Определение № 219 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2609/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ВСЕСТРАННА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ “Х. Б.”, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 2560/13.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1718/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта, с която след частична отмяна на определение № 3885/07.07.2025 г. по гр.д. № 3335/2025 г. на Районен съд – Бургас, на основание чл. 61 ЗК вр. с чл. 389 и сл. ГПК е спряно изпълнението на решение № 12 от протокола на проведеното на 26.04.2025 г. общо събрание на кооперацията, взето по т. 10 от дневния ред, като обезпечителна мярка по иска на Н. П. Т. с правно основание чл. 58 ЗК, до приключване на спора по същото гражданско дело с влязъл в сила съдебен акт.

С частната касационна жалба са въведени оплаквания за неправилност на определението в обжалваната част. Поддържа се тезата, че в нарушение на чл. 61 ЗК и чл. 389 ГПК окръжният съд е приел наличие на обезпечителна нужда за спиране изпълнението на горецитираното решение № 12 на общото събрание на кооперацията. Изтъква се, че същото дава само предварително одобрение за процедура по набиране на предложения и провеждане на преговори, а не касае прехвърляне на имуществени права, което ще подлежи на последващо утвърждаване от общото събрание. Поради това с него не се засяга, нито се създава непосредствена опасност за накърняване имуществената сфера на ищеца. Като е приел обратното, решаващият състав е постановил обжалвания съдебен акт при неправилно преценена фактическа обстановка. Подчертава се, че спирането на изпълнението на решението на кооперацията неоснователно ограничава и управленската свобода на общото събрание. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането за спиране изпълнението на горецитираното решение на общото събрание на кооперацията.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (относно приложението на чл. 61 ЗК и чл. 389 ГПК) са следните въпроси:

1. “Дали съдебното определение за спиране на изпълнението на Решение № 12 от протокола на ОС на ВЗК “Х. Б.” е законосъобразно с оглед разпоредбите на чл. 61 ЗК и чл. 389 ГПК, като се има предвид, че Решение № 12 предвижда само процедура по набиране на предложения и бъдещи действия, контролирани от общото събрание, а не непосредствено прехвърляне на имуществени права?”.

2. “Дали съдът е приложил правилно законовите критерии за допускане на обезпечителна мярка по чл. 389 и сл. ГПК, като е установил реален риск за имуществените права на жалбоподателя, което е предпоставка за спиране на изпълнението на акт на общото събрание на кооперация?”.

Насрещната страна Н. П. Т. възразява срещу искането за достъп до касация и оспорва основателността на подадената частната касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.

В обжалваното определение е прието, че предявеният иск по чл. 58 ЗК е допустим, тъй като исковата молба е била подадена в двуседмичен срок, считано от деня на решението (ал. 3 на цитираната разпоредба). БОС е споделил извода на първоинстанционния съд, че по делото са ангажирани доказателства, установяващи безпротиворечиво, че ищецът има качеството на член-кооператор. Счел е за правилно становището на районния съд, че част от атакуваните решения са декларативни, а други пораждат еднократно действие, поради което не е необходимо тяхното спиране. Преценил е, че евентуалното им изпълнение не би довело до невъзможност или съществено затруднение за ищеца като член-кооператор да осъществи правата си по бъдещо положително за него решение.

По отношение на искането за спиране на изпълнението на Решение № 12 от протокола от проведеното общо събрание на кооперацията от 26.04.2025 г., взето по т. 10 от дневния ред, окръжният съд е намерил частната жалба за основателна. За да направи този извод, е съобразил, че с това решение се одобрява процедура по набиране на предложения, провеждане на преговори, а впоследствие и учредяване на право на строеж и сключване на предварителен и окончателен договор за: а/ строителство срещу обезщетение от не по-малко от 20% от разрешеното/от ОЗП/, на обект “Жилищна сграда, включваща надземна част - 7 етажа, сутерен /гаражи и паркоместа/, партер /магазини и гаражи/, върху поземлен имот, представляващ ПИ 07079.2.3371 по КККР, собственост на ВЗК “Х. Б.”; б/ строителство срещу обезщетение от не по-малко от 25% от разрешеното /от ОЗП/, на обект “Търговски ареал”, включващ: сгради със смесено предназначение, складови сгради, според възможното максимално застрояване в ПИ 07079.2.2619, 07079.2.2620, 07079.2.2621, 07079.2.2624, 07079.2.2625 и 07079.2.2626, собственост на ВЗК “Х. Б.”; в/ строителство срещу обезщетение от не по-малко от 20% от разрешеното/от ОЗП/, на обект “Сграда за обществено обслужване” /офиси и складове/, според възможното максимално застрояване в ПИ 07079.6.1100, собственост на ВЗК “Х. Б.”. В дневния ред и в протокола е вписано, че се обсъжда и приема решение по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 13 от устава на кооперацията, във връзка с предложения за учредяване на право на строеж, сключване на предварителни и окончателни договори за горепосочените имоти. Решаващият състав на БОС е приел, че съобразно относимата норма от устава и съдържанието на взетото решение не се касае само за предварително одобряване на процедура за набирането на предложения и провеждане на преговори, в какъвто смисъл са съжденията на първата инстанция, тъй като изрично се посочва, че се дава одобрение и за учредяване на право на строеж върху имоти на кооперацията със сключване на предварителен и окончателен договор. При тези данни е заключил, че с обсъжданото решение не само се стартира проучвателна процедура и набиране на потенциални оферти за строителство, а и се одобрява сключването на предварителни и окончателни договори за учредяване право на строеж при визираните в същото параметри, за конкретните поземлени имоти. При тези данни е преценил, че изпълнението му би довело до пряко накърняване на правната сфера на ищеца като член-кооператор, доколкото се касае за дадено от общото събрание съгласие за извършване на разпоредителни сделки с имущество на кооперацията. Евентуално извършване на разпореждане с кооперативните активи въз основа на това решение, би довело до невъзможност имуществото да се върне в патримониума на кооперацията в случай,че предявеният иск за отмяна бъде уважен. По тези мотиви решаващият състав на БОС е намерил, че е налице обезпечителна нужда от спиране на изпълнението на цитираното решение № 12 и след частична отмяна на определението на районния съд е уважил искането в тази част.

Настоящият състав намира, че не се обосновава допуск до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на факултативна касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и отговарящ на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от обжалващия два въпроса не са коректно зададени. Формулировката им предпоставя извършването на преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, както и на правилността на обжалвания съдебен акт. С първото питане се цели да се отговори за конкретния случай дали определението “за спиране на изпълнението на Решение № 12 от протокола на ОС на ВЗК “Х. Б.” е законосъобразно с оглед разпоредбите на чл. 61 ЗК и чл. 389 ГПК”, и то при условие, че се възприеме поддържаната от частния касатор теза, че “решение № 12 предвижда само процедура по набиране на предложения и бъдещи действия, контролирани от общото събрание, а не непосредствено прехвърляне на имуществени права”. Вторият въпрос изисква проверка на надлежното прилагане на “законовите критерии за допускане на обезпечителната мярка”, т.е. на правилността на обжалваното определение. Такова обследване е предмет на самия касационен контрол, но не е основание за допускането му и не подлежи на преценка в производството по селектиране на частните касационни жалби по реда на чл. 288 ГПК. Ето защо така формулираните два въпроса нямат правен характер по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При липса на обосноваване на общия критерий за допускане на касационно обжалване безпредметно се явява обсъждането на релевирания от обжалващия допълнителен такъв по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Това налага да бъде отказано допускане на касационна проверка на определението на Окръжен съд – Бургас.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,