. А. вноски по банковите й сметки и получени от нея парични преводи от трети лица чрез системи за бързи разплащания да са налични в патримониума на ответниците, поради което и същите не са част от имуществото, участващо в преценката дали е налице несъответствие. По отношение на първото МПС /л.а. с рег. [рег.номер на МПС]/ не се сочи придобиване със средства от незаконен източник и то не е предмет на искането за отнемане /съгласно отразеното в искането на КПКОНПИ придобивната му цена е заплатена със средства, получени от продажбата на притежавания от преди началото на проверката недвижим имот, описан по-горе, поради което и това имущество не следва да участва в определянето на несъответствието/; пазарната цена на последните две МПС към датата на придобиването им съгласно неоспореното заключение на вещото лице, изготвило назначената СОЕ, е съответно 2760лв. и 2660лв. При това положение е намерено, че общата стойност на притежаваното в края на проверявания период от ответниците имущество, изчислена съобразно разпоредбата на чл.148 ЗПКОНПИ, е в размер на 5420 лева /сбора от пазарната оценка на двете налични МПС, за които се твърди придобиване с незаконни средства/, което е под сумата от 150000 лева. Това обуславя и извода, че не е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1 т.3 от закона, обосноваващо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Горното заключение е направено при съобразяване, че няма как имущество, което е на стойност под 150000 лева, да превишава с толкова реализираният нетен доход, дори и същият да е отрицателна величина, предвид посоченото значение на дохода като имуществено благо; това е достатъчно да се приеме, че предявените искове от КПКОНПИ за отнемане на имущество са неоснователни, без да е необходимо съдът да формира изводи относно размера на нетния доход и участващите в изчисленията му приходи/доходи и направените от ответниците разходи. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът КПКОНПИ се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, чл.280 ал.1 т.1 ГПК /без да сочи въпрос/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК - във връзка с въпрос „Следва ли при определяне на несъответствието да се вземат предвид размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора съдържа само един ясно формулиран въпрос, във връзка с който не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същият предполага условие, което не е било прието от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че доходите, приходите или източниците на финансиране са с отрицателен размер. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно по въпроса за релевантното имущество е налице формирана практика на ВКС /напр. реш.№.97/18.05.18 по г.д.№.3224/17г, ІV ГО, ТР 4/21 от 18.05.23 по тълк.д.№.4/21, ОСГК и др./, съгласно която на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения; за да е придобито незаконно наличното в края на изследвания период имущество, неговата придобивна стойност трябва да превишава с повече от 150000лв. сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в началото на изследвания период, и неговите доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на неговото придобиване. Въззивният съд не е отрекъл тези постановки, но, на база събраните доказателства и общата стойност на притежаваното в края на проверявания период от ответниците имущество, изчислена съобразно разпоредбата на чл.148 ЗПКОНПИ - 5420лв., което е под сумата от 150000лв., е приел, че няма как да е налице изискуемото значително несъответствие по смисъла на чл.107 ал.2 ЗПКОНПИ вр. §1 т.3 от закона, обуславящо възникването на правото на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора и на основание чл.38 ЗА на пълномощника на ответните страни адв.В. Г. от АК Силистра следва да се присъди 1300лв. адвокатско възнаграждение за упражнената защита във връзка с отговора на касационната жалба. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,