Определение № 200 от 27.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1197/2018 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] – [населено място] чрез пълномощника му адвокат Д. за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 953 от 19. 04. 2018 г. по т. д. № 459/2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С решението, след отмяна на решение № 1948 от 18. 10. 2017 г. по т. д. № 4265/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. И. срещу [фирма] иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ за горницата над сумата 17 430 лв. до пълния предявен размер от 53 480 лв., [фирма] е осъдено да заплати на Е. И. И. на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата 36 050 лв., представляваща имуществено уреждане на отношенията при прекратяване участието на Е. И. И. като съдружник в [фирма] ведно със законните лихви върху главницата считано от 30. 05. 2016 г. до окончателното й изплащане. Срещу въззивното решение в тази част е подадена касационна жалба вх. № 7 745 от 26. 04. 2018 г. от [фирма]. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и с нея са представени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и документ за внесена такса. Приложено е преводно нареждане на [фирма], от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата 36 050 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда със служебна бележка от 27. 04. 2018 г. При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение