Определение № 60304 от 07.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3057/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано по частна жалба, подадена от М. Л. И., П. Й. И., В. Й. И., чрез адв. Ю. С., срещу определение № 329/21.04.2021 г., постановено по гр.д. № 3729/2020 г. на Върховния касационен съд. Жалбоподателите твърдят, че обжалваното определение е неправилно – неточно е определена цената на иска – тя не е 4 000 лв., а е за периодични платежи в размер на 500 лв. месечно, считано от 01.08.2015 г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването на заплащането на този размер. Насрещната страна В. А. Х. не изразява становище по частната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба, предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено образуваното производство по касационната жалба на М. Л. И., П. Й. И., В. Й. И. против решение № 1722/02.03.2020 г., постановено по в.гр.д. № 15819/2018 г. на Софийски градски съд в частта, в която са осъдени за заплатят на В. А. Х. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължения за издръжка, произтичащи от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за периода 01.08.2015 г. – 30.03.2016 г., на осн. чл. 79 ЗЗД. Съставът е приел, че цената на иска в случая е 4000 лв. и се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение в тази му част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е неправилно. Пред първата инстанция ответникът по главния иск В. Х. е предявила насрещен иск по чл. 79 ЗЗД за трансформиране в парично задължението за издръжка и гледане, като претендира заплащане на ежемесечно обезщетение в размер на 500 лева вместо изпълнение в натура на действащ между страните договор за гледане и издръжка. Обезщетението се претендира, считано от 01.08.2015 г., видно от уточнителна молба от 23.11.2016 г. За времето до датата на подаване на насрещната искова молба – 01.08.2016 г. натрупаната сума, според претенцията, е 4000 лв., но тя не се изчерпва с нея, нито с периода до подаване на исковата молба. Цената на иска в случая се определя по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК (аналогично на исковете за издръжка по чл. 143, чл. 144 и чл. 145 СК, вкл., когато се търси и за минало време по чл. 149 СК). Налице е претенция за заплащане на периодични платежи, като уточнението на исковата молба, извършено в хода на първоинстанционното производство по разпореждане на първостепенния съд, има отношение единствено към общия размер на дължимите периодични платежи за период преди депозирането на първоначалната искова молба. В останалата си част предявения насрещен иск касае периодични платежи за неопределено време – договорът е алеаторен, издръжка се дължи от приобретателите на прехвърлителя докато последният е жив или настъпят други основания за заплащане на този размер, като съдът постановява каква сума месечно следва да се плаща и какъв е падежът на всяка месечна вноска. Искането на първостепенния съд ищците по насрещния иск да посочат и сумата, която претендират до подаване на насрещната претенция, е без значение. Начинът, по който съдилищата са се произнесли в диспозитива на съдебните решения също е без значение за характера на претенцията и за цената й. При така изложените съображения цената на иска се определя от сбора на периодичните платежи за три години, което в случая е 18 000 и е над нормативно определения праг за допустимост на касационно обжалване, което обуславя неправилност на обжалваното определение и налага неговата отмяна. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение